Епохата на западното превъзходство си отиде

Автор: Матиас Шеп, кореспондент в бюрото на „Шпигел“ в Москва.

Войната в Украйна и руската интервенция в Сирия маркираха повратна точка във времето. Епохата на западното превъзходство си отиде. Вече няма Pax Americana, няма налаган и гарантиран от Америка ред. Путин просто пое ролята на разрушителя, но зад кулисите дебне Китай.

Ангела Меркел е била права, когато в един поверителен телефонен разговор с Барак Обама, чието съдържание после стана известно, отбелязва, че Путин „живее в друг свят“. Но и Западът прави така.

Като мантра през месеците, след като Путин анексира Крим и оказа сериозна подкрепа на проруските сепаратисти в Източна Украйна, се говореше, че Русия е в международна изолация. Зад това за европейците се криеше един свят, който повече приличаше на XIX, отколкото на XXI век. Но световната политика отдавна вече не е европоцентристка, а и Америка по-късно при Обама загуби и изостави позицията си на сила на световния ред. Все повече страни се въздържат да третират Путин като големия прокажен в световната политика:

- Рамо до рамо с китайския президент Си Цзинпин руският президент тази година прие в Москва и Пекин парадите на победата за края на световната война.

- Миналата сряда за 63-я му рожден ден Путин беше поздравен от индийския премиер Наренда Моди в Туитър. „Моля се за вашето здраве, радост и дълъг живот“, написа водачът на народ от милиард души.

- Министърът на отбраната на намиращата се в близки връзки със САЩ Саудитска Арабия за кратко време посети два пъти Москва, за да бъдат постигнати споразумения – макар че Саудитска Арабия иска свалянето на Асад, а Москва иска да го предотврати.

„ В продължение на години не се вслушваха в нас, а няколко бомби и ракети по-късно се увеличи желанието да ни вземат на сериозно", се говори в Москва - или ентусиазирано, или примирено, в зависимост от ентусиазма или скептицизма по отношение на намесата на Путин в Сирия. Като се има предвид агресивната външна политика на Путин, германското правителство и Европейският съюз трябва да са изпаднали или в шок или в паника. Те трябва да си припомнят за една рецепта от времето на първата студена война – Хелзинкския процес.

Тогава, през 70-те години на миналия век, светът имаше зад гърба си половин дузина кризи, при някои от които суперсилите Америка и Съветският съюз бяха почти на ядрена война. Корейската война през 50-те, народното въстание в Източен Берлин през 1953 г., в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г., издигането на Берлинската стена през 1961 г., Кубинската криза през 1962 г.и Виетнамската война не доведоха само до увеличаване на пропастта между Изтока и Запада. Имаше и засилващо се разбиране, че имаме нужда от правила, които да предотвратят превръщането на студената в гореща война. Необходимо беше да се предотврати Трета световна война.

Поради това през 1975 г. се обединиха европейските държави, САЩ и Канада, и се договориха след трудни, продължили години преговори за ненарушимостта на границите, ненамеса във вътрешните работи на други страни и съобразяване с минималните стандарти от правата на човека. Участниците в конференцията по сигурност и съвместна работа в Европа подписаха заключителния акт от Хелзинки. Документът направи Европа по-сигурна и – в дългосрочен план – по-свободна. Защото разширяващата се със скоростта на охлюв свобода за действие на защитниците на човешки права в държавите от Варшавския договор допринесе за падането на комунизма.

Освен това може да се спори до безкрай кой в днешната бъркотия е основният виновник за начало на втора студена война – Путин и руснаците със своите имперски амбиции или Западът със своята експанзия на НАТО и ЕС на изток до границите на Русия? Но много по-важно е да се гледа напред. Старите структури за сигурност от миналото столетие вече не са подходящи. След края на първата студена война правителствата не постигнаха разбирателство за по-нататъшно развитие и наивно се оставиха на течението на дивидентите от мира. Войната в Украйна и руската авантюра в Сирия са следствие от този неуспех.

Когато искаш да увеличиш собствената си сигурност или сфера на влияние за сметка на другия, се стига не до увеличаване, а до по-малко сигурност и стабилност. Поради което Европа се нуждае от нови споразумения за сигурност и сътрудничество. Европа се нуждае от ново споразумение от Хелзинки.