Над 9000 българи емигрирали официално през 2011 г.

Над 9000 българи емигрирали официално през 2011 г.
Наполовина по-малко са хората, които са сменили адреса си в чужбина с български през 2011 г. – 4722. Снимка: „Монитор“
A A+ A++ A

През 2011 г. 9517 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографските процеси през изтеклата година.

По-голямата част от емигриралите са жени – 53.1 на сто, а близо 54 на сто от напусналите страната са между 20 и 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 12.5%, а тези на 60 години са 5.8%.

Наполовина по-малко са хората, които са сменили адреса си в чужбина с български през 2011 г. – 4722. В този брой са българите, които са се завърнали в страната, както и граждани на други държави, които са получили разрешение за постоянно пребиваване.

В тази група по-голям е броят на мъжете – 50.9 на сто. И тук най-много са хората във възрастта между 20 и 39 години. Под 20 г. са 21.5 процента.

В преселванията вътре в страната са участвали 90 646 души. Най-голямо е било движението от един в друг град – на него се дължат 40.9 на сто от преместванията, преместванията от село в град имат дял от 21.1 на сто.

През 2011 г. продължава да намалява броят на сключените бракове, показват статистическите данни. Регистрираните юридически бракове са 21 448 и са с 2838 по-малко от предходната година. Това се дължи основно на разпространението на т.нар. фактически бракове.

В същото време статистиката отчита спад в броя на разводите – с 431 спрямо 2010 г. Най-голям е делът на браковете, прекратени по взаимно съгласие – 67.4 на сто, следват причините поради несходство в характерите – 22.9 на сто.

Делът на причините като изневяра, физически и морален тормоз, системна употреба на алкохол и наркотици и необмислено сключени бракове са с относително по-малък дял – от 1 на сто.

Средната възраст на населението в България продължава да расте и през изтеклата година. Съотношението между хората под 15 години и тези над 65 години продължава да се влошава, като най-неблагоприятно е било то в областите Видин, Ловеч и Монтана. Очаквано най-благоприятно е съотношeнието в София, както и в Смолян.

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.7 години в края на 2011 година. В селата средната възраст е с 4.3 години по-висока в сравнение с тази в градовете.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2011 г. е 4.523 млн. души, или 61.7 на сто от цялото население. Над трудоспособна възраст са 24 на сто от всички, а под трудоспособна възраст – 14.3 процента.

Делът на възрастните хора (на и над 65 г.) в България (18-19 на сто) е сравним с този в Швеция и Португалия, където те също са около 18 на сто. Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 11.6%.

В сравнение с 2010 г. броят на живородените деца е 71 402, като е намалял с 4667 през миналата година, показват още статистическите данни.

Най-висока е била раждаемостта в областите Сливен, София, Варна и Търговище. С най-ниска раждаемост през 2011 г. са областите Видин и Смолян.

Равнището на раждаемост в България е на нивото на страни като Гърция, Румъния, Малта, Португалия и Австрия.

През 2011 г., в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на страната е намаляло с 37 412 души, или с 2760 души повече в сравнение с 2010 година. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.1 на хиляда.

#Националния статистически институт #НСИ #България #Видин #Ловеч #Монтана #София #Смолян #Швеция #Португалия #Ирландия #Сливен #Варна #Търговище #Гърция #Румъния #Малта #Португалия #Австрия

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »