Лена Дънам: Не се страхувайте да казвате ''Не''

Лена Дънам е американска актриса и сценарист. Тя доби световна слава със сериала ''Момичета'', на който е и главен сценарист. Сюжетът се завърта около истинските истории на момичета, които с безпощадна откровеност търсят щастието. Главната роля на Хана се изпълнява от създателката на сериала - Лена Дънам. Нейната героиня е уникална смесица от чувства за самостоятелност и самоомраза. Тя вярва, че има талант и може да стане успешен писател, но забравя, че преди това трябва все пак да напише първия си роман.

Живеем в култура на непрекъснато ''Да''. Според общоприетата народна мъдрост, ние получаваме най-много когато се възползваме от всички възможности, приемаме неизвестното и се гмурваме с главата надолу във всички възможности, които ни се предоставят. Всичко това е хубаво и добро - кажете ''Да'' на катеренето на скали във Фиджи! И да, приемете поканата за среща с красивия италианец, който работи в любимия ви бар, дори и в дългосрочен план нещата да се получат конфузно.

За мен обаче, 2015 беше годината на ''Не''-то, а възнамерявам през 2016-та да казвам ''Не'' още по-често!

В момента се възстановявам от толкова много ''Да''. Както повечето жени и аз имам нужда да правя хората щастливи. Може ли да съм там по обяд? Да, разбира се. Може ли да донесе 300 долара в чуждестранна валута? Да, разбира се! Ще обещая ли и да помогна на приятел да се пренесе в ново жилище, като закъснея, защото също така съм обещала да гледам болното зайче на друг приятел, като така ще разочаровам всички? Да, абсолютно!

Един удивителен коктейл от съмнение в собствените ми възможности, съчетан с нуждата от постоянно одобрение, ме бяха убедили, че казването на ''да'' ще ме направи по-харесвана. Какво друго имах да предложа освен ''Да''? И така аз започнах щедро да го ръся. Задълженията ми се трупаха, заедно със собствената ми неприязън и чувство на неадекватност. Прекрасен цикъл е това.

Една вечер, докато снимахме третия сезон на сериала ''Момичета'',  имах краен срок да приключа писането на един сценарий. Усетих как клепачите ми неумолимо ми тежат. Обадих се на Джени, бизнес партньоката ми и й казах: ''Утре ще ти го изпратя. Прекалено уморена съм, Съжалявам.''

''Знаех си, че тази вечер не е реалистично да го приключиш,'' каза ми тя нежно.

Аз автоматично започнах да се защитавам, като изброявам всички неща, с които се бях заела въпросната вечер, напрежението и изтощението ми, и така нататък.

Тя просто ме прекъсна: ''А аз просто исках да ме изслушаш, за да си починеш вечерта, а не да се пренатоварваш. Искам да разсъждаваш реалистично за това, какво можеш да свършиш, а не да се пренатоварваш.''

Това беше кратък момент, изпълнен с много съчувствие и помощ.

След това процесът беше бавен, но учтивото ''Не'' скоро влезе в речника ми за постоянно. ''Реално погледнато, няма как да го довърша до петък,'' или пък ''Много ми се иска да присъствам на срещата, но  седмицата ми е препълнена със задължения'', а дори просто ''не, не ме устройва този график''.

Постепенно се случи нещо вълшебно - личният ми живот също започна да взима пример. И се оказа, че хората оценяват добре честността и реалността. Те разбират. И така въпреки ''Не''-тата, започнах да получавам все по-осезаеми ''Да''-та от хората около мен. Странно!