Отговорът на Москва: Стоп! за бизнес проектите с Турция

Отговорът на Москва: Стоп! за бизнес проектите с Турция
A A+ A++ A

Кризата в отношенията между Русия и Турция ще се отразят непосредствено на бизнес-проектите, пише руският в. „Комерсант“, позовавайки се на високопоставени източници. Първа жертва може да стане газопровода „Турски поток“, преговорите по който бяха твърде трудни с Анкара и преди това. Под заплаха може да се окаже и строителството на АЕЦ от „Росатом“ в Турция ли например преминаването на руски кораби през черноморските проливи, въпреки че този транзит според международните споразумения може да бъде ограничен само в случай на война с Анкара. Самата Турция зависи силно от доставките на руски газ, но източниците на изданието се съмняват, че едва ли този инструмент на натиск ще бъде приложен веднага.

 Инцидентът с руския самолет Су-24, който бе свален вчера от турския изтребител, „ще има сериозни последствия за руско-турските отношения“, заяви вчера президентът на Русия Владимир Путин. Въпреки че държавният глава не спомена за конкретни мерки по отношение на икономическото сътрудничество, нищо добро не очаква съвместните бизнес- проекти. Както обясни високопоставен източник на „Ъ“ от държавните структура на Русия, сега въпросите за военно сътрудничество, международни договори (в това число и по сирийската проблематика), а също така бизнес-проектите или ще бъдат спрени, или замразени за дълги години.

 Високопоставен източник на изданието от администрацията на президента е потвърдил, че решенията, които ще бъдат приети скоро ще бъдат „твърди“ и ще окажат сироизно въздействие върху руско-турските отношения в много сфери. Според „Комерсант“, той е отбелязал, че окончателно те ще бъдат разработени след експертни консултации. Например „Газпром“ ще трябва да даде оценка за целесъобразността от строителството на газопровода „Турски поток“. Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков е заявил вчера, че „ситуацията по проекта ще бъде проучена внимателно“.

 „Турски поток“ и така вече пострада от политическата неопределеност в Турция, свързана с поражението на партията на президента на страната Реджеп Тайп Ердоган на парламентарните избори през юни и последващите предсрочни избори, отбелязва изданието. За това време мащабността на проекта на „Газпром“ се сви почти двойно и от първоначалните 63 млрд.куб м прирроден газ годишно, на практика в последно време се обсъждаше строителството само на един участък (15,75 млрд.куб м). По думите на източници на изданието, имало е надежда за това, че междуправителственото споразумение по първия участък ще може да се подпише до средата на декември, но сега не трябва да се разчита на това.

 За „Газпром“ отмяната на „Турски поток“ означава, че Турция ще продължи да се снабдява с газ през Украйна и не е ясно как ще бъде решена задачата за снабдяването на Балканите. Освен това няма да бъдат използвани и вече направените огромни инвестиции в газопроводи в русия за мащабни експортни проекти през Черно море (“Южен коридор“). В същото време Централна Европа и Италия ще получават газ през Nord Stream 2 през Балтика, строителството на който се разглежда от „Газпром“ като решение на проблема. „Ако газопроводът (“Турски поток“) не бъде построен, това ще е проблем за Турция, на която ще й се наложи да отчете украинският транзитен риск“, смята източник на „Комерсант“, близък до „Газпром“. Монополистът, както и други руски компании, имащи интереси в Турция не коментираха вчера ситуацията, отбелязват от “Ъ“.

 За Турция, която е вторият по големина потребител на руски газ след Германия, ситуацията също не е лесна. Анкара получава от Русия около 60% от газа, който потребява, а алтернативни източници от такъв мащаб няма. Въпреки че източниците на „Ъ“ от правителството и „Газпром“ отхвърлиха вчера възможността за това, че доставките на газ за Турция могат да бъдат спрени, година по-рано „Газпром“ вече намали доставките по украинския транзитен коридор, от което пострада Турция, припомня изданието. Валерий Несторов от Sberbank Investment Research е уверен, че „Турция няма да се откаже от руския газ, а Русия – от доставките по действащите маршрути. Анкара се нуждае от газ, смята експертът, а за „Газпром“ е важен имиджът на надежден доставчик. „Ако Русия установи ембарго върху експорта на горива за Турция, това ще предизвика истерия в Европейския съюз“.

 Турция не зависи от руския петрол, но може да повлияе значително върху доставките, чрез контрола върху проливите Босфора и Дарданелите. През тях преминава значителна част от товаропотока от реските черноморски пристанища, в това число снабдяването за авиобазите в Сирия. „Затварянето на приливите би било катастрофа“, отбелязва източник на изданието, допълвайки, че трудно би било да си представи това.

 Режимът на преминаването през проливите се регулира от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., по която на Турция са наложени строги изисквания. Както отбелязва партньорът и ръководител по международни практики в Nektorov, Saveliev & Partners, марат Девлетбаев, според статия 21 от конвенцията, ако Турция сметне, че е заплашена от непосредствена опасност от война, то тя може напълно да вземе под контрол навигацията на военните кораби в проливите. „Що се касае до търговските кораби, то дори и в случай, че Турция обяви такава степен на военна заплаха, свободата на търговското корабоплаване се запазва, но Анкара може да въведе ограничения, според които търговските кораби трябва да преминават през проливите през деня и по трасета, посочени от Турция“, обяснява юристът. „Забраната за навигация на търговски кораби може да бъде наложена от Турция само в случай, че тя е воюваща страна и тези кораби принадлежат на противника или му помагат“.

 Под заплаха може да се окаже и най-големият засега енергиен договор между Русия и Турция – строителството на АЕЦ „Аккую“ от „Росатом“, която трябва да стане първата атомна централа в страната. Предвижда се централата да има четири блока и да е с мощност от 4,8 Гвт, като се оценява на сумата от 22 млрд.долара – това е най-големият договор в портфейла на държавната корпорация. Първият блок се планира да бъде пуснат през 2022 г- Освен това „Росатом“ трябва да стане собственик на не по-малко от 51% от централата, а строителството й сега се финансира пряко от Русия: общо държавната подкрепа трябва да е в размер от 93 млрд.рубли. Всички споразумения и договорът по проекта между руската и турската страни са сключени , получени са съответните разрешения от турските регулатори, така че пълната отмяна на проекта изглежда малко вероятно. Ако всичко това обаче все пак се случи, „Росатом“ ще загуби договора, въпреки че основното оборудване, поръчано за АЕЦ „Аккую“ може да се използва за други проекти. За Турция това ще означава сериозно забавяне по отношение на пускането в експлоатация на нови мощности, които са необходими на страната: търсенето на електроенергия расте с около 8% годишно, а коло 44% от енергията се получава от газ, внасян от Русия и Иран.

 Бизнес интереси в Турция имат и други руски компании, но техният дял е много по-малък. Така „Интер РАО“ от 2012 г. притежава газовата ТЕЦ ТЭС Trakya (478 МВт) и търговеца TGR Enerji. Собственост имат и металургични компании, заключава изданието.

#Владимир Путин

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »