След 2070 г. Добруджа няма да е житницата на България

През следващите десетилетия българите ще бъдат свидетели на значителни промени в климата на страната.

Температурите ще се повишат и това ще окаже неблагоприятно влияние върху посевите с пшеница в Добруджа, прогнозира ст.н.с. д-р Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ при НИМХ при БАН, предаде БГНЕС.

Д-р Казанджиев участва в научна конференция в Добруджанския земеделски институт. Според него ще се наложи да бъдат извършени технологични промени, да се създадат сортове, които ще бъдат устойчиви на недостига на влага. Можем да се възползваме от опита на Норвегия, където в момента отглеждат пшеница чрез поливане. За целта са необходими поливни системи, категоричен бе той.

Д-р Валентин Казанджиев посочи, че преди години в България е имало такива системи, но сега те са в окаяно състояние. През 90-те години се поливаха 16 000 000 дка земеделски площи в страната. Сега се напояват под 1 000 000 дка. Ако бяхме запазили системите, проблемите със сушата нямаше да са на дневен ред у нас, подчерта ст.н.с. д-р Валентин Казанджиев.

Климатът ще претърпи много сериозни промени. Очакванията за Североизточна България са, че след няколко десетилетия през лятото ще има температури от 45-47 градуса, а през зимата ще стигат и до минус 30 градуса. Екстремно ниските температури ще създадат сериозни проблеми на посевите. Освен това през летните месеци ще има голямо засушаване. След 2070 г. Добруджа вече няма да е житницата на България. Условията тук няма да са подходящи за отглеждане на пшеница. По-скоро жито ще може да се сее в Софийското и Кюстендилското поле, а Добруджа ще бъде подходяща за трайни насаждения.

Всички тези промени обаче ще стават много плавно. Биологичните организми могат да се нагаждат към промените и поради тази причина не трябва да се плашим, успокои ст.н.с. д-р Валентин Казанджиев. Човешкият фактор в климатичните промени е много голям.

Сериозен проблем за нас е липсата на достатъчно средства за изследвания, допълни той. Има хора, които са на мнение, че ние ще вземаме прогнозите за времето от CNN например. Те обаче не правят прогнози, за да можем да ги използваме. Те само разпространяват прогнозите, които ние сме направили, посочи още ръководителят на секция „Агрометеорология“ при НИМХ при БАН.

В другите държави се отделят сериозни средства за метеорологични изследвания. Ако ние имаме необходимия ресурс, можем да правим проучвания, чрез които да помогнем на земеделските стопани да се справят по-лесно с предстоящите климатични промени. Когато човек се заеме с проблемите навреме, те могат да бъдат решени, подчерта още ст.н.с. д-р Валентин Казанджиев.