Депутатите се изпокараха за Закона за отнемане на незаконно имущество

Народните представители се впуснаха в разгорещени спорове около Законопроекта за отнемане на незаконно имущество в сряда, 25 април.

Депутатите трябваше да решат дали законът да се казва за „конфискация в полза на държавата на незаконно придобито имущество“ или за „отнемане на имоти, които не са с доказан законен финансов източник“. В крайна сметка бе приет първият вариант, съобщи БТА.

Христо Бисеров от ДПС поиска от вносители на законопроекта от ГЕРБ гласуването да бъде отложено до приемането от Европейския парламент на обсъжданата в момента директива за отнемане на незаконно придобито имущество. Предложението обаче беше отхвърлено.

Михаил Миков от „Коалиция за България“ каза, че законопроектът не дава гаранциите по директивата - за спазването на основните човешки права и принципи, сред които са презумпцията за невинност, правото на собственост, защита на личните данни.

Според него предложението на отнемане да се подлага имущество само с административен акт излиза извън рамките на проектодирективата.

„Какво правите с имуществото под 250 000 лв., което очевидно е предмет на престъпно придобиване? По-малко е престъпник, че е откраднал 100 000 лв. ли?“, каза още Миков по повод изискването в закона да се търси отговорност за имущество над 250 000 лв.

„Има едно голямо заблуждение на обществото, че става въпрос за гражданска конфискация. Независимо дали конфискацията се реализира по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или по този закон, тя винаги е наказваща, защото ти вземат имущество. Неслучайно ЕК и ЕП говорят за разширена конфискация на престъпно придобито имущество и на ползи от престъпления. Неслучайно те не определят начина, защото презумпцията на Европа е, че винаги конфискацията е наказателна. Все едно да ти кажат – „детско шамарче“, гръмнат е един юноша с пистолет – „детско убийство“, допълни той.

Министърът на правосъдието Диана Ковачев коментира, че директивата има за цел да постави основите и минималните стандарти, а България настоява да се разшири обхватът на тази директива. Тя напомни, че законопроектът се приема по искане на ЕК.

„Ако след няколко години се види и прецени, че България е постигнала конкретни успехи, този закон може да стане излишен“, обясни Ковачева.