176478 статии       |       372 интервюта       |       1513 снимки       |       38133 абоната       |      
USD 1.7427| EUR 1.95583| GBP 2.16688|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитИЗБОРИ 2019

Размер на шрифта:   

Време е за превантивно разделяне на Македония (?)

23 април 2012, понеделник / 18:51; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Време е за превантивно разделяне на Македония (?)
Сблъсъци между демонстранти и полиция по време на антиалбански протест в Скопие след петорното убийство. 16 април 2012 г. Снимка: ЕПАБГНЕС

Обратно в 2001 г.?

След като петима македонци бяха намерени умъртвени край Скопие, етническото напрежение в Република Македония като че ли започна да се влошава ежечасно.

Ето защо всички жизненоспособни решения на ситуацията там трябва да бъдат обмислени, за да се избегне един нов ужасяващ сценарий за целите Балкани. „Превантивното разделяне" на Македония, колкото и смело и трудно да звучи като вариант, може да се окаже най-устойчивото решение.

Би било неточно да се твърди, че последните убийства край македонската столица Скопие са отворили кутията на Пандора за етническото напрежение между македонските славяни и етническите албанци, защото тази кутия зее отворена още от преди кратката гражданска война в Македония от 2001 г.

А самият конфликт тогава беше прекратен, единствено защото САЩ и останалата част от Запада дадоха на етническите албански групировки да разберат, че въстанието в Македония беше „прекалено", след като Косово току-що бе отнето от Сърбия във войната между НАТО и Сърбия от 1999 г.

Карта на въстанието на етническите албанци в Македония през 2001 г. Карта: Уикипедия

Два въпроса за по един милион долара за днешна Македония

На теория македонската гражданска война от 2001 г. бе прекратена с т.нар. Охридско споразумение, което трябваше да даде редица отстъпи на етническите албанци. Всеки, който има поне малко реалистични познания по Балканските въпроси обаче, знае още от тогава, че независимо от вдъхновените формулировки на Охридското споразумение, има не един, а два въпроса за по един милион долара относно стабилността на днешна Македония (и следователно на Балканките):

1) Как да се гарантира, че етническите албанци, които сигурно достигат около една трета от двумилионното население на страната и граничат с други етнически албанци на запад и на север, ще бъдат лоялни граждани на Република Македония, която пък сама по себе си е изградена като държава за различна от тях нация (т.е. за македонската нация, изобретена от комунистическа Югославия през 1943-44 г., като допреди това е смятана от всички за част от българската нация)?

2) Защо етническите албанци, чиито процент от населението бързо расте, биха искали да бъдат лоялни граждани на Република Македония, особено при наличието на примера на косовските албанци, които получиха международно призната независимост със западна подкрепа само 9 години след като вдигнаха въоръжено въстание (1999-2008 г.)?

Така, въпреки че пълномащабна гражданска война в Македония бе избегната през 2001 г. етническото напрежение оттогава къкри и расте бавно, но сигурно, като македонските славяни и етническите албанци, които по-рано не се харесва и се презираха, сега вече започват наистина да се мразят.

Въпреки че същото по всяка вероятност важи за всяка една страна на Балканите, поради стратегически и исторически причини Република Македония е ключова за стабилността на целия регион. Нейната дестабилизация би била „най-добрият" начин да се възпламени междудържавна война, която би засмукала Албания, Косово, Сърбия, България, Гърция, Румъния и Турция в рамките на половин час.

Ето защо, най-доброто, което може да направи международната общност (понятие, което в този случай все още е евфемизъм за Запада), е наистина да се опита да намери решение, което да гарантира ПОСТОЯННА стабилност в Македония - вместо да прибягва до любимия си подход, при който упражнява натиск върху местните да живеят заедно, въпреки враждата им, докато имплозията стане неизбежна. Или докато стане ясно, че съответната страна ще трябва бъде крепена на картата безсрочно чрез окупация от страна на някакви западни „сили за сигурност" със страхотно звучащ акроним.

(Велико-)албански идеи за Македония

Работата е там, че много от етническите албанци в Македония (както и много от тези в Косово, Албания и другаде) – които поради културни причини имат много по-висок естествен прираст от македонските славяни – изглежда живеят с убеждението, че след 20, 15 или дори 10 г. ще бъдат в позиция, от която да претендират за федерализацията на Македония и дори за отцепването си в повече от половината от странта (западно от река Вардар, че дори и отвъд нея).

Тази идея се подсилва не само от тяхната по-голяма раждаемост, но и от факта, че етнически албанското население на Македония е географски концентрирано в западната и северната част на страната, както и от много близкия и ярък прецедент на отцепването на Косово от Сърбия с одобрението на Запада.

Независимостта на Косово действително изглежда толкова вдъхновяваща за албанците в Македония, че те едва ли правят разлика между ситуацията, при която режимът на Милошевич в Сърбия беше враг на Запада през 1999 г., а днешна Македония е западен съюзник.

Тази идея остава валидна, дори когато се пренебрегне опростенеското схващане за „Велика Албания" – една визия за етнически албанска супердържава, обхващаща Албания, Косово и (Западна) Македония, вдъхновена от един национализъм, типичен за 19 в. – която от време на време се размахва като плашило из балканските или глобалните медии.

Никой не знае колко точно етнически албанци живеят днес в Македония, след като междуетническото напрежение провали планираното за октомври 2011 г. преброяване. Последното официално преброяване от 2002 г. посочва 509 000 (25.2%) албанци спрямо 1.298 млн (64.2%) македонски славяни, което е увеличение на броя им от 378 000 (19.8%) през 1981 г., когато македонските славяни са били 1.281 млн (67%). Така за 20-те години между 1981 г. и 2002 г. етнически албанското население в Македония е нарастнало с над 34%.

През 2011-2012 г. ситуацията в Македония е близка до тази през 2000-2001 г., с тази разлика, че етническите албанци (т.е. ОНЕЗИ от тях, които споделят описаните по-горе политически цели!) са в по-силна позиция заради по-големия си брой и косовския прецедент. През последната една година, т.е. от пролетта на 2011 г., има все по-голям брой случаи на етническо насилие, като последният е антиалбанският протест в Скопие миналата седмица заради убийствата на петимата македонци, за които се подозира, че са извършени на етническа основа.

Междувременно етнически албанска групировка, която твърди, че е базирана в гр. Митровица в Косово, се обяви за „Армия за освобождението на окупираните албански земи" (т.е. в Македония) и заплаши да атакува македонската армия и полиция след две седмици, ако Македония не „освободи" населените с албанци региони.

Тази нова групировка може да е иградена по модела на Армията за национално освобождение, която вдигна въстанието от 2001 г. в Македония, която пък от своя страна бе изградена по модела на Армията за освобождение на Косово от 1998-99 г., паравоенна организация, радваща се на масирана западна покрепа, въпреки широкоразпространените твърдения, че е замесени в международна организирана престъност.

Етническа карта на Македония според преброяването от 1981 г., когато официалните цифри посочват, че македонските славяни са 1.281 млн (67.0%), а етническите албанци са 378 000 (19.8%). Карта: Уикипедия

Етническа карта на Македония според преброяването от 2002 г., когато официалните цифри посочват, че македонските славяни са 1.298 млн (64.2%), а етническите албанци са 509 000 (25.2%). Карта: Уикипедия

Заедно до имплозията! Или - Загриженият Запад

В настоящата ситуация Западът реагира „както обикновено" – представителите в Скопие на САЩ, ЕС, НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа настояха за ред и тишина в Македония – наистина безсмислен акт в една очевидно разделена страна, където спиралата на етническата омраза може да достигне ужасяващи нива при всеки една постъпка, която едната или двете общности може да решат да приемат за възмутителна.

За съжаление, натискът върху македонците и албанците да не се нападат открито ще работи само до един определен момент и този момент може вече да е минал.

Даването на по-големи отстъпки и повече права на етническите албанци, които все още са малцинството (въпреки че съставляват над 90% от населението в много общини в Западна Македония), като например даването на официален статут на албанския език в цялата страна, ще бъде двойно контрапродуктувно.

Първо, те ще възбудят апетита на „ястребите" сред албанските групировки и лидери, които ще предявят по-големи претенции за повече отстъпки. Второ, те ще възмутят македонските славяни до полуда. Оттам насетне откритият конфликт би бил само въпрос на време и този път западният натиск може и да не успее да го овладее.

За добро или зло Балканите, или поне някои части от тях, не са Швейцария или Съединените американски щати, където различни етнически и религиозни общности (концепция позната като „melting pot") се кълнат и са лоялни пред една конституция и едно знаме. Западът, и особено САЩ, вече трябваше да са научили този урок в Босна и Херцеговина, която, по всеобщо мнение, се е превърнала в една нефункционираща конфедерация, която се крепи единствено отвън.

Македония НЕ БИВА да се превърна в нова Босна или ново Ковосо – поради което вероятно най-доброто решение би било, ако македонските славяни и етнически албанци седнат мирно и честно се разберат да се разделят едни с други.

Опасният принцип на националността. Прилагайте внимателно!

Всеки се страхуват особено много от чертането на граници и разделянето на страни по етническа линия, където и да било по света. И с право! Всеки един акт от подобно естество има потенциала да дестабилизира международния политически ред, чисто и просто като създаде прецедент. Това обаче не означава, че този принцип не може да бъде прилаган в избрани случаи, където може да е единственото устойчиво решение, предотвратяващо кръвопролитен конфликт.

Всъщност Западът вече приложи „принципа на националността" с признаването на Косово, макар и по един „открито прикрит" начин. Той позволи на двата милиона етнически албанци да се отцепят от Сърбия, но в границите на историческата провинция Косово, която също така включва няколко други етнически групи в смилаемо малък брой, позволявайки на Република Косово да претендира за легитимността на мултиетническа либерална демокрация с равни права за всички нейни граждани. А всъщност държава, където доминирщата етническа група е над 90% от населението, едва ли може да се определи като мултиетническа.

В същото време САЩ и повечето от страните от ЕС нямат намерение да позволят на 100 000 косовски сърби, живеещи крайно нещастно, да се отцепят от Косово, нито пък има намерение да дадат на етническите албанци в Източна Сърбия (общините Прешево, Буяновац и Медведжа) да въстават или да се отцепват, защото това би означало цялостно и открито прилагане на принципа на националността. А именно тогава биха започнали големите проблеми с малцинствата във всяка една балканска страна, които биха поискали същото.

В случая с Македония обаче, при който балансът между мнозинството и малцинството се променя бързо, едно ново „открито прикрито" прилагане на принципа на националността може да е най-доброто решение, защото мирното разделяне на страната би било много, много, много по-малка трагедия от гражданска война или дори междудържавна война. Или пък превръщането на страната в международен протекторат като Босна или части от Косово.

Както показа ситуацията с Косово, принципът на националността при прекрояването на границите може да бъде прилаган селективно. След Косово не последва верижна реакция на отцепващи се малцинства, ако не се броят случаите на Южна Осетия и Абхазия в Груция, но там този сценарий не беше неизбежен, а бе обусловен и от редица други фактори. Така че ако Македония бъде разделена чрез преговори и договорености, западните сили могат да успеят да направят този случай „ад хок" , т.е. сам за себе си.

Карта на Велика Албания според претенциите на албанските националисти. Претенциите, базирани на етническия принцип, са очевидно преувеличени като включват и региони, където албанското население е нищожен процент. Карта: Уикипедия

Ползите от раздялата и как да се извърши „превантивното разделение"

Колкото и неприятно да звучи това, македонските славяни всъщност ще спечелят от подобен сценарий на „превантивното разделяне", защото тяхната позиция се влошава с течение на времето поради по-високия прираст на етническите албанци.

Ако Македония бъде разделена след 10 или 20 г. (което вероятно би станало след гражданска или междудържавна война, в най-лошия случай), албанците сигурно ще получат по-голямо парче, може би дори половината (или повече) от територията на страната, докато, ако разделението стане днес, претенциите на етническите албанци могат да бъдат най-много за 15%-20% от територията.

От друга страна, етническите албанци ще спечелят от разделянето на Македония сега, защото, въпреки че техните претенции ще трябва да бъдат доста по-скромни, те ще получат безпроблемно легитимност и признание, докато в случай на конфликт ще бъдат дискредитирани международно, да не говорим за цената, която ще трябва да бъде платена в човешки живот и от двете страни.

И двете общности, както и всички други на Балканите, ще спечелят от предотвратяването на потенциално катастрофален конфликт. Като цяло е много по-добре да има раздяла без война, отколкото с война, не само защото мнозина биха загубили живота с в кръвопролитен конфликт, но и защото оцелелите биха се намразили едни други во веки веков.

Така може да бъде постигната договореност, при която почти изцяло албанските общини на Западна Македония могат да формират ново (полу)държавно образование. Въпреки че звучи като призрак от миналото, разместването на население – на етнически македонски славяни от тези части, както и на етнически албанци от общини, където те са малцинство, трябва да се вземе предвид, за да може да се създаде устойчиво решение. Още веднъж, аргументацията е ясна: много по-добре е да има разместване на населението, отколкото хората да бъдат държани в ситуация на постоянен риск заради прокламациите на някое ново безсмислено споразумение, според което те би трябвало да имат права, но на практика нямат.

Истинската цел трябва да бъде да се създадат две хомогенни образования, които не се мразят до смърт и споделят стабилна граница, която да е отворена за сътрудничество и търговия. Мнозина веднага ще заявят, че този подход е анахронистичен, но той може да се окаже най-смисленият. Ако „Швейцария на Балканите" беше възможна, всички щяхме да сме с две ръце „за". За съжаление обаче не изглежда да е. След много десетилетия тази идея се провали в бивша Югославия, провали се в Босна, провали се в Косово, а сега се проваля и в Македония.

Един по-мек вариант на „превантивното разделение" на Македония може да бъде създаването на конфедерация при същите условия, описани по-горе, без да има формално разделение на две държави. Но това не би решило главния проблем – а именно, че етническите албанци изглежда не притежават никаква лоялност и привързаност към македонската нация-държава (nation-state).

Но ако двете общности в Македония седнат и се разберат мирно при една договореност, гарантирана от Запада, с клауза, забраняваща обединението на регионите с албанско население с Косово или с Албания, би могла да бъде постигната рецепта за стабилност.

Ако има един важен урок от опита на Великите сили в региона, който трябва да научат западните страни, то той е, че колкото повече отлагаш решаването на даден проблем на Балканите, толкова повече се влошава той. Проблемите с Босна, Косово и Македония можеха да бъдат решени през 19ти век от Европейския концерт на силите, но вместо това Силите решиха да дадат Босна на лизинг на Австро-Унгария и да върнат Македония и Косово на Османската империя и нещата се размирисаха, та чак до войните в бивша Югославия от 90те години на 20 век. Ще бъде ли позволена още една война, която да е плод на това злощастно наследство?

Ръкопашни схватки между етнически албанци и македонци на Скопската крепост, на 13 февруари 2011 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Позицията на България

Идеята за „превантивното разделение" на Македония, изложена тук, сигурно ще бъде критикувана за това, че е предложена от гледна точка на българските интереси. Проблемът с тази критика би бил, че едно устойчиво решение, което предотвратява криза на Балканите е в интерес на всички. За голямо разочарование на гласовите „македонисти" в Скопие (т.е. поддръжниците на тезата за отделността и различността на македонската нация), днешна България няма никакъв интерес от това да поглъща или по друг начин да доминира Македония или части от нея. Това, което някога бе безспорна част от българската нация, вече едва ли е такава. Всъщност в България има растящо възмущение спрямо македонците, които взимат български паспорти на базата на български произход, а след това се отнасят с неуважение към България.

Освен това България няма интерес от това да има обща граница с етнически албанските държави на Балканите, защото това би я поставило в геополитически клещи между албанците на запад и Турция на изток.

Въпреки че България поддържа приятелски отношения с Турция и има добри отношения и с Албания, и с Косово, добре известен факт е, че, освен Босна, предимно мюсюлманските държави Косово и Албания са местата на Балканите, където Турция има най-голямо влияние.

За да избегне тези клещи, които могат да я притискат при различни случаи и въпроси, България има нужда от стабилна и силна македонска държава, която да действа като буфер, държава, която ще бъде отворена за икономическо сътрудничество, а не такава, която всеки момент може да имплодира, или дори да експлоадира.

Трудни решения сега вместо катастрофа по-късно

Едно „превантивно разделение" на Македония би било изключително непопулярно и трудно решение, особено за македонските славяни. Но те трябва да се замислят сериозно, защото макар да имат много да губят, след 10-20 г. могат да загубят много повече от това, което могат да загубят днес.

Рационално „превантивното разделение" на Македония изглежда най-добрият от всички лошо варианти. За съжаление идеята за Швейцария на Балканите, която се появи като мечта на Балканските интелектуалци през 19 век, никога не е била реализирана, а и не изглежда близко до реализацията си, дори и в светлината на перспективите за интеграция в Европейския съюз. Докато манталитета на хората не се промени и институциите на либералната демокрация не започнат да функционират правилно на Балканите – ще трябва да се оправяме с това, което имаме.

Разбира се, няма илюзии по повод един рационален подход, който може да бъде приложен в македонския случай, където проблемите са толкова обременени с емоция, и които освен това зависят от лидерите в далечни столици като Вашингтон, Брюксел, Лондон, Берлин и Париж, за които пък благоденствието на някоя Балканска държавице е последното, което им идва на ум.

Ситуацията в Македония най-вероятно ще бъде закърпена отново, Западът ще оказва повече натиск за мир и тишина, правителството на Никола Груевски ще успее да удържи ситуацията. За съжаление, отлагането не е решение на истинския проблем и това не вещае нищо добро.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО