Европа пред огледалото
В началото на новата година се разтапяме от пожелания. Сваляме звезди от небето, обсипваме роднини и познати с всичко най-най, приемаме техните благи адреси и вярваме, че така и ще бъде, както си го казваме. Рядко се замисляме - а дали заслужаваме цялото това великолепие, този порой от щастие и благоденствие?
Хубав въпрос. Отделна тема е дали това, което мислим за себе си, съвпада с онова, което се вижда отвън.
Преди около два месеца Ирландия даде знак, че ще узакони употребата на хероин, кокаин и канабис като част от радикална културна промяна. Така се изрази министърът на стратегията за управление на наркотиците в страната Аодан О 'Риордаин.
Приравняването на леката и твърдата дрога бе впечатляващо. Десет дни по-късно новината беше пометена от кървавите събития в Париж, които в съзнанието на хиляди хора за пореден път направиха друго приравняване: между радикалния и традиционния ислям, с напълно отрицателен знак. Дали това също е част от културна промяна?
Много автори работят по темата, но досега не са дали отговор как така една витална религия, като исляма, се превърна в символ на терор и ужас, на заплаха за самото съществуване.
"Защо ни мразят?", естествено е да се запитаме. От друга страна как да разберем, като не чуваме какво казват. Истината е, че всеки път, когато се появи някое от ужасяващите видеа за екзекуции, виждаме говореща фигура с нож в ръка и мислим за това, което ще последва, не за това, което въпросният екзекутор сочи за своя кауза.
Притеснително е да смяташ, че си добър, а да не те оценяват. Да искат да те разрушат. В същото време стотици хиляди прииждат всеки ден на твоя територия и искат да останат. Какъв по-сигурен знак за одобрение на твоя ред?
Голямо объркване. Християнска Европа /дето пращаше кръстоносни походи преди време/ сега опъва телени мрежи. Тази политика не се съвместява - освен с разбирането за свободно придвижване - и с евангелските послания, по-специално с напътствието за двете ризи и ближния.
Ама те не са ни ближни, други са, коментира чувстващият себе си за европеец. Става почти излишно в секуларното общество да се пита: ако Св. апостол Павел е мислил така, щеше ли да носи Божието слово извън пределите на Юдея, щеше ли да стигне до Рим?
Е, добре, Европа не е християнка, но каква е? Малко пудра, малко грим - роли са възможни всякакви.
В личен план въпросът е дали да се надяваме, окрилени от коледно-новогодишните пожелания, или реалистично да се готвим за по-сложно развитие.
Огледалото не лъже - тревожни сме.
Още по темата:
- » The Telegraph: Европа трябва да е готова, ако Тръмп изтегли САЩ от НАТО
- » Наша гимнастичка е кралицата на Европа!
- » В Европа започнаха да инсталират нов пътен знак