Българският вариант на „Европа 2020”

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих,че...президентът Росен Плевнелиев е определил 2012 година като „най-важната за планиране на цялостна концепция за развитието на страната до 2020 г."

Защо не беше миналата година, когато на 7 юни Европейската комисия публикува конкретни препоръки за 27-те държави-членки - включително и за България - как да развиват на национално ниво стратегията „Европа 2020"?

При това тогава Икономическият и социален съвет даде своето добре аргументирани становище за приоритетите на българската икономика в контекста на европейската стратегия. Становището беше в отговор на писмо от президента. Но президентът се казваше Първанов, който - както добре помним - не тъчеше на стана на премиера. Загуби се ценно време, но със сегашния държавен глава ще го наваксаме.

А защо не догодина - средата на първия етап (2011 – 2014) за изпълнение на стратегията? Да не би поради предстоящите парламентарни избори? Едва ли – с помощта на техния президент и на... ( гробовно мълчание – дулата на пистолетите още димят) ГЕРБ отново ще ги спечели. Както и да е. Важното е да се действа.

На първото заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура към президента министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев подкрепи кабалистичното заклинание на Плевнелиев и заяви, че стратегията „България 2020" трябва да има готов вариант до средата на годината.

Не се съмнявам, че искането за „готов вариант" ще се изпълни. Вече съществува една красиво оформена „Национална програма за развитие България 2020, първи работен вариант", през всичките страници на която е написано с едър шрифт „Проект". Просто Дончев маха тази дума, и готово!

Обаче... За разлика от стратегията „Европа 2020", в която петте амбициозни цели на ЕС – заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване и климата/енергията – са изразени с конкретни цифри (заетост - 75% от населението на възраст 20-64 години трябва да е работещо; иновации - 3% от БВП на ЕС трябва да бъдат инвестирани в изследвания и развитие и т.н.), авторите на нашия „проект" загърбват числата и омайват читателя с барокови фрази, които би следвало да предизвикат бурния възторг на българите. „Визия.

Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж." Нещо да кажете? Дъхът секва. Не ви ли се ще да заспите за 7-8 години и да се събудите в тази райска страна?

Има и други романтични съблазни. Например - първата от трите цели на програмата: „Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване."

В тази „стратегическа рамка" е (съществува ли глаголно време сегашно в бъдещето?) България „към 2020 година", след като е изпълнила записаните в програмата осем приоритета.

Научих, че... един от приоритетите – вторият след образованието - е „намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване". Ядец. Именно тук търсеният национален оптимизъм се препъна в камъка на очевидното разминаване между действителността и бленуванията на шепа високоплатени държавно-партийни чиновници, автори на текста.

В препоръките за нашата страна на Европейската комисия от юни м.г. във връзка със стратегията 2020 е написано ясно, че в България „3,5 милиона души живеят в риск от бедност или от социална изолация". Това прави 46,2% от населението, докато средният процент за целия Европейски съюз е 23,1 – повече от два пъти по-нисък! Жестоко сравнение. Но още по-жестока е „мярката" на българското правителство, което обещава през 2020 г. да намали тази цифра с 260 000 души. Какво ще стане с другите близо 3 милиона българи (едва ли всички ще измрат)? Очевидно е, че за тях няма място в измислената от „проекта" България.

...Тези дни научих данните от проучване (все още не е обнародвано), което сочи, че 37% от регистрираните в Испания над 170 000 българи нямат намерение да се приберат в родината; над 40% пък казват, че ще се върнат „един ден, когато държавата се оправи". С предвидения в „проекта" за програма темп на премахване на риска от бедност или социална изолация, може би ще трябва да изчакат други „стратегии" – за годините 2040, 2060 или 2080...

Препрочетох няколко пъти цитираните от българските медии думи на президента:

„През 2012 година ние трябва по възможно най-добрия начин да се отнесем към националния план за развитие Европа 2020. Защото каквото планираме през 2012-а, ще изпълним през 2020 година." Допитах се до квалифицирани филолози и с тяхна помощ успях да „преведа" последното изречение: „Тази година да си утвърдим програмата; тя да се хареса на Брюксел; а реализирането й ще оставим за 2020 година." Не е преднамереност – Плевнелиев не казва „до 2020", а „през 2020".

Едно от двете – или и той, подобно на авторите на прословутия „проект", не е на „ти" с българския език, или ни баламосва. А може би и двете?

Би следвало да се чуе и мнението на споменатите 3,5 милиона българи за „възможно най-добрия начин" на българска адаптация на стратегията „Европа 2020". Мисля обаче, че на президент, премиер и министри не им до тези хора. Те си имат други задачи, една от които е „от година по година да постигаме напредък". Днешни думи на Росен Плевнелиев. Който едва ли си ги спомня от трибуните на едновремешните партийни конгреси...