Експерти твърдят: Очаква се радикализация на Балканите

Расте рискът от радикализация на Балканите с очакваното завръщане от сирийската война на доброволци и наемници от нашия регион, които сега се сражават за Ислямска държава, предупредиха дипломати, научни изследователи и депутати на конференцията „Сирийската криза и Балканите”.

Тя се състоя в Университета за национално и световно стопанство, като сред организаторите са още Институтът за икономика и международни отношения, Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения. Прозвуча също мнението, че в българските държавни институции и във външната ни политика не достига необходимата за критичния момент висока експертна подготовка.

От Балканите, в процентно отношение, има най-голям брой чуждестранни бойци в момента в Ислямска държава. Тези хора ще се върнат. Впрочем това е един нерешен въпрос за бъдещето на тези радикализирани елементи. Много важно е да се подпомогнат страните като Босна, Албания и Косово. Аз наскоро имах възможност да посетя някои от тези страни. Наистина това, което се вижда, е безперспективността на младото население. Огромно младо население, което практически е безработно. Естествено, стои въпросът по какъв начин тези хора да бъдат въвлечени в социалния, икономическия и политическия живот на тези страни - така, че да не се създаде база за тяхната радикализация. Впрочем, радикализацията на младите хора в Европа е едно ново предизвикателство. Ние считаме, че все още спомените и нерешените проблеми от войните в бивша Югославия тлеят и един подтик отвън, какъвто би могъл да бъде радикалният ислям, би могъл да възпламени отново тези проблеми. Впрочем, много от експертите говорят не само за радикализация на исляма, но и за ислямизация на радикализма. Тоест - използване на религията за търсене на решение на други проблеми. Много внимателно ние трябва да анализираме организираната престъпност и корупцията, които са способстващи фактори на Балканите. Бежанската вълна подклажда, подкрепя и дава ръст и на двата феномена", обясни Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност.

"Освен радикализацията на религиозните общности не по-малък риск е и радикализацията на обществата в нашите страни. Ние виждаме как този процес периодично припламва дори при нас, в България. Какво остава за страни, където като цяло стабилността е на много по-ниско равнище и обществата много по-лесно могат да станат жертва на опити за противопоставяния - и етнически, и религиозни, а и политически. Тук, нашият регион, е регионът с много слаба икономика. Няма нито една страна, която да е икономически силна, стабилна. И поради това външните шокове ни се отразяват много мащабно",  отбеляза депутатът и бивш външен министър Кристиян Вигенин.

Депутатът Валери Жаблянов заяви, че в сегашния критичен за региона ни и за Европа момент българската външна политика се показва „безпомощна” и се „влачи в дирите” на чужда външна политика, като приема Балканите да се превърнат в буферна зона на ЕС. Професорът философ Васил Проданов открои още един елемент от лабилността на системата ни за национална сигурност.

"Моите колеги, с които четем заедно лекции, бивши служители на военното разузнаване, идват при мен и ми кават: професор Проданов, ти имаш връзки с разни хора, говори им, в момента избиват наши агенти в Близкия изток, предадени от нашите служби. Става дума за араби в Сирия и в Ирак. Точно във времето, когато ние се нуждаем от информация там. Те са вдигнали ръце и им разкриват досиетата", заяви Проданов.

Дипломатът Косьо Китипов попита риторично защо преминаването на мигрантския поток през нашия регион бе кръстено „Балканския път”, а не „Пътя към Германия”. И отбеляза, че след такова тенденциозно послание трудно ще се намеят инвеститори, които да вложат средства в развитието на нашите страни. Специалистът по ориенталистика от Центъра за изследване на демокрацията Емил Ценков очерта грешките на Европа в кризата, в която сме потопени всички.

"Тези дни например в Женева Де Мистура посреща представител на структура, наречена „Джейш ал Ислам” или „Армия на исляма”, която, представете си, е демократична алтернатива на режима на Асад. Дотам сме стигнали! Същата погрешна оптика според мен Европа следва и по отношение на Турция. И тук Европа предпочете да игнорира религиозно-културната специфика на тази голяма регионална сила, третирайки я като поредната европейска кандидат-членка. За Ердоган бе лесно да представи пълзящата си авторитарност и ислямизация на обществения живот като борба на гражданското общество срещу армията, която дотогава бе пазител на кемализма. И днес виждаме докъде ни докара това късогледство. Организираната или поне улесняваната и насочваната от турските власти миграционна вълна бе на път да удави Европа. И затова естествено Брюксел трябваше да се поддаде на онова, което чешкият президент откровено нарече рекет. Третата и голяма самозаблуда на Европа бе по отношение на самата себе е си. И тук отново ще се върна към метафората с матрьошките. Външно виждаме фигурата на магребския имигрант, първо или второ поколение, с дребен бизнес, който се кланя на Аллах в някое кьоше, като не пречи на никого. Когато махнем тази външна матрьошка обаче, виждаме неговата забулена съпруга, която се носи по илямската мода и парадира с фереджето си в името на мултикултурализма. И накрая последната матрьошка е техният тийнейджър, който слуша проповедите на салафист имам в близката джамия и сърфира в мрежата на ДАЕШ. Тази, последната матрьошка, е пряк резултат от един друг провал - на политиките на псевдоинтеграция на мюсюлманите, опиращи се на солидни колониални и расови предразсъдъци сред коренното население в западноевропейските държави. Най-голямата заплаха за Европа е политкоректното говорене на безотговорни политици, експерти и журналисти. При него истината въобще не е предмет на политическата комуникация, която приема формата на почти сакрални послания. Когато и ако успеем да се освободим от него и дадем приоритет на антитероризма и политиките на сигурност, тогава ще съумеем да взаимодействаме успешно и с опонентите си в геополитически план", поясни Ценков.

Европа и Балканите решават различни задачи в сегашната криза, отбеляза Любомир Кючуков от Института за икономика и международни отношения. Балканите трябва да се справят с потоците бежанци, да крепят външната граница на ЕС, а Европа трябва да мисли за интеграцията на мигрантите. Процесите на Балканите налагат консолидирана позиция по проблемите, подчерта Кючуков.

Подобни дискусии могат да помогнат много за изработването на по-адекватни решения в дипломацията и сигурността. Стига да има кой да се вслуша.