„Джумхуриет“: Анкара успя да обърка България

Отправката към коментара на Джейда Каран е от първата страница на вестника с въпроса „Какво точно се случва в България?“. Според авторката политическото управление в Анкара е успяло да се намеси в живота на най-добрия си съсед и да го обърка дотам, че вече няма място за реторика, а изводът е, че проблемът с комшиите е единствено на религиозна основа.

„Месеци наред се прокарват политики спрямо турската диаспора, но резултатът от тях е още едно разделение на турците. Стигна се дотам, че София и Анкара обявиха дипломати за „персона нон грата“. Агресивната реторика на медийния небосклон има за цел да внуши, че драмата в България е подправена със сос от Анкара. Но всичко това не е свързано само с реакциите около сваления руски бомбардировач през ноември м.г., а започна много преди това. Всички трябва да са наясно, че дясно-центристкият български премиер Бойко Борисов няма никакво намерение да проваля отношенията на страната с Турция.

На 275-километровата граница е налице криза с бежанците. На всичкото отгоре Анкара заплашва да отвори границата. Като страна член на ЕС и НАТО, България държи на баланса в отношенията си и с Русия, след като дълги години споделяха една и съща система и режим. Освен това България си сътрудничи с Москва заради природния газ. Украинската криза от 2014 г. замрази проекта за „Южен поток“, а България облекчава визовия режим за руските туристи, които бягат от турските курорти“, коментира авторката.

Тя припомня и голямата бежанска вълна от България към Турция през 1989 г. заради асимилационната политика на комунистическия режим, както и че вследствие на това Ахмед Доган създава ДПС, което трайно се настанява на политическата сцена. Обаче в края на 2012 г. ДПС се разцепи и Касим Дал учреди своята НПСД, което стана с подкрепата на Анкара, уточнява Каран в публикацията си. И още, че на изборите вотът за ДПС спадна, но и НПСД не пожъна успех.

Когато Ахмед Доган през 2013 г. се оттегли от активната политика, той бе заменен от Лютви Местан. Анкара и Ердоган никак не допадат на Доган, но Местан пое по различен път. Ердоган протегна на Местан една ръка, а той я обгърна с двете си ръце. На 25 ноември м.г. след инцидента със сваления руски бомбардировач Лютви Местан заклейми Русия и прегърна Анкара. Това му спечели тежката оценка на Ахмед Доган за гаф и последвалото на 24 декември отстраняване от лидерския пост , както и мистериозното сваляне на охраната му.

Тогава Местан отиде в турското посолство с автомобил, изпратен му от там. Наши медии се позоваха на досието на Ахмед Доган и го обвиниха като агент на КГБ, но за Местан не споменаха нищо. В средата на февруари Анкара забрани на Ахмед Доган и лидерите на ДПС да влизат в Турция. Така в драмата бе въвлечен и Борисов, който пред българския парламент заяви, че турски държавни лидери са му оказали огромен натиск да подкрепи Лютви Местан. Не сме нито туркофили, нито русофили, искаме да бъдем лоялни съседи, подчерта Борисов, цитиран в „Джумхуриет“.

Така се стигна и до решението на София да обяви аташето по социалните дейности в консулството в Бургас Угур Емироглу за „персона нон грата“ и той бе принуден да напусне страната. Според българските медии Емироглу е оказвал натиск върху турската общност с цел да осигури подкрепа за Местан и освен това се намесвал в религиозните дела. Сега парламентът в София ще разследва има ли намеса на Турция във вътрешните работи на България. В рамките на реципрочност вчера Анкара обяви Зорница Апостолова от генералното консулство в Истанбул за „персона нон грата“.

Това означава, че имаме и мини-дипломатическа криза. Проектът на Касим Дал се провали. На 27 февруари Лютви Местан ще учреди третата турска партия с името ДОСТ, но трябва да знае, че няма да успее да прескочи 4-процентовата бариера. Изселническите дружества са силно обезпокоени.

Не е работа на Турция да избира нито партийните лидери в България, нито да се намесва в религиозните дела и избора на вероизповедание на съседната държава. Напротив, трябва да се гарантират различните политически възгледи на общностите, както и тяхната идентичност и битие. Обаче пък от София до Шам и Багдад, та чак до индианците от уестърните, отвсякъде наднича Турция. И това категорично е така, заключава авторката.