„Хюриет“: Променят ли се границите в Близкия изток?

Сегашните граници в Близкия изток съвсем не са перфектни. Те са били чертани като „линии в пясъка“ през двете световни войни. Започвайки с рухването на Османската империя през 1918 г. до създаването на Израел през 1948 г. границите в региона са разписвани през зони на влияние върху петролни и газови полета.

Разпадането на Османската империя има подобен ефект и върху Югоизточна Европа, само че тук продължителността е по-голяма – продължи до разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век.

Днес във фокуса е Близкият изток. Американската окупация на Ирак и след това сирийската гражданска война се прибавиха към нестабилността в Израел, Палестина и Ливан в региона, но и в доста по-широк план. И не само това.

Иракската криза доведе до създаването на Кюрдско регионално правителство (КРП), което беше сформирано в северните райони на страната покрай границите с Турция и Иран и едно де факто доминирано от шиити управление в южните райони, граничещи с Иран, Персийския залив, Кувейт и Саудитска Арабия.

Десет години по-късно сирийската гражданска война доведе до възможността за две отделни и враждебни промени на границите. Едната от тях е извършена от Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) - най-насилствената терористична организация в модерните времена, която контролира по една трета от териториите на Ирак и Сирия. Другата е олицетворявана от Партията Демократичен съюз (ПДС PYD) в Сирия, която е свързана с намиращата се извън закона Крюдска работническа партия (ПКК), воюваща с Турция за независимост на кюрдите от 1984 г.

При предимството, че е пехотна сила, подкрепяща както САЩ, така и Русия срещу ИДИЛ, ПДС-ПКК сега контролира региона с дължина около 500 км по протежение на границата с Турция – от района на КРП в Ирак на запад до Средиземно море. Това всъщност е регионът, в който те се сражават за доминация срещу ИДИЛ.

В четвъртък (17 юни) ПДС обяви автономия в разделена на три, федерална Сирия, за което отдавна предупреждаваха Турция и САЩ. Случайно или не, но лидерът на КРП Масуд Барзани също преди броени дена заяви, че е време за независим Кюрдистан, към който кюрдите се стремят според неговите думи от време на Споразумението от Лозана през 1924 г. Барзани имаше предвид споразумението за международното признаване на новата Турска република през 1923 г. след турската война за независимост срещу гръцки, британски, френски, италиански и арменски нашественици.
Високопоставен дипломат допусна пред мен преди седмица, че кюрдите в момента загиват в името на това да бъдат наградени за своите сражения срещу ИДИЛ. Но възможно ли е „кюрдите да бъдат наградени“ с отцепване на територии от четири държави – Сирия, Ирак и Иран (който наскоро подписа ядрена сделка със Запада) и Турция (ключов съюзник на НАТО по отношение на Русия)?

Да приемем, че провалящите се правителства на Ирак и Сирия не могат да упражнят никаква ефективна съпротива срещу това. Какво ще направят Турция и Иран? Някакви идеи?

Водената от Барзани Демократична партия на Кюрдистан (ДПК), ПКК и ПДС може и да имат основание да издигат глас по въпроса за „народ без държава“, въпреки че турският премиер Ахмет Давутоглу казва, че „Турция е държава и на кюрдите“. Но има и друг аспект на ситуацията, който трябва да бъде обсъден. Ако Сирия и Ирак в крайна сметка официално се разпаднат, ще има четири държави с нов политически, икономически и военен потенциал за разширяване: Иран, Саудитска Арабия (на нож с Иран), Израел и Турция.

Когато в Близкия изток и без това крехките граници започнат да се променят, никой не може да си представи къде и как ще приключи процесът. Изглежда, че чертаенето на „Нови линии в пясъка“ на Близкия изток (такова е името на конференцията Дичли парк, която започна на 17 март) е по-лесно да бъде изговорено, отколкото направено.