Топ 10 на държавното прахосничество в Черна книга на ИПИ

Топ 10 на държавното прахосничество в Черна книга на ИПИ
A A+ A++ A

Десет ярки примери за похарчени нахалос пари представят в "Черната книга на правителственото разхищение в България" анализатори от Иститута за пазарна икономика в сътрудничество с Българското либертарианско общество и Фондацията за свободата "Фридрих Науман".

Бюрократичната машина у нас може и да не е ефективна в постигането на конкретни резултати, но е безспорно успешна в прахосването на публичния ресурс, пише в увода към изданието икономистът Петър Ганев. Широко прокламираното преразпределение през бюджета, тоест изземването на ресурс от данъкоплатците и разходването му от политиците, на практика често води до загуби за обществото.

През 2016 г. публичните разходи в България ще надвишат 32 млрд. лв. Това са само средствата по националния бюджет, като към тях следва да прибавим разходи за още над 2,5 млрд. лв., които са за сметка на европейките данъкоплатци. Разходването на близо 35 млрд. лв. от публичните институции в страната ще бъде абсолютен рекорд от началото на прехода. "Черната книга", която държите в ръцете си, категорично показва, че всички ние, които попълваме държавната хазна, трябва да бъдем сериозно притеснени от начина по който въпросните средства ще бъдат похарчени, сочи икономистът.

Примерите в "Черната книга" се опитват да обхванат пълната палитра на прахосничеството, като търсят баланса между разходването на националния бюджет и европейските средства.

В книгата са както големите правителствени програми - като "безплатното" саниране, така и по-дребните прахосничества - например рекламата на туризма в страната. Има и христоматийни примери, които са извън администрацията, но все така в рамките на публичния сектор - като разходите на държавните железници.

"Калният мост" е невидимата корица на "Черната книга", сочи Ганев. Безсмисленият мост в село Славеево, разположено някъде между Добрич и Албена, е като паметник на неефективните публични разходи у нас. Мост, който не свързва нищо и до който по принцип не може да се стигне при лошо време.

Така изглежда често и родният бюджет - недостъпен за данъкоплатеца и безсмислен в много направления. "Черната книга" не бива да се разглежда като книга на ужасите, а като образователно четиво, чиято крайна цел е да се пребори бюрократичното мислене и да се изоставят фискалните илюзии. 

Разгледани са още електронното правителство, за което плащаме, а все го няма, селските стадиони за стотици милиони, изследването за 600 хил. лв. на "обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа", бутафорията "Леденика, примери как се харчат пари в БНТ и как СУ "Св. Климент Охридски" изхранва студентите.

Разнообразието от примери за прахосничество ни показва, че проблемът не е в един или друг премиер, министър, бюрократ или директор, а напротив - това е системна грешка в публичния ни сектор, сочи Петър Ганев. Този проблем се решава с промяна в обществените нагласи към ролята на политиците в живота ни и с отстъпване на държавата от несвойствените и функции.



Цялата книга е достъпна ТУК.

 

#Петър Ганев

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »