Бедняците в Куба се притесняватг от визитата на Барак Обама

Развяващите се американски флагове, ремонтираните пътища и прясно боядисаните колониални сгради в Хавана са само един от примерите за възраждащия се оптимизъм на Куба на фона на историческото посещение на президента на САЩ Барак Обама. Заради нарастващото социално неравенство обаче най-бедните в столицата не се радват на тази визита, разказва "Ройтерс".

Според Белия дом посещението на Обама – първото на американски държавен глава след революцията от 1959 г., е стъпка напред в подобряването на живота на кубинците, пострадали заради американското ембарго.

Политиката на Обама в частност е фокусирана върху растежа на малкия, но постепенно увеличаващ се частен сектор в Куба чрез мерки като разрешаване на продажбата на оборудване за селското стопанство и строителния сектор.

Работниците от частния сектор вече се радват на привилегии спрямо най-нископлатените служителикубинци, зависими от оскъдните държавни заплати и помощи. На фона на растящите цени те се чувстват изоставени от всички. За тях посещението на Обама не носи надежда.

"Той ще дойде, ще се разходи в няко ретро кола, ще запали пура и ще си тръгне", обяснява Алберто Ернандес, уличен метач, чиято месечна заплата от 240 песос (около 10 долара) превръща обикновени стоки като пастата за зъби в лукс.

Подобно на много свои съграждани, за Ернандес най-процъфтяващата епоха за страната е през 80-те години, когато СССР все още финансира островната държава. За разлика от тях дори ревностни привърженици на Обама в Хавана смятат, че все още действащото ембарго е основната причина за тяхната бедност.

Ниските заплати в Куба не са новина. Хранителните продукти са силно субсидирани, медицинското обслужване е безплатно, както и други административни услуги, но контрастът със сравнително успялата нова средна класа е огромен.

Няма точни данни за разпределението на благата в Куба, но социалната пропаст между бедни и богати тук е далеч по-видима спрямо други страни от Латинска Америка. По международните стандарти повечето новобогаташи на острова живеят по-скоро скромно.

За да намалят донякъде цените, някои от кварталните пазари в Хавана се отказаха от договорките си с кооперативите и се върнаха към държавния модел с фиксирани цени.

Повечето от "печелившите", облагодетелствали се от облекчаването на рестрикциите за изпращане на долари на роднини, както и от внимателното отваряне на Куба към частния сектор, са бели кубинци. Техните роднини, живеещи в САЩ, са се установили по-добре от кубинците с африкански произход.

Йоланда Санчес, кубинка от африкански произход, живее в малка, влажна стая без прозорци в подобна на лабиринт сграда, осеяна с миниатюрни апартаменти. В някои от тях вече започва да се усеща влиянието на атмосферните условия – като напуканите тавани например. Зданието, в което някога се е намирала редакция на вестник, е само на две пресечки от пребоядисаните и стегнатите в чест на визитата на Обама улици.

"Това е просто фасада", разказва Санчес. Тя живее "временно" в това общинско жилище от 12 години – в очакване на по-добър дом. "При нас нищо никой не ремонтира".

Нарастващото социално неравенство в страната, особено след историческото разведряване на отношенията със САЩ и възникването на нова средна класа, се превръща във все по-голям проблем за Хавана.