Експерт: България в Шенген – малко вероятно преди изборите в Холандия

Малко вероятно е България и Румъния да получат „да“ за Шенген преди извънредните избори в Холандия през октомври или ноември, заяви Адриан Шут, заместник-директор на Холандския институт по международни отношения и ръководител на факултет „Европа“ на висшето училище.

Това той каза по повод оставката на правителството на премиера Марк Рюте след загубата на парламентарна подкрепа от страна на Партията на свободата, предаде БТА.

Според експерта партиите, от които зависи промяната на позицията на Холандия в Съвета на ЕС, имат твърди становища за разширяването на Шенген.

По неговите думи може да се очаква правителството в Хага да намери компромис, ако е редовно избрано, но напредъкът би бил по-труден, ако до вота работи временен (служебен) кабинет.

Според Шут холандският парламент може да подкрепи София и Букурещ, ако отчете напредък в доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка през юли.

В отговор на въпрос дали очаква Рюте да остане служебен премиер до вота наесен, Шут изрази съмнение, че това е възможно, добави Дарик.

По негово мнение левоцентристката Партия на труда, която е втора по брой депутати в Генералните щати (парламента), би могла да състави самостоятелно правителство в преходния период. Според оценката на Шут следват трудни месеци, тъй като в страната предстоят реформи в пенсионната система и здравеопазването.

Експертът е на мнение, че предизборната надпревара „всеки срещу всеки“ в страната вече е започнала и така е създаден климат, труден за постигане на компромиси.

Шут е на мнение, че правителството на Рюте е било предразположено към намиране на решение по въпроса за Шенген повече отколкото вероятният следващ кабинет в Хага. Според него всяка власт в Холандия поставя като приоритет върховенството на закона, но същевременно страната е започнала да търпи прекомерен натиск в преговорите с ЕС по въпроса с позицията си за Шенген. По негова оценка Хага е постигнала максимума в съпротивата си срещу разширяването на зоната и преди оставката на Рюте тъкмо е бил настъпил периодът, в който е трябвало да отстъпи пред натиска на комисията.

По неговите думи ЕС е имал полза от твърдата холандска позиция, например с извеждането по-високо в европейския дневен ред на въпроса за спазването на законите. Той изрази очакване за приемственост между политиката на правителството на Рюте и следващия кабинет, макар да очаква от новото правителство да бъде по-малко сговорчиво.

Попитан за позициите на Партията на свободата, Шут ги оцени като отслабени и коментира, че организацията трудно ще намери политически партньори.

„За нас първостепенен въпрос остава дали Рюте ще постигне коалиция с други опозиционни сили“, посочи Шут.

Той отбеляза, че Холандия трябва да представи плана си за реформи пред ЕК и наред с това в страната ще се води предизборна кампания.

По негова оценка ще бъде трудно договарянето на икономически и бюджетни реформи на фона на борбата за избиратели.

Според Шут правителството на Рюте не е било срещу ЕС, а е настоявало за съкращаване на бюджета на Общността и на националните разходи.

По неговата оценка днес ситуацията би била различна, ако не бе изпълнена холандската препоръка за отписване на част от дълга на Гърция. Тонът на правителството често бе остър, а можеше да бъде по-дипломатичен, коментира Шут.