Пекин започва да се дистанцира от Москва

Пекин започва да се дистанцира от Москва
A A+ A++ A

Пекин започва да се дистанцира от Москва, твърди Колъм Линч в последния брой на в. „Форин полиси“. Анализаторът гради аргументация на тезата си от последните дипломатически ходове в централата на ООН в Ню Йорк.

В края на септември делегация на китайското външно министерство проведе среща при затворени врата в главната квартира на ООН в Ню Йорк с украинския външен министър Павло Климкин и му съобщи добра новина: Пекин е готов да гласува в подкрепа на искането на Украйна да получи място в Съвета за сигурност на ООН, въпреки кампанията на Русия за отклоняване амбициите на противника си. Това съобщиха дипломати от ООН, запознати със съдържанието на срещата.

Този ход е поява на дипломатическа пречка за Русия, която търси, и като цяло печели, поддръжка от Китай в ООН за своите геополитически и идеологически борби със Запада. Тя, също така, подава ясен сигнал, че най-близкият и доверен съюзник на Русия в ООН желае да преследва свои собствени интереси, дори и за сметка на Москва. Китай и Русия гледат един на друг като на стратегически партньор и се стремят да уеднаквят гласовете си в ООН колкото е възможно повече, в частност, за да действат като спирачка на проекцията на американската мощ. Но поддържането на това партньорство изисква плащането на нарастваща дипломатическа цена както от Китай, така и от Русия, която нарасна по начини, които застрашават интересите на търговските партньори на Китай от Близкия изток до Украйна.

След анексирането на Крим от Русия, Китай разшири своите търговски връзки с Украйна, като тази година надмина САЩ като най-голям вносител на зърно от Украйна, както съобщи в. „Файненшъл таймс“. В края на краищата, Украйна, която не беше обезпокоявана, си осигури впечатляващите 177 гласа в подкрепа за нейната кандидатура за Съвета за сигурност от 193-членното Общо събрание. За разлика от великите сили като Русия и Съединените щати, Киев няма да има право да налага вето на резолюциите на Съвета за сигурност.

Високопоставен дипломат от Съвета за сигурност каза, че Пекин и Москва все още се поддържат по въпроси, вариращи от Иран до Северна Корея. Но дипломатът каза, че съюзът отслабва, тъй като двете страни виждат, че техните приоритети „се разминават“ по редица въпроси – от Южен Судан до Украйна и Сирия, където Пекин предпочита по-интензивен политически натиск за прекратяване на сраженията между сирийския властелин Башар Асад и неговите врагове. „Не е в интерес на Китай възможността за Русия да анексира Крим, нито пък да осигурява такава сериозна военна подкрепа на Асад, заедно с Иран“, каза дипломатът. „Нещо най-накрая се случи. Има разделяне на Китай и Русия.“

Открит разрив – например открито китайско противопоставяне на руска инициатива – е малко вероятен в близко бъдеще, каза дипломатът. И все пак Съединените щати и техните западни съюзници окуражават Китай да се дистанцира от Русия, за да обезкуражи най-агресивните тенденции на руския президент Владимир Путин. Ако усилието доведат до отслабване на съюза на Пекин с Москва, Вашингтон и неговите партньори се надяват, че ще бъдат в състояние да приложат по-голям политически натиск върху Русия, за да ограничи тя военните си действия в Сирия и Украйна.

Руският съюз с Китай в Съвета за сигурност отдавна е ключова проверка за американските амбиции в ООН, предотвратявайки Вашингтон да поеме по своя път по много от най-належащите за деня въпроси за международната сигурност.

Пекин и Москва гласуваха заедно четири пъти с вето при резолюции за принуждаване на Асад да се оттегли от власт и започване на разследване на военни престъпления при зверствата в Сирия. Когато Китай се нуждае от помощ за унищожаване на процедурно предложение в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира обсъждане на нарушения на човешките права от Северна Корея, Русия е зад гърба му.

По време на управлението на Буш Китай и Русия обединиха силите си, за да блокират американските инициативи за осъждане на нарушенията на човешките права в Бирма през 2007 г. и в Зимбабве през 2008 г. И в продължение на години са работили заедно, за да се ограничи обхватът на санкциите на ООН срещу Иран и за предотвратяване противопоставянето на Съвета срещу нарушителите на правата на човека по целия свят. През декември 2014 г., например, Китай и Русия не се явиха на среща на членовете на Съвета за сигурност, чийто домакин беше Саманта Пауър, посланик на САЩ в ООН, относно бедственото положение в Дарфур. Те също така бойкотираха среща за човешките права и свободата на пресата в Украйна, чийто инициатор беше Литва.

Все пак, има ясни признаци на напрежение в отношенията. Когато Русия започна своите въздушни удари в Сирия миналия месец, Китай огласи умерения си, но в никакъв случай ентусиазиран отговор. "Ние отбелязваме, че решението за съответните военни действия, които предприе руската страна, е взето по искане на правителството на Сирия с цел борба с терористичните и екстремистки сили вътре Сирия", се казва в изявление на китайското външно министерство.

По-рано този месец Китай гласува заедно със Запада за засилване на санкциите срещу участниците във войната в Южен Судан и помогна за създаване на съд за военни престъпления, който да преследва тези деяния. Русия се въздържа с аргумента, че санкциите само биха затвърдили решителността на ключовите участници да продължат сраженията. Русия, от своя страна, се оказа единствената държава, наложила вето на две резолюции, едната от които за създаване на трибунал за военни престъпления, който да разследва извършителите на свалянето на Полет 17 на малайзийските авиолинии над Източна Украйна. Русия също така предотврати приемането през юли на резолюция, която би определила като „геноцид“ избиването на хиляди босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. от босненски сръбски войници. Русия, която има силни исторически връзки със Сърбия, излезе с аргумента, че мерките за престъпления по време на кървавото разпадане на бивша Югославия неправомерно се концентрират само срещу босненските сърби. Китай се въздържа и в двата случая.

Дори и в случаи, при които те обединяват силите си, те го правят по различни причини. Когато Европа притисна Съвета за сигурност да приеме резолюция, позволяваща използването на сила в Средиземно море, Пекин и Москва се обединиха, за да спрат дипломатическия натиск. Те нямаха еднакви причини за гласуването си: Москва беше загрижена, че резолюцията осигурява твърде свободен мандат за употреба на сила, докато Пекин беше обезпокоен, че решението може да ограничи китайската търговия с даването на Запада на властта негови представители да се качват на кораби и да ги конфискуват в открито море. „Имало е много случаи, при които Пекин опитва да се дистанцира от Москва“, каза Ричард Гоуан, високопоставен служител в Европейския съвет за външни работи. Според него не е ясно дали при разделението на Китай от Москва става дума за странични въпроси или пък отразява по-голямо стратегическо разминаване, но каза, че не мисли, че „Пекин ще се отдръпне от руснаците скоро“. Руснаците и китайците, допълни той, се нуждаят от противопоставяне на Запада по редица въпроси, особено Иран, след като САЩ предупредиха, че могат да подновят санкциите, ако Техеран бъде хванат да нарушава ядрената сделка.

Русия, която е обект на западни санкции след анексирането на Крим, е работила за укрепване на връзките си с Китай. Путин се опита да изгради близки връзки с китайския си партньор Си Цзинпин, срещайки се с него повече от десет пъти. По-рано тази година Си Цзинпин участва в тържествата в Русия във връзка с годишнината от края на Втората световна война, което събитие беше бойкотирано от другите велики сили от Запада. През юли 2015 г. Китай и Русия проведоха най-голямата до момента съвместна военноморска операция в Японско море. През май те проведоха първото досега военноморско учение в Средиземно море, което включи стрелби с бойни муниции. „Много е удобна позицията да имаш такъв мощен поддръжник и партньор“, каза пред сп. „Нюзуик“ руският посланик в ООН Виталий Чуркин. „Ние имаме стратегическо партньорство с Китай, включително и тук в Съвета за сигурност. Опитваме се да гласуваме по еднакъв начин, доколкото това е възможно – не винаги по еднакъв начин, но се опитваме.“

Те невинаги успяват, каза второразреден дипломат от Съвета за сигурност, например по отношение на блокирането на човешките права от обсъждане пред съвета, допълва той. „Но интересите на Китай и Русия не винаги се пресичат, така че те няма да гласуват автоматично единно.“

Дипломатическата стратегия на Китай в ООН трудно може да бъде разчетена. В публичните си изявления китайските дипломати рядко се отклоняват от безвредните прокламации за необходимостта от уважение към държавния суверенитет и разрешаване на конфликти чрез диалог. Китай понякога изглежда е младши партньор, след инициативи, предприети от Русия, която провежда своята дипломация с много по-голямо самохвалство, подкрепяно от желание да използва сила, за да постигне целите си. Но официални представители казват, че в реалния свят Русия свири втора цигулка на Китай, който въпреки икономическия спад, все още може да се похвали като втората най-голяма икономика в света и който владее своята мека сила с много по-голям ефект, отколкото Путин може да постигне чрез изпращане на руски изтребители и щурмови хеликоптери в Сирия.

При първата си визита в ООН като китайски ръководител, миналия месец Си Цзинпин обеща помощ за сътрудничество на най-бедните страни в света в размер от 2 млрд. долара и и обеща 100 милиона долара за Африканския съюз през следващите пет години, за да бъде създадена африканска сила в готовност и за уплътняване на африканска програма, за бързо реагиране при възникване на кризи. Той обеща също създаването на сили с готовност за разполагане като сини каски в размер на 8000 души, които бързо могат да се включат в мироопазващи мисии на ООН.

Китайско-руското сътрудничество „не е пример, за какъвто хората се опитват да го представят: че те са близки приятели при противопоставяне срещу Запада. Това изобщо не е така“, каза Филип льо Кор, експерт по китайска външна политика в Центъра за САЩ и Европа на Брукингския институт. Според него Путин отчаяно се нуждае от приятели и се стреми да култивира по-близки отношения с Китай. Но Китай, каза той, е останал необвързан и неспокоен заради руските военни действия в Украйна и Сирия. "Те играят някаква игра: " Ето, ние сме заедно срещу Запада". Но те не се съгласяват по много неща", каза той. "Руската икономика страда и Китай не иска да бъде изолиран от Запада, защото иска да се превърне в глобален играч."

 

Източник: БГНЕС




#Москва #Пекин #Ню Йорк #ООН

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »