Предизборна България - съчетание с ленти и бухалки

Дни ни делят от изборния ден, а президентската надпревара си остана и странно, и доста обичайно съчетание от клевети, интриги, скандали и скучни, до болка познати лица.

Този път имаме и добри новини – водещите кандидатури са „по-европейски“ –  и тримата имат връзки със западните партньори на България, добре познати са в чужбина, говорят свободно чужди езици. Обратната страна на медала е, че точно тези им качества най-малко вълнуват средния български гласоподавател. За българите е по-важно, че и тримата, без да са членове на политически партии, са или са били твърде тясно обвързани с тях. В днешна България партия е почти мръсна дума...

Предполагаемият топпретендент Росен Плевнелиев, издигнат от управляващата дясноцентристка партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и вече бивш успешен регионален министър, си остана кандидатът, който не искаше да бъде президент. Беше принуден да участва и продължи и да изглежда, и да говори като такъв по време на цялата надпревара. Кандидатурата му се омаловажи допълнително заради огромното его на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че ще бъде държавен глава още през следващия мандат, превръщайки Плевнелиев във временно решение и марионетка. Междувременно заместникът на Борисов, министър на вътрешните работи и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов успя да въвлече собствения си кандидат в скандал, в който думите подкуп и изнудване бяха споменати толкова пъти, че името Плевнелиев се свърза трайно с тях въпреки очевидната му невинност.

Левият кандидат Ивайло Калфин, подкрепян от Българската социалистическа партия (БСП), е шлифован и възпитан, но няма силното присъствие, необходимо за институция като тази на президента. Той беше напълно засенчен от блясъка на другата половинка в президентската двойка – кандидатът на социалистите за вицепрезидент, филмовата и театрална звезда Стефан Данаилов, любимец на няколко поколения българи. Освен това Калфин е „белязан“ като министър на външните работи в едно правителство, по общо мнение провалено и компрометирано – Тройната коалиция, водена от социалистите.

Първият и вече бивш български еврокомисар Меглена Кунева се кандидатира като независима. Тя е образована и интелигентна, борави умело с правилните думи и по  време на политическата си кариера успя да се опази от политически скандали и обвинения в корупция. Въпреки подкрепата на много и видни български интелектуалци кампанията й сериозно загуби скорост. Без мощна партийна централа за гърба си, тя се оказа и без сериозно финансиране, а известните със силните си зависимости български медии или я оставиха в сянка, или я атакуваха яростно. Ранното обявяване на кандидатурата й даде възможност за много, най-вече „жълти“ компромати с фокус върху предишната й тясна обвързаност с правителството на Тройната коалиция и партията на бившия цар и премиер Симеон Сакскобургготски – Национално движение за стабилност и възход (НДСВ), и факта, че е омъжена за сина на член на бившето комунистическо ръководство.

От останалите 15 може би си струва да се споменат още трима – не защото имат шанс за победа, а защото са колоритни, всеки по свой начин.

Такъв е лидерът на крайнодясната националистическа партия „Атака“ Волен Сидеров, който дори е стигал до балотаж в предишни президентски избори. Сидеров е важен, защото е твърде опасен с готовността да се заиграва с етническия мир в страната заради шепа допълнителни бюлетини. Поведението му често граничи с добре режисирано умопомрачение – крясъци, викове, блъскане и нахлувания в телевизионни студиа, които водят до прекъсване на програми и предавания.

Тук е и Алексей Петров, обявен от ГЕРБ, и по-специално от Цветанов, за „престъпник номер едно на републиката“. Петров беше арестуван през февруари 2010 г. в шумна полицейска акция под кодовото название „Октопод“ и обвинен в почти всички смъртни грехове. След 9 месеца беше освободен, но пък успя да се възползва от новата си известност в редица публични изяви, където се обяви за противовес на ГЕРБ и Борисов. Политическите му амбиции стигнаха чак до кандидатирането му за президент през август 2011 г.

Третият пък е най-ексцентричният и симпатичен кандидат за президентската институция – рок музикантът Светльо Витков е подкрепян от хиляди фенове заради интересната си ярка кампания сред толкова много вяли представяния и защото е единственият, чието име не се свързва с мръсни и задкулисни игри.

Сред цялата шумотевица българските избиратели обаче останаха без предложения за платформи и за конкретни програми за следващия мандат.

На този фон страната се разтресе от вълни на недоволство от провала на настоящото правителство и на другите преди него в борбата с организираната и битовата престъпност, корупцията, незаконното присвояване на средства от ЕС и интегрирането на малцинствата. На много места протестите се превърнаха в расистки изблици срещу местните роми и сблъсъци с полицията.

Над всичко това стоят министър-председателят, видимо незасегнат, невъзмутим и много зает с рязане на лентички на пътища и съоръжения, от които страната наистина има голяма нужда (но не само), и един отсъстващ министър на вътрешните работи, който се е концентрирал върху предизборната кампания на ГЕРБ.

Както каза журналистът Иван Бедров, заместник главен редактор на ежедневника „Пари“, след златния медал за отбора на България по художествена гимнастика в състезанието за Световната купа (впрочем победата също беше помрачена от скандал) България е много добро място за съчетание с ленти и бухалки – лентите си ги режем, бухалките си ги носим по улиците.