Имущество до 10 хил. лева, придобито по неясен начин, няма да се изземва

Това са част от поправките в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приети днес на първо четене от парламента единодушно със 100 гласа "за".

Значително несъответствие между придобито имуществото и нетния доход да бъде 120 хил. лева, а не, както досега - 250 хил. лева. Долната граница за стойността на имущество, което не подлежи на отнемане и за което не се установяват доходи за придобиването му, да бъде до 10 хил. лева.

Това са част от поправките в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приети днес на първо четене от парламента единодушно със 100 гласа "за". 

Измененията са внесени от петима депутати от ГЕРБ - председателя на правната комисия Данаил Кирилов, Анна Александрова, Пламен Манушев, Владимир Тошев и Христо Гаджев. Кирилов каза при представянето на проекта, че очаква много предложения за промяна на праговете за отнетото престъпно имущество.

"Сумата от 250 000 лв., посочена в сега действащия текст на закона, е значително надвишена, имайки предвид динамичната промяна в цените на недвижимите имоти, моторните превозни средства и доходите на лицата към настоящия момент в страната, както и съкращаването на проверявания период от 25 години на 10 години", се посочва в мотивите на вносителите.

Аргументите им за предложението за долна граница до 10 хил. лева са, че така ще отпадне вероятността производство по отнемане да реализира разходи, по-високи от стойността на имуществото, което реално ще бъде отнето. Също така проверките, извършени през последните три години от Комисията за конфискация на незаконно имущество, известна като "Кушлев", сочат, че обикновено издръжката на тричленно семейство за 10 години е около 80 000 лева.

Органите на комисията срещали трудности при разкриване на застрахователната тайна. Предоставянето й от застрахователните институции ще доведе до пълен достъп до данни, което от своя страна ще даде възможност за всеобхватен икономически анализ на проверяваните и на свързаните с тях лица, смятат депутатите.

От досегашната практика на комисията се установило още, че уведомленията за образувани досъдебни производства срещу неизвестен извършител не представляват годно правно основание за започване на проверка. "Дори и в случаите, в които досъдебните производства са срещу известни извършители, уведомлението само по себе си не е основание за започване на проверка. Необходимо е лицето да бъде привлечено като обвиняем", пише в мотивите и се добавя, че по този начин ще се оптимизира работата на съответната териториална дирекция.

Промените предвиждат още вече съществуващ механизъм - възможността комисията да може да сезира Националната агенция за приходите (НАП), да бъде въведен в закона. Така събраните в производството доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство и ще доведат до повишаване събираемостта на вземанията от страна на държавата. 

"В хода на производството, образувано пред комисията, се установява финансовото състояние на проверяваното лице, а в случаите, когато производството бъде прекратено пред комисията поради несъответствие съобразно определения в закона праг, трябва да има законова възможност за сезиране на НАП за събиране на неплатени публичноправни задължения от проверяваните и свързаните с тях лица", коментират в мотивите си вносителите.