Искате да смените доставчика на ток? Вече може, но по-добре не бързайте

Искате да смените доставчика на ток? Вече може, но по-добре не бързайте
БГНЕС
A A+ A++ A

Да можеш да смениш доставчика си на ток вероятно е било мечта на много хора в България, където вечно има недоволни от „лошите ЕРП-та“. Е, това вече е възможно – от началото на тази година пазарът на електрическа енергия в България е свободен и всеки потребител може сам да избере доставчика си на ток и да договаря с него условията на сделката, пише 3e-news.net.

Да, ама не, както казваше починалият наскоро доайен на българската журналистика Петко Бочаров. Да, защото и в момента, въпреки редица проблеми в организацията на пазара на дребно, всеки може да даде развод на електроснабдителното предприятие и да си търси късмета при друг снабдител. И не, заради рисковете, които крие този избор за малките клиенти: в страната няма никаква практика в тази сфера, а в същото време има огромни празнини в регламентацията на процеса „смяна на доставчика“.

Отговорните институции – Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране обещават, че до края на годината ще бъдат изчистени и последните детайли по организацията на пазара на дребно. Но ако някой си мисли, че тогава всички ще хукнат да си сменят доставчика, ще бъде разочарован. Опцията за смяна безспорно дава известни предимства на клиентите в отношенията им със снабдителите. Хората обаче интуитивно усещат, че раздялата с електроснабдителното предприятие не носи задължително и само ползи. Показва го и практиката в повечето европейски държави, където процентът на смените остава стабилно незначителен.

Очевидно в енергийното министерство и в КЕВР си дават сметка за това, защото не бързат да разпуснат регулирания пазар на електрическа енергия, който дава по-голяма сигурност за потребителите.

Защо се сменя доставчикът?

Първо трябва да уточним две неща. Едното е, че както и до сега съответното електроразпределително дружество ще продължи да отговаря за поддръжката на инфраструктурата и качеството на електрическата енергия, независимо от това кой е избраният доставчик на свободен пазар, за което клиентите ще продължат да заплащат регулираните от КЕВР цени за „достъп“ и „пренос“. Тоест, сменяме фирмата, която ни доставя тока, но всички оставаме клиенти на електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН или Енерго-про в зависимост от региона, където живеем.

Изследванията в някои страни в ЕС /Чехия и Австрия/ показват, че има няколко основни причини клиентите да поискат да сменят доставчика си на електроенергия. Водещият мотив навсякъде е търсенето на най-изгодна цена, следван от неудовлетвореност от досегашния доставчик заради нечестни търговски практики и сметки за ток. Оказва се обаче, че някои потребители просто решават да се възползват от възможността, увлечени от кампаниите за популяризиране на смяната на доставчика. Затова е много важно всеки български потребител да познава не само потенциалните ползи, но и напълно реалните рискове, свързани с отиването при нов снабдител на този етап.

Какви са рисковете?

Риск 1: Неяснота за модела за смяна на доставчика за битовите клиенти и малките фирми. Формулирането на конкретни, ясни и точни правила, срокове и изисквания за необходимата информация и каналите за нейното получаване и придвижване, е изключително важно за смяна на доставчика. Практиката в другите страни от ЕС показва, че неточната или непредоставената информация е най-честото основание за прекратяване на процедурите по смяна на доставчика.

Риск 2: Нарушаване на клаузи от действащия договор и риск от плащане на неустойки. Клиентите носят отговорност за това да са се запознали с условията на договора, предложен им от новия доставчик. Във връзка с процеса на смяна е особено важно да се знаят датата на изтичане, ако е налице срочен договор, периода на известяване и дали се предвиждат такси за ранно прекъсване на договора. В противен случай може да се стигне до плащане на неустойки.

Риск 3: Липса на достатъчно и обективна информация за условията на различните доставчици.За да бъде гарантирана честна и ефективна конкуренция между всички доставчици на пазара за крайни потребители, е важно клиентите да могат да взимат напълно информирани решения за смяна. Трябва да има поне един неутрален инструмент за сравнение на цените във всяка страна. Този инструмент трябва да предоставя актуална и надежда информация за наличните оферти. Такъв в България още няма.

Риск 4: Неумението на голяма част от потребителите да оценят предимствата и рисковете при различните оферти. На свободния пазар на електроенергия конкуренцията няма да е само в цената, а и в условията за доставката, начина на плащане на сметките, развитието на енергийните услуги, предлагани в допълнение от доставчиците. Ето примери за различни тарифните планове, които се предлагат от доставчиците на електроенергия във Великобритания:

  • Различна продължителност на договора (например 12 или 24 месеца)

  • Фиксирана или променлива цена (например цената може да е различна в различните часове от деня или да се индексира с времето)

  • Липсата или наличието на такса за предварително прекратяване на договора (при различните планове тази такса варира между 0 и 30 паунда)

  • Начина на плащане: плащане след получаване на фактура, чрез директен банков дебит или чрез предплащане

  • Самостоятелни или комбинирани (електроенергия + газ) планове

  • Отстъпки, ваучери и други

Риск 5: Липсата на кадрови, технически и технологичен капацитет на новите доставчици. На пазара на ел.енергия освен трите електроснабдителни предприятия, които оперират на регулирания пазар – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, има и над 100 лицензирани търговци на ел.енергия, а вероятно ще се появят и множество нови кандидати да доставят ток до крайните потребители. Към момента търговците на свободния пазар все още нямат изграден капацитет да обслужват огромен брой клиенти. Изграждането и оборудването на мрежи от клиентски центрове изисква сериозни инвестиции, включително за придобиване на специализиран софтуер и обучение на специалисти за комуникация с клиентите. Всичко това е гаранция за коректност и бърза реакция от страна на дружеството, когато клиентите имат въпроси към тях или желаят да бъде решен някакъв проблем. Затова експертите препоръчват при избор на търговец клиентите да се интересуват той разполага ли с клиентски център, в какъв срок ще отговаря на жалбите и т.н.

Търговците на ел.енергия обаче в момента в голямата си част се състоят от един офис, шеф и няколко сътрудника със съответния на тях брой компютри и телефони. Кой ще отговаря за обслужването на клиентските заявки, има ли клиентът офис на своя доставчик наблизо или може да се свърже с него само по имейл? Какви допълнителни услуги предоставя търговецът, има ли утвърдени структури за работа с клиенти в страната? Кой ще приема заявки или жалби на клиентите? В какви срокове ще бъдат решавани?

Риск 6: Новият доставчик да фалира, при което клиентът се прехвърля при Доставчик от последна инстанция. При фалит на новия доставчик, клиентът не остава без ток, а служебно се прехвърля при т.нар. Доставчик от последна инстанция. Целта е клиентът да не остане без ток за периода, в който си търси нов търговец на ел.енергия. Особеното при Доставчика от последна инстанция обаче е, че продава ел.енергията на цени, по-високи от средните пазарни цени.

Затова и смяната на доставчика не е много популярен спорт в страните от ЕС, които много преди нас либерализираха пазарите си. Според Мониторинговия доклад за пазара, подготвен от ACER/CEER, честотата, с която клиентите в страните от ЕС сменят един доставчик с друг, остава ниска - под 10% в повечето страни членки.

Трябва да се отчита, че клиентите може да не се интересуват от смяна на доставчика си, тъй като са доволни от настоящия си доставчик на регулирания пазар на електроенергия.

Сред останалите посочени причини са:

  • процесът на смяна на доставчика е твърде сложен

  • спестяванията, които могат да бъдат реализирани, са твърде малки

  • предложените оферти са твърде трудни за сравнение

  • много висока степен на лоялност към старите компании и др.

Според СЕЕР, при силно конкурентните пазари е най-вероятно броят на клиентите, които са сменили доставчика си, естествено да върви надолу, тъй като клиентът вече ще е получил изключително изгодна оферта от сегашния си доставчик.

Какво показва европейската практика?

Ето няколко примера от европейски страни, в които пазарът е либерализиран напълно – те са показателни за промените в потребителското поведение, изразено най-вече в смяна на доставчика.

  • Великобритания

Във Великобритания пазарът на електроенергия на дребно е либерализиран още през 1999 г. Потребителите имат голям избор между множество доставчици и над 35 различни тарифни планове.

През 2014 г.общо 3,1 милиона клиенти във Великобритания са сменили доставчика си на ток (общият брой битови потребители на острова е около 27 милиона).

От 2008-ма насам се наблюдава спад в степента на смяна на доставчик. За сметка на това пък все повече клиенти избират различна услуга или тарифа при настоящия си доставчик.

  • Унгария

Унгария е твърде близка в енергийно отношение до България и затова нейният опит представлява интерес. Там домакинствата могат да избират доставчика си свободно от 2010 г. Насам. Какво сочи унгарският опит?

По данни на унгарския енергиен регулатор, за 4 години около 3 на сто, или 160 хиляди домакинства са избрали да сменят доставчика си.

#доставчик на електроенергия #смяна на доставчика #министерство на енергетиката #КЕВР

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »