Родерик Мур: Не казвам „сбогом“ на България

Novinite публикуват прощалното послание на г-н Родерик Мур, временно управляващ посолството на САЩ в България. Г-н Мур, който през годините неколкократно е заемал дипломатически постове в България, пристигна през август, за да управлява мисията до назначаването на наследник на посланик Марси Рийс. През септември президентът на САЩ Барак Обама номинира Ерик Сет Рубин за посланик в България.

Трудно ми е да повярвам, че изминаха три месеца, откакто пристигнах на третото си дипломатическо назначение тук, в България. Престоят ми, който продължи по-дълго, отколкото Държавният департамент и аз първоначално очаквахме, въпреки всичко премина като един миг, изцяло в потвърждение на старата поговорка, че времето лети, когато се забавляваш. И благодарение на легендарната топлота, приятелство и гостоприемство на невероятните хора в тази страна аз наистина се забавлявах безкрайно много по време на прекалено краткия си престой тук,.

Мисля, че съм наистина голям късметлия, че можах да бъда пряк очевидец на прехода в България през последните три десетилетия – първо като студент-турист, помъкнал раница на гръб, в средата на 80-те години; след това като  млад дипломат с широко отворени очи през първите две години на прехода след ерата на живковизма; после през първите три години на новото хилядолетие; и сега, през изминалите три месеца. Положителните промени, които са настъпили в тази страна, са просто изумителни.  Често казвам на българските си приятели, които живеят тук, че понякога заради събирателния ефект на промените те не оценяват каква фундаментална метаморфоза се е извършила в страната им. Само че ако човек изчезне оттук за цяло десетилетие, както се случи с мен след последното ми гостуване през 2005 година, ви уверявам, че промяната тук е смайваща.

Някои от тези промени, разбира се, са осезаеми. Подобренията по пътищата, красивото метро, новият терминал на летището, лъскавите нови молове и офис сгради, обновените паркове и площади и никнещите навсякъде кранове и строителни площадки – всичко това са видими признаци за напредък.  Но аз усещам и други, по-трудно доловими сигнали за промяна. В много отношения хората, с които се срещам, говорят по различен начин, действат по различен начин, а и, убеден съм, мислят по различен начин от българите, с които се срещах преди едно поколение в началото на 90-те години. Отдавам това на факта, че българите днес са изложени на толкова много нови влияния, които преди не съществуваха – разпространението на Интернет и медиите  (помните ли, че тогава имаше само два или три телевизионни канала и два-три водещи вестника?), на по-големите възможности за образование и пътуване и на процъфтяващия частен сектор, който все повече се интегрира в глобалната икономика. Още повече, че днешната България е държава-членка на Европейския съюз, което налага в страната една система от правила и ценности, засягащи начина на живот тук.  

Експанзията на английския език тук е забележителна. Добре си спомням дните, когато само малка шепа хора, от тези с които тогава посолството работеше, владееха английски и можеха да общуват на  този език.  В днешно време, изглежда, владеенето на английски е обичайно явление.

Също така съм окуражен, че срещам тук толкова много българи, които или са живели, или са учили в чужбина и днес допринасят по чудесен, конструктивен начин за бъдещето на страната си. Не знам доколко широко разпространено е явлението „завръщане на мозъци“ обратно в страната, но се надявам то да продължи. България може само да спечели от опита и знанията, които те ще донесат със себе си у дома.

За мен беше изключително, почти опияняващо, преживяване  през последните три месеца да имам възможността  да служа в България като страна-членка на НАТО. Преди да отпътувам от страната при приключването на предишния си мандат тук през 2003 година, често казвах колко горд ще бъда, когато двете ни страни официално станат съюзници. Тази ми мечта се сбъдна и ви уверявам, че съм изпълнен с голяма гордост, когато виждам как нашите две страни работят заедно, за да посрещат огромните предизвикателства в сферата на сигурноста, пред които сме изправени. Съжалявам единствено, че в тази страна все още има сили, които, изглежда, се стремят да подкопаят устоите на това толкова ценно и важно партньорство.

Разбира се, признавам, че има някои области, където преходът в България изостава. Често съм заявявал както публично, така и в частни разговори, че съм загрижен от недостатъците във върховенството на закона. Също така знам, че въпреки изумителния напредък през последния четвърт век все още има твърде много семейства, които едвам свързват двата края. Не искам да подценявам тези и други важни предизвикателства и се надявам, че вашите лидери ще положат още усилия за решаването им.  Ако го направят, това ще бъде от полза за всички.

Съжалявам само за две неща относно престоя си в тази страна. Първо, че по време на краткото си назначение тук не успях да обиколя страната така, както ми се искаше. Изпитвам толкова голяма носталгия по многото великолепни места, които съм посещавал в България. А и те са твърде много, за да ги назова. Имам толкова много мили спомени от много, много добри хора, които съм срещал из страната. Това е свързано с второто, за което съжалявам. Съжалявам, че нямах възможност да се видя с всички приятели и познати от предишните си престои в България. Извинявам им се най-искрено и се надявам пътищата ни скоро да се пресекат отново.

Напълно съм спокоен за бъдещето на двустранните ни взаимоотношения. Корените са дълбоки и трайни. Не по-маловажно е, че хората, които отговарят за тези взаимоотношения, са наистина изключителни. Екипът в посолството ни, както американците, така и българите, са абсолютно фантастични. Те са отдадени професионалисти, които работят със страст за постигането на още по-голям напредък в нашите взаимоотношения. Заместникът ми, Мартина Стронг, ще управлява по великолепен начин посолството след отпътуването ми. Наред с това, имаме истински късмет, че президентът Обама номинира Ерик Рубин, изключително талантлив дипломат, когото познавам от над две десетилетия, за бъдещ посланик на САЩ в България.

Едно от нещата, които научих, е никога да не казвам „сбогом“ на България. В тази страна има нещо прекрасно, което винаги ни кара да копнеем да се върнем. Аз със сигурност съм непоправим „рецидивист“, защото през последния четвърт век съм се връщал толкова много пъти в България. Всъщност, наскоро изчислих, че след завършването на университета, съм живял по-дълго в България отколкото в собствената си страна! Не мога да си представя, че в бъдеще няма да ми се явят нови възможности да идвам и да се виждаме отново.