Призракът на ценовата война броди из европейския газов пазар

Очакваната поява в Европа на втечнен природен газ от САЩ ще доведе до усилването на конкуренцията на европейския пазар и не е изключено дори до започването на ценова война. На фона на сриващите се цени на петрола котировките на ВПГ също тръгнаха надолу и износът от САЩ може не само да намали разходите на европейските потребители за енергоносители, но и да се превърне в сериозна конкуренция на доставките от Русия.

Европа отдавна търси начини да намали своята зависимост от руския газ, който задоволява над 80% от целия газов внос на 7 източноевропейски страни. Като цяло в ЕС тази цифра достига 35%. Отчитайки, че цените на газа падат, а в Европа все по-силно звучат призивите да се осигури енергийни сигурност на континента, няма никакви съмнения в това, че на „Газпром“ му предстои сериозна битка за дял на този пазар. При това в Европа са се създали всички условия за началото на вноса на газ от САЩ.

Изчерпването на запасите в Северно море, оскъпяването на себестойността на добива, либерализацията на газовия и електроенергиен пазари в ЕС откриват големи възможности за завоюването на европейския пазар от американския ВПГ. Според прогнозите на Международната енергийна агенция вносът на ВПГ от европейските държави в периода 2014-2020 г. вероятно ще се удвои, съобщава БГНЕС.

В течение на десетилетия Европа разчиташе на руския газ, но изострящите се редовно през последните години противоречия между Русия и Украйна относно газовия транзит поставиха за европейците в центъра на внимание въпроса за сигурността на доставките. Европейската комисия разглежда вноса на ВПГ като основно направление за диверсифицирането на енергоносителите в Европа и важна компонента от бъдещия енергиен баланс на ЕС. “Ние бихме искали да създадем всички необходими условия за ВПГ, защото чувстваме, че той се превръща в глобална суровинна стока.

При това цените на ВПГ са много конкурентни, и ние бихме искали да се възползваме от предимствата, които отваря глобалната конкуренция за намаляването на цените на енергоносителите в Европа“, отбеляза Марош Шефчович, заместник-председател на ЕК за Енергийния съюз. САЩ могат да започнат да изнасят ВПГ в Европа още от този месец, веднага след като бъде пусната в експлоатация първата линия на терминала Sabin Pass на компанията Cheniere Energy.

В момента в САЩ се строят пет завода за втечняване на „синьо гориво“. Тяхната обща мощност към 2019 г. може да достигне 80 милиарда куб.м. ВПГ годишно. В условията на слабо търсене на природен газ в Азия американските доставчици могат да се пренасочат към Европа като основен пазар, което потенциално може да предизвика ценова война между конкуриращите се производители.

Наличието на множество регазификационни терминали на европейското крайбрежие може да съдейства за вноса на американското втечнено „синьо гориво“. Днес Европа разполага с 23 големи терминала, 21 от тях са разположени в страни-членки на ЕС и още два – в Турция. По данни за 2014 г. общата регазификационна мощност на 23 големи европейски ВПГ терминала е около 200 милиарда куб.м. годишно, което може да покрие около 40% от нуждите на европейците.

Нещо повече ЕС определи планираните за строителство ВПГ терминали в Хърватия, Естония, Гърция, Ирландия и Швеция, а също така проектите за увеличаване на полските ВПГ мощности към т.нар. проекти с общоевропейско значение (Projects of Common Interest, или PCI). Тези проекти могат да претендират за финансиране от ЕС и ускорена процедура за получаване на разрешително. Граничещите с Русия балтийски държави, като Литва, също залагат на ВПГ.

През февруари миналата година литовската газова компания „Литгас“ подписа с Cheniere споразумение, което открива достъпа до американския втечнен газ. Така Литва даде да се разбере, че се чувства некомфортно в условията на газова зависимост от „Газпром“. Ако цената на американския ВПГ остане на днешните ниски равнища и доставките в Европа се осъществяват при цена в диапазона от 5 долара за 1 милион британски термални единици на Руся ще й се наложи да предприеме ответни стъпки. „Газпром“ се старае да не допусне загуба на конкурентноспособност в Европа и на дял от европейския пазар.

През миналата година газовият гигант се съгласи да намали цените за Литва, след като Вилнюс пусна в експлоатация плаващ ВПГ терминал, даващ възможност за доставка от алтернативни източници.

Опитвайки се да диверсифицира каналите за продажбата на газ в Европа, „Газпром“ също започна да експериментира с газови аукциони. Първите аукциони, състояли се през септември, показаха не само новия подход на компанията към продажбите, но и растящият интерес на клиентите към кратките договори с голяма обвързаност към спотовите цени. За да намали своята зависимост от Украйна, „Газпром“ също търси алтернативни пътища за транспортирането на газ в Европа.

След възникването на проблемите с „Южен поток“ и „Турски поток“ компанията обяви през юни намерението си да удвои мощността на газопровода „Северен поток“, минаващ по дъното на Балтийско море директно за Германия. В проекта „Северен поток 2“ влязоха европейските петролни и газови гиганти „Шел“, Е.ОН и BASF (Германия), OMV (Австрия) и ENGIE (Франция), давайки да се разбере недвусмислено, че смятат този проект за изключително изгоден икономически и по тази причина са готови да го осъществят.

Правителствата в няколко източноевропейски държави, обаче, разкритикуваха проект, изразявайки загрижеността, че „Северен поток 2“ ще позволи на Русия напълно да лиши Украйна от статута й на транзитна страна. Тя смятат, че подобни действия ще подкопаят собствената им енергийна сигурност и ще дестабилизират ситуацията в Украйна. Русия към днешна дата смекчи своята позиция по този въпрос.

Неотдавна представителите на „Газпром“ заявиха, че някакви количества газ ще продължат да се транспортират през Украйна и след изтичането през 2019 г. на действащия транзитен договор. Независимо от това, каква стратегия ще избере „Газпром“ за защита на своя дял на европейския пазар, бъдещата поява на американския ВПГ на континента, очевидно, ще принуди компанията за промени своето отношение към проблема.

Усилването на конкуренцията, колкото и странно да е, може да бъде от полза на „Газпром“, защото ще намали тревогите на европейските власти от монополното положение на руснаците, особено ако американският ВПГ превърне източноевропейския газов пазар в по-конкурентен.