Разгръщат ли САЩ и НАТО отново войски в Източна Европа?

Действията на Русия на територията на бившите страни сателити от СССР подтикват НАТО и САЩ към укрепване на отбранителните ресурси за завръщане към позицията на сдържане.

След разпадането на Съветския съюз те постепенно се оттеглиха от континента. Но сега американските танкове се завръщат в Източна Европа. От февруари 2017 г. американска бронетанкова бригада на ротационен принцип ще се разполага в шест източноевропейски страни: Полша, Румъния, България, Литва, Естония и Латвия. Този силен сигнал от страна на Пентагона е насочен към сдържане на каквато и да било агресия от страна на Русия.

„Презареждането“ на отношенията, предложено от Барак Обама на Владимир Путин след влизането в Белия дом, отдавна е забравено.

Какво е новото положение на изток?

След анексирането на Крим през март 2014 г. и агресията на руски войски в Източна Украйна САЩ решиха да увеличат четири пъти разходите си за военно присъствие в Европа. В показателна реч в Рига през септември същата година Барак Обама обеща да защити трите прибалтийски републики: „Веднъж вече сте се лишавали от независимост. С НАТО вие никога няма да я загубите.“

Плановете на Москва в Източна Европа тревожат западния лагер. Владимир Путин смята разпадането на Съветския съюз за най-страшната геополитическа катастрофа на ХХ век. И би искал да върне бившите съветски републики в своята сфера на влияние. От американския генерален щаб неотдавна дадоха ясно да се разбере, че Русия може отново да се превърне в главната заплаха за интересите на САЩ. Някои стратези посочват възможността за руски военен удар по Прибалтика като проверка за единството на НАТО и в частност на чл. 5 от договора, който задължава всички страни членки на пакта да се притекат на помощ на страна-съюзник при нападение.

През есента на 2014 г. Северноатлантическият съюз прие редица мерки, за да придаде увереност в източноевропейските си членове. Става дума за откриването на логистични центрове, дислоциране на изтребители в Прибалтика и увеличаване броя на бойните кораби в Балтийско и Черно море. Каквото и да беше направено, но допълнителното разполагане на американска бригада кардинално променя тенденцията, променяйки целта от предпазни мерки към сдържане. Както отбеляза главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав наличието на „агресивна“ Русия изисква нова стратегия за европейския континент. „Готови сме да се сражаваме и да побеждаваме, ако се стигне дотам...“, заяви той неотдавна.

Как реагира Москва?

Русия предупреди срещу продължаващото разполагане на ударни сили на НАТО край нейните граници. Кремъл смята, че това решение е в противоречие с Основополагащия акт Русия-НАТО. Този документ от 1997 г. забранява разполагането на постоянна основа на ударни сили на територията на бившите съветски републики. Въпреки това, с изключение на факта, че американската бригада няма да се намира постоянно в тези страни, а като част от ротация, много хора в Европа вярват, че Русия е нарушила пакта с Алианса, когато анексира част на Украйна. От тогава отношенията между САЩ и Русия само се влошават. Премиерът Дмитрий Медведев говори за нова Студена война. Преди месец секретарят на руския Съвет за безопасност Игор Иванов отбеляза в Брюксел на организираната от германския фонд Маршал годишна конференция, че промените в отношенията между Европа и Русия „ще се запазят дълго. При това не месеци и даже не години, а, вероятно, десетилетия“. Бившият шеф на руското МВнР смята, че сегашната ескалация на напрежението между Русия и Запада доведе света по-близо до ядрен конфликт, отколкото през Студената война.

Може ли Източна Европа да се чувства в безопасност?

Източноевропейските държави смятат американският проект за недостатъчен и неспособен да ги защити в случай на нападение от Русия. Президентът на Полша е уверен, че за сдържането на Москва е необходимо удвояване на броя на военните, а също така сформиране на постоянна инфраструктура в пограничните страни. Развръщането на зенитни ракетни комплекси С-400 в Калининградска област, на брега на Балтийско море, в Крим и в сирийска Латакия предизвиква тревога в съседите на Русия и в западния лагер. Както и проектът за изграждане на нова въздушна база в Беларус, на юг от границите на Полша и Литва. Работата е в това, че разгръщането на руска военна техника в региона може да затвори достъпа на НАТО до него. И ако Москва реши да завладее териториите около полския гр. Сувалки между Калининград и Беларус, прибалтийските страни ще се окажат отрязани от Северноатлантическия пакт.

Ако руските танкове утре влязат в Прибалтика, силите на НАТО биха претърпели поражение за три дена: такъв резултат даде скорошната симулация на Ранд Корпорейшън с участието на американски офицери. С това е свързано и нарастването на руските военни разходи.

Някои в Източна Европа смятат, че по отношение на сигурността техните страни са „второ качество“. И изискват разширяване присъствието на НАТО. „След анексирането на Крим ние се върнахме към отношенията в отбраната, които преобладаваха във времената на Студената война“, подчерта президентът на Естония Тоомас Хендрик Илвес на конференцията. „НАТО играе основополагаща роля, защото е единственото свързващо звено, което задържа САЩ в Европа“.

Нима САЩ и НАТО трупат сили?

“Отказът на достъп”, предизвикан от разполагането на руски С-400, е разглеждан от Вашингтон като „най-важния стратегически знак“ за НАТО, на която е необходимо да „възстанови доверието в себе си“, отбеляза директорът на Фонда за стратегически изследвания Камий Гран. По неговите думи старата тенденция за изтегляне на американците от Европа се променя: „Владимир Путин предизвика НАТО, провокира реакцията й. Физическото присъствие на войски на алианса вече не се разглежда като нещо забранено. Виждаме общи промени на позициите по отношение на Русия. По-рано всички следяха тя да не бъде засегната и унижена. Сега задачата се състои в това Владимир Путин да бъде удържан от извършването на нова агресия. “Каквото и да стане, това разгръщане не се отразява на общата политика на оттегляне на Барак Обама. Още повече, че числеността на американските военни в Европа остава като преди – 62 000 души. За сравнение: в края на Студената война те бяха 330 000. Въпреки че преориентирането на Америка в посока Азия отиде на втори план поради кризите в Близкия изток и Европа, нейната реалност не се променя. Както стана ясно от излязлата преди месец в „Дъ Атлантик“ статия за „доктрината Обама“, стопанинът на Белия дом не вярва във възстановяването на руската мощ. Това, че Владимир Путин “нападна Крим и се опитва да спаси Башар Асад в Сирия, не го превръща за един миг в ключов играч”, смята Обама. Според него Украйна не е приоритет за интересите на САЩ.

Ще последва ли Европа примера на САЩ?

С приближаването на юлската среща на върха на НАТО във Варшава САЩ подтикват другите страни от пакта да последват техния пример. В последния доклад на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира е отбелязан определен „подем“ в Европа: след устойчив спад, през 2014 г. разходите за отбрана нараснаха с 1,5%. Това е свързано на първо място с източноевропейските страни, преди всичко с Полша и Прибалтика. Генералният секретар на НАТО отбеляза това на форума в Брюксел: „Това е първата година, в която не виждаме продължаващо съкращаване на бюджетите за отбрана. Това не е достатъчно, но все пак е начало. Намаляването свърши“. Като цяло никой в Европа не бърза да поддържа американската инициатива. Даже двете основни във военно отношение държави на континента.

Великобритания е съсредоточена върху своя референдум за членството й в ЕС. А Франция вече действа на предела на възможностите си в Африка, Сахел и в Близкия изток. В Европа няма нито консенсус, нито достатъчно финансови средства. „Американците осъзнават, че е необходимо нещо да бъде направено, тъй като политиката на оттегляне даде отрицателни резултати, а доктрината Обама за омиротворяването на Русия се провали“, смята Торнике Гордадзе от Института за висши изследвания на националната отбрана. „В същото време те го правят с неохота. Във всеки случай сдържането между руснаци и американци работи в продължение на 50 г., и няма никакви основания то да не сработи и днес“.