Епохална среща между папа Франциск и патриарх Кирил в Хавана

Днешната среща между духовните лидери на католицизма и руското православие папа Франциск и патриарх Кирил е първата в историята на 2-хилядната история на християнството. Само този факт е достатъчен, за да я окачествим не просто като историческа или знакова, а направо като епохална, коментира БГНЕС.

Двучасовата среща на международното летище в кубинската столица Хавана има всички предпоставки да се превърне в среща епоха. Този извод изкласява и от факта, че християнската среща на върха се провежда след близо хилядолетен раздор между двата клона на най-мощната религия в света. Известно е, че през XI век или по-точно през 1054 година те се разделиха по въпроса за върховенството на папата, оспорвано от православието. И оттогава се държат така сякаш не принадлежат към вяра от една и съща кръвна група. Дали папа Франциск и патриарх Кирил ще сложат край на схизмата?

По повод срещата Би Би Си коментира, че „каквато и съвместна декларация да подпишат двамата в Куба, самият факт на тяхната среща е ясен сигнал, че враждебността и студеното отношение през изминалите хиляда години от Великата схизма, може най-накрая да се насочи към една по-топла фаза“. Тази оценка обаче звучи твърде дистантно. Разбира се, тази среща не идва на празно място.

Тя е подготвена от редица религиозни и политически събития, които на пръв поглед нямат пряко отношение към нея. Включително, например, срещата в Ерусалим през 1964 г. между римския папа Павел VI и Константинополския патриарх (религиозното събитие) или падането през 1989 г. на Берлинската стена (политическото събитие).
Все пак има и събития, които директно разчистваха пътя към срещата на летището „Хосе Марти“ – нищо че тези събития може да се окачествят като пречки или неуспех.

През 1996-1997 г. двете страни бяха близо до договореност за лични преговори в Австрия между папа Йоан Павел Втори и патриарх Алексий Втори, но в последния момент срещата се провали заради липсата на съгласие по дейността на гръкокатолиците в Украйна и на католическите мисионери в каноническата територия на Московския патриархат. При Бенедикт XVI отношенията между двете църкви получиха нов тласък, в Руската православна църква (РПЦ) се смята, че той е снел напрежението от предишния понтификат и ако не бе оставката му през 2013 г. , срещата между върховете на двете църкви вече да се е състояла.

При аржентинския пък папа Франциск зачестиха посещенията на висшия католически представите в Москва. Вече стана известно, че е съгласуван текстът на съвместната декларация, която папа Франциск и патриарх Кирил ще одобрят и огласят от Хавана. Стана също така е известно, че и в документа, и на самата среща няма да се обсъждат богословски въпроси, където впрочем са и различията между двете християнски религии. Дневният ред на срещата ще включва изцяло въпроси на съвременността, които са повече от обществен и политически, отколкото от религиозен характер.
„Една от основните причини за тази среща е осъзнаването през последните няколко години, че когато християни са преследвани или принуждавани да напуснат домовете си в Близкия изток и в Африка, техните убийци не се интересуват от кое християнско вероизповедание са те“, коментира още Би Би Си.

Затова и мерките за защита на християните, подложени на геноцид в Близкия изток, в Северна и Централна Африка ще бъдат номер 1 сред обсъжданите теми, а също сред изводите и послания на съвместната декларация. Няма съмнение, че двамата духовници лидери ще призоват политиците към мир в „горещите точки“, няма съмнение също, че ще предприемат усилия за общи действия в защита на християните.

Въпросът е дали в бъдеще и католицизмът, и православието ще се опитват системно да влияят (защо не и чрез натиск) върху президенти и правителства да се въздържат от действия, които биха довели до конфликти, кръвопролития и като резултат до преследване на християни? Дали биха подпалили до червено телефоните на западни политици да не подкрепят разклащането и разтурянето на държави, както стана с Ирак, Либия и Сирия? С една дума да се намесват по-активно в политиката, без това подкопава светския характер на християнските държави.

Дали биха мобилизирали и общественото мнение със същата цел? А и дали биха дръзнали да прокарат мост към диалог с лидерите на исляма пак в името на същата цел? Въпросите звучат фантасмагорично, но изтребването и прогонването на християните съвсем не са фантасмагория – както впрочем и рушене на хилядолетни християнски обекти. Друг болезнен проблем за християнството са узаконяването на еднополовите бракове, подкопаването на традиционното семейство, ерозирането на нравите, а също евтаназията и абортите.

Съобщението за съгласувания текст на съвместната декларация подсказва, че по тези въпроси двамата духовни лидери ще демонстрират общо мнение. Това очевидно ще зарадва и ще мобилизира християните традиционалисти в Европа и Америка. Те впрочем са мнозинство, макар да не са шумни, карнавални и купонджии. Досега ябълка на раздора между Ватикана и РПЦ бе църковната и обществено ситуация в Украйна. Както вече бе споменато, там се завземат храмове на Московския патриархат, а Украинската гръко-католическа църква продължава с агресивното си поведение срещу православните християни и русофобското си поведение.

Ватиканът знае не от вчера за тези тревоги на РПЦ.
Съгласуваната съвместна декларация подсказва, че страните са намерили приемливо решение на спора. Дали някой е отстъпил повече или са направени равнозначни насрещни компромиси ще се види след края на срещата. Но обединителните и помирителните послания, които папа Франциск и патриарх Кирил се готвят да отправят (и впрочем вече отправиха) ще трябва да се материализират в бъдеще. Дали това ще бъде гладко е въпрос, двете страни ще трябва да положат немалко усилия, търпение и воля, за да настъпи мир в душите на миряните в Украйна.
По време на проповедта си в неделя на площад „Свети Петър“ във Ватикана папата се обърна към вярващите да се помолят за срещата му „със скъпия брат Кирил".

Вестник „Кориере дела сера“ го цитира да казва, че „искам да срещна и отново да прегърна моите православни братя“. Не е изключено двамата с патриарх Кирил да се прегърнат в Хавана. За единението на християнския свят след хилядолетната схизма такава прегръдка едва ли ще остане само за протокола.