ВМРО: Да почетем паметта на онези 66000 руски войни, които проляха кръвта си за свободата на България

По инициатива на младежката организация на ВМРО гр. Петрич, бе организирано първото по рода си шествие, по случай 138 години от освобождението на България от турско робство. Шествието бе водено от Красимир Каракачанов. Събитието уважи и депутатът на ВМРО от Сандански - Атанас Стоянов. Процесията премина под звуците на традиционна гайда. Много патриотично настроени граждани се присъединиха към шествието, като бройката му надвиши 1000 души.

"Нашите революционери и възрожденци, като започнем още от дейците на Чипровското възстание, минеме през Раковски, Ботев, Левски, Каравелов, Караджата, Хаджи Димитър и всички останали. Те се бореха, не за някакви общи идеали. Те се бореха за своето свободно, българско отечество. На този ден, през далечната 1878 година българите викаха УРА. Защото България беше създадена, като държава в своите етнически предели – с Македония, с Тракия, с Добруджа.

Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес, тези, които тогава се правеха на морални стожери на Европа, които сега ни дават съвети как да се държим с нелегалните емигранти, с проблемите, които те не решават, разделиха България на 5. Македония беше оставена под турско робство. Източна Румелия беше направена васал на турия, провинция. Нишко и Пиротско бяха подарени на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. Само че, следващите поколения Български политици, държавници и революционери носеха в сърцата си Сан Стефанския идеал. Идеала на обединена целокупна България, обединяваща всички българи под един покрив и борбата за този идеал продължи, защото свободата на българските земи не беше пълна.

След Берлинския конгрес следваха други георични дати – Кресненско-разложкото възстание, Горноджумайското възстание – 1902г. , 1903г. Илинденско преображенското възстание, Балканските Войни, ПСВ. Всички тези, око 120000 българи, които загинаха по възстанническите поляни на Балканския полуостров, умираха именно за този Сан Стефански идеал. И ние трябва да го помним, трябва да го знаем и трябва да го носим в сърцата си. Не можем да забравиме наще деди, които загиваха за България. Нямаме право!

Никакви общи идеали и общи приказки не могат да заменят кръвта на наще предшественици, които загинаха за България. Тези хора пожертваха всичко и ние сме длъжни да ги помним. Ние не трябва да забравяме, че и днес, извън пределите на България има още 2 милиона българи, които все още са непризнати и очакват България на този ден да се обърне и към тях. Трети март е празник и на българите в западните покрайнини и на българите в беломорието и на българите в Македония. Не случайно днес и в Скопие, и в Струмица, и в Охрид, местните българи празнуват трети март, като един символ и една надежда за бъдещата си свобода. Искам да благодаря на кмета г-н Бръчков, защото аз поне не помня в Петрич такова тържество. Искам да благодаря, защото политиката не е дейност, която трябва да разделя хората, както беше последните 25 години.

Има дати, на които без значение, кой. Какви партийни идеи носи в сърцето си. Има дати, като 3ти март, 24ти май, които трябва да обединяват всички българи. И подобни дати е хубаво, да бъдат чествани и отбелязвани. Затова му изказвам моята благодарност, за това, което днес е направил и организирал. На всички ВАс искам да пожелая честит празник. Нека да бъдем горди че сме българи. Да, преживяваме тежки дни – но нима дните преди 3ти март 1878 година бяха леки ? Нима дните за Пиринска Македония, преди 1912 година бяха леки ? Не, не бяха леки. Но българите имаха вяра, имаха идеал. На трети март, не само да се прекланяме пред загиналите велики българи. На трети март и на всеки един ден, поне един час, една минута, една секунда, нека да бъдем горди, че сме българи. Да бъдем единни, за да вървиме напред и да просперира България. Да живее България! Честит празник!", беше речта на Каракачанов.