Би Би Си: Конфликтът Иран-Саудитска Арабия спъва мира в Сирия и Йемен

Отношенията между Иран и Саудитска Арабия рязко се изостриха, след като в събота от саудитските власти бяха екзекутирани известният проповедник шейх Нимр Бакр ал-Нимр и други 46 представители на шиитското малцинство в Судитска Арабия. Всички те бяха обвинени в тероризъм. Техеран рязко критикува действията на Рияд, като едновременно с това беше извършено нападение срещу саудитското посолство в иранската столица. Веднага след това Саудитска Арабия обяви прекъсване на дипломатическите си отношения с Иран. Докъде може да стигне конфликтът?

Зибакалам Мофрад, професор по политология в университата на Техеран:

Първата реакция в Иран стана нападението на тълпа срещу посолството на Саудитска Арабия. Но сега много иранци осъждат това, доколкото подпалването на посолството привлече по-голямо внимание, отколкото екзекуцията на шейх Нимр Бакр ал-Нимр. Много жалко, че това се случи, защото то само ще изостри шиитско-сунитския конфликт в региона. В същото време Иран заявява, че жестоко ще отмъсти за екзекуцията, но не мисля, че на практика това означава някакви военни действия срещу Саудитска Арабия.

Също така трябва да се помни, че преди почти два месеца по време на поклонението при избухнала паника бяха убити няколкостотин иранци, а след това много хора в Иран, включително "Пазителите на Ислямската революция", заявиха, че няма да има прошка, че ще отмъщават и т. н. Но в действителност нищо не се случи. Бих казал, че и този път Иран няма много какво да направи. Също така Иран може да пострада от разрива на отношенията със Саудитска Арабия, тъй като на практика се получава, че при отсъствие на дипломатически отношения той няма да има лостове за натиск върху Рияд.

В същото време отношенията на Иран с другите арабски страни не са много стабилни, така че неговото влияние е ограничено и възможността да изрази своята гледна точка е много малка. Що се отнася до народа, до обикновените иранци, в интернет виждам много критики по отношение на тези, които нападнаха саудитското посолство. Някои независими вестници също излязоха с критики срещу този инцидент.

Ханан Разек, кореспондент на арабската секция на Би Би Си:

Разговарях с няколко политолози и всички те изразиха сериозна загриженост от това доколко далече може да отиде този конфликт. Един от тях ми каза, че даже и да не се планира война, тя може да избухне случайно, ако една от страните или някой от техните съюзници направи грешно действие.

Тревога предизвиква не само ескалацията на този конфликт, но и последствията за целия регион, и преди всичко за Сирия и Йемен. През този месец трябва да се състоят мирни преговори за ситуацията в тези две държави и сега не се знае дали те въобще ще започнат и ако да дали ще са успешни.

В Саудитска Арабия реакцията по отношение на ставащото не е еднозначна. Някои представители на шиитското малцинство на изток през последните два дена провеждат спонтанни протести. Между другото, сунитското мнозинство поддържа решението на властите. Ако погледнем социалните мрежи, особено в Туитър, който е много популярен в саудитска Арабия, мнозинството хора възхваляват кралското семейство, благодарят му за взетото решение. Те го смятат за мъдро и навременно. Само че има и други, които изразяват загриженост във връзка с възможна война в региона.

По отношение на официалната политика иранските дипломати трябва да напуснат саудитска Арабия до 5 януари. В навечерието министърът на външните работи в Рияд им даде 48 часа да се подготвят. Някои други страни споделят тези настроения. Бахрейн и Судан са решили да скъсат дипломатическите си отношения с Иран, а Обединените арабски емирства ще намалят дипломатическото си представителство в Иран.

Кристиан Коутс Улрихсен, научен сътрудник на Кралския институт за международни отношения „Чатъм Хаус“ в Лондон:

Сегашното противопоставяне е също толкова опасно, колкото и предишните през 80-те години на миналия век, в резултат на които за първи път бяха преустановени дипломатическите отношения между страните от 1988 до 1991 г. Това стана след бурно десетилетие, включващо иранската революция от 1979 г. и продължителната осемгодишна ирано-иракска война от 1980 до 1988 г.

Саудитска Арабия и други членки на Съвета за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив по време на войната поддържаха Саддам Хюсеин и пострадаха от ирански нападения срещу техни кораби, а през 1984 г. саудитските ВВС свалиха ирански изтребител, който, както твърдеше саудитска Арабия, нарушил въздушното й пространство. Саудитска Арабия и други арабски страни от персийския залив също така свързват следреволюционното правителство на Иран с ръста на войнствените настроения сред шиитите, неуспешния преврат в Бахрен през 1981 г. и провалилото се покушение срещу емира на Кувейт четири години по-късно.

По онова време, през май 1987 г., по примера на ливанската „Хизбула“ на религиозна основа беше създадена поддържаната от Иран военизирана групировка „Хизбула ал-Хиджаз“. Сред нейните намерения влизаше и провеждането на военни операции на територията на саудитска Арабия. „Хизбула ал-Хиджаз“ огласи няколко заплахи със закани по адрес на саудитското кралско семейство. Групировката извърши няколко кървави нападения в края на 80-те години на миналия век, когато напрежението между Иран и саудитска Арабия рязко се засили.

Макар при сегашната криза да няма подобни случаи на директна конфронтация, по три причини напрежението е толкова опасно, колкото и през 80-те години на миналия век. Преди всичко това е наследство на сектантската политика, която дълбоко разделя Близкия изток въз основата на сунитски и шиитски интереси и създаде атмосфера на дълбоко недоверие между Иран и съседите му от залива. При такава напрегната атмосфера влиянието на умерената част от населението е сериозно отслабено, а привържениците на твърдия подход в регионалните отношения печелят.

На второ място през последните четири години страните от Персийския залив водят все по-напориста външна политика, частично в отговор на това, което те считат за дългосрочна иранска намеса в регионалните конфликти, но и поради нарастващия скептицизъм относно плановете на администрацията на Обама по отношение на Близкия изток. За много хора от Персийския залив основната произтичаща от Иран заплаха е не неговата ядрена програма, а поддръжката от страна на Техеран на групировки като „Хизбула“и, в последно време, на шиитските бунтовници в Йемен.

И, на последно място, прекратяването на дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия, поне в близко време, ще бъде като смъртна присъда за регионалните усилия за прекратяване на войните в Йемен и Сирия. Крехкото примирие в Йемен, което започна на 15 декември, вече е прекъснато. Преговорите за Йемен под егидата на ООН трябва да се възобновят на 14 януари, но е малко вероятно това да се случи, ако саудитската коалиция и Иран активизират своето непряко участие в този конфликт. Подобен изход може би очаква сега и мирните преговори за Сирия, които трябва да започнат в Женева в края на януари. След дълги седмици търпелива, задкулисна работа с враждуващите страни всички усилия биха могли да бъдат напразни, ако двете най-влиятелни външни за конфликта страни само наливат масло в огъня.