A защо не давате АЕЦ „Белене“ на китайците?!

След като премиерът Бойко Борисов в понеделник размаха в парламента папка с доклада на HSBC, консултанта на вече бившия проект за АЕЦ „Белене“, според който строителството на централата би струвало над 10 млрд. евро, не мога да не изразя недоумението си от тесногръдата политика на Кабинета спрямо този проект.

Някой спомня ли си онзи прекрасен ден през ранната есен на 2010 г., когато премиерът на България Борисов се срещна в Ню Йорк с премиера на Китай Уен Джиабао покрай сесията на Общото събрание на ООН?

Хубаво е да си го спомняме, защото тогава Уен заяви на Борисов, както самият Борисов разкри гордо пред медиите, че Китай би инвестирал масирано в изграждането на втората българска АЕЦ в Белене. Ако не се лъжа, думите на премиера бяха, че Китай проявява „особен интерес“ към проекта.

Пречката за това, изтъкна тогава Борисов, е, че България вече имала договор с руснаците и АЕЦ „Белене“ щял да се строи по руска технология, а пък китайците били поставили условие да бъде построен по китайска технология, за да участват и инвестират.

Логично, възниква плахият ми въпрос... ъъъъъ... а защо Борисов сега не пита Китай дали иска да участва????? Нали през март, след тригодишно протакане, той и Дянков героично отсвириха руснаците за АЕЦ „Белене“ с обяснението, че централата не била изгодна за България при съответните условия!

Хорошо, до свидания на „Атомстройекспорт“. Без да го знам със сигурност, силно вярвам, че начинът, по който другарите Първанов и Станишев са се договорили за АЕЦ „Белене“ с другаря Путин през 2006–2008 г. (както и за другите проекти от Първановия „голям шлем“), е бил изпълнен с продажни моменти, които едва ли са в защита на националните интереси на българската република. Така че, най-малкото, всичко трябваше да се предоговори.

Така или иначе АЕЦ „Белене“ вече няма да се строи от „Атомстройекспорт“, т.е. по руска технология. Защо сега Борисов не иде право при китайците?!

Последните три години премиерът орева орталъка, да го кажем по простонародному – нямало чужд инвеститор за Белене, та нямало. А пък и трябвало да бъде западноевропейски (макар понякога да споменаваше, че можел да бъде и „северноамерикански“).

Да, съгласен съм, най-добре беше инвеститор от нашите икономически и военнополитически съюзници от ЕС или САЩ да помогне на България да построи втората си атомна централа. Обаче след като техните частни и държавни корпорации нямат желание, има и други водещи икономически и ядрени сили в света.

И защо въобще премиерът постави такъв географски критерий за ядрена компетентност? „Ще строим „Белене“ само ако има голям западноевропейски инвеститор“, бе любимата му реплика цели три години. И защо ли никой не го попита защо трябва да е точно западноевропейски? А Китай, Япония и Корея нямат ли ядрени технологии? Или Южна Африка, Бразилия и Австралия?

Така и не е ясно какъв точно бе проблемът тук – дали управляващите в София се отказаха от втората атомна в полза на интересите на САЩ (геополитически) и на някои (американски) мултинационални корпорации (икономически), или пък се оказаха безсилни и неспособни да намерят инвеститор и да се разберат с руснаците. И двете са много вероятни, като се има предвид, че американският посланик Джеймс Уорлик бе сигурен, че България вече се е отказала от „Белене“ още преди Борисов да го обяви, а после чааак държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън поздрави скромната ни република за трудното решение(!!!)...

В идеалния вариант, т.е. без продажност и некомпетентност, когато държавниците „се ръководят от интересите на народа“, както се заклеват при встъпване в длъжност, възможностите за малките държави са две: първа, която е и за предпочитане - да балансират по всевъзможни начини интересите на големите сили; втора, да станат близки съюзници с някоя от големите сили, но така че да им носи полза, дори и ако се налага да са „сателити“. Между другото пример за втория вариант е единствената българска АЕЦ в Козлодуй, построена ни от руснаците по братска коминтерновско-панславистка линия, когато бяхме на първия чин на СИВ и Варшавския договор.

Така че, ако България има държавници, които искат да развиват икономиката и енергетиката на страната, а ядрената енергетика, изглежда, все още ще заема важно място в това отношение, те трябва да са отворени за всякакви възможности. И не само това, ами и да са способни да ги търсят и намират по цялото земно кълбо. Трябва да разбират глобализирания свят! И то новия глобализиран свят – не просто онзи от 90-те, а този след 11 септември 2001 г. и кризата от 2008 г.

Подобна „широкоскроеност“ би била особено важна и ако България иска да построи енергетика „за износ“ – защото, както обясни бившият енергиен министър Трайчо Трайков малко преди да го отлюспят, българската енергетика не е градена за износ и може да изнася ток само в определени моменти и периоди в зависимост от редица вътрешни и външни фактори. В това отношение като неочакван и неестествен проблясък в политиката на кабинета „Борисов“ за „Белене“ се появи инициативата да покани съседни страни да участват. Ако се бе реализирало обещаното от Сърбия участие с 5-10%, проектът наистина би бил революционен и в политически план.

АЕЦ „Белене“ е както икономически и енергиен, така и геоикономически и геополитически проект. (Или беше. Или ще бъде... малко е объркващо, особено с обещанията на социалистите – и на двата лагера на Първанов и на Станишев, че пак ще го включат в контакта, като дойдат на власт!).

Затова при отсъствието на интерес от западните парньори на България (а дори и да имаше такъв) Китай би бил перфектният инвеститор за втора българска АЕЦ.

Противниците на проекта „Белене“ го критикуваха за това, че е икономически неизгоден, геополитически застрашаващ и екологично опасен.

За Русия „Белене“ беше важен геоикономически проект, защото означаваше възстановяване на някои позагубени позиции в Европа. Именно затова и руснаците бяха готови да платят много за него, без дори да има изглед да си възвърнат инвестицията (спомнете си редицата руски предложения за безлихвени заеми или инвестиция срещу собственост!).

А за Китай подобен мащабен проект би бил революционен исторически пробив! Поради което най-вероятно китайците биха били готови да финансират изграждането на централата изцяло или почти изцяло сами. Това би решило проблема с нуждата да се товари българският данъкоплатец и българската икономика с финансирането на централата.

Борисов е прав, че подобен мащабен проект би бил нерентабилен, ако трябва да го плаща България. При цена от 10 млрд. евро и БВП на България от 40-50 млрд евро сметката е очевидна. Ако обаче не трябва да го плащаме ние, ситуацията става съвсем различна – само печелим от инвестицията, работните места и производството, дори като се извади това, което ще прибере чуждият инвеститор. Въпросът за 10 млрд евро тук е: защо като не можем да го плащаме ние, правителството ни не може или не ще да намери инвеститор, който да го плати???

Както ми обясни един китайски бизнесмен през ноември 2010 г., при оттегляне на руснаците и желание от българска страна Китай веднага би поел проекта „Белене“. Отвъд геоикономиката, от гледна точка на геополитиката, Китай също би бил страхотен избор за инвеститор в такъв проект.

Китай е геополитическа сила с нараставащо световно значение, но поради географската й отдалеченост способностите й за „проектиране на (военна) сила“ практически не засягат българския регион. Китай не е Русия, която от време на време освобождава България в прекия или преносния смисъл и я поставя в зависимост като задунайская губерния или 16-а република. Китай не е и САЩ, за да може да прати „Шести китайски флот“ от Средиземно в Черно море. Така би се решил и вторият проблем – геополическото влияние.

Прощавайте, мили български държавни ръководители на всички нива и скъп техен обслужващ персонал, прощавай, Борисов, но не може с лека ръка да отмахвате мултимилиарден проект, който би имал потенциала да дърпа България напред само защото сте неспособни или не искате да намерите инвеститор! А пък инвеститори по земното кълбо (чиито предели – изненада! - надхвърлят Вашингтон, Брюксел и Москва) – бол!

Да не забравим и третия аргумент против АЕЦ „Белене“, който, разбира се, сам по себе си е изключително важен - екологичния. Град Белене бил в земетръсна зона. Добре, тогава направете втората ядрена централа другаде, като не може в Белене. На картата на България по заключения на експерти има още няколко подходящи места.

По отношение на опасенията, свързани с естеството на ядрената енергетика – и за уличните кучета в София, и за кастрираните, и за некастрираните, и за най-агресивните, онези, дето си имат глутници в Малинова долина, е ясно, че за България – както и за всяка друга страна по света – ядрената енергетика на този етап е премерен риск. Като се премери добре този риск, икономиката ни има нужда от тези мощности и тези технологии. Иначе комшиите ще ни отвеят, защото при тях има места за ядрени централи, които не завършват удобно на „НЕ“, та техните протестиращи да викат „АЕЦ БелеНЕ“.

Накратно, има желание, има познание – има втора АЕЦ! Като няма, имаме и други постижения. Например да успяваме да се мижитурчим с такава смешна икономика на най-кръстопътното географско положение в Евразия. Не е малко!