Обратно към пълната версия на статията »

Събират пари за реставрация на четири български средновековни паметници

Събират пари за реставрация на четири български средновековни паметници
Снимка: www.panoramio.com
A A+ A++ A

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров започва кампания за набиране на средства за реставрация и социализиране на четири знакови паметници на Българското Средновековие. Те са: голямата базилика и Източната крепостна стена с порта на т.нар. Вътрешен град на първата ни столица Плиска, т.нар. „Златна” църква в Преслав, дворецът на Асеневци на Трапезица във Велико Търново, крепостните стени и четирите манастира („Св. Николай Чудотворец“, „Св. Апостоли“,“ Св. Кирик и Юлита“ и“ Св. Иван Предтеча“) в Созопол.

Голямата базилика е най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове. Тя е дълга 99 метра и широка 30. Храмът е с 20 м по-дълъг от храма „Св. София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия и от храма „Сан Пиетро”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век. Изграден е от огромни бели варовикови квадри – камъкът е взет от кариерите в близкото село Кюлевча. Край църквата, на голяма площ, е развит манастирски комплекс и Архиепископска (след 917 г. – Патриаршеска) резиденция. Археолозите са открили в манастира скрипторий за производство на книги на старобългарски език. С тези книги мисионери-монаси на манастира са покръстили през ІХ-Х век народите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдова, Сърбия.

Храмът е унищожен от османските завоеватели. Според законите на ислямската империя не е могло да има християнски храм, по-висок от мюсюлманин, яхнал кон, а този е бил значително по-висок. И както съвременните джихадисти унищожават цели антични средновековни градове в Ирак и Сирия, така през ХІV-ХV век е унищожена и Голямата базилика, а и цяла Плиска. Прекрасният строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и за строежа на ж.п. линията Русе-Варна по времето на Мидхад паша.

„Златната” църква в Преслав е красив храм с уникален кръгъл план, построена във Вътрешния (Аристократичния) град във втората ни столица Преслав. Наречена е златна, защото е запазен спомен, че куполите и са били позлатени. Издигната е по времето на цар Симеон (893-927 г.) и изглежда е била семейна църква на Симеоновия род, тъй като в нея е открит гроб, на който пише „Гроб на Петър”. Предполага се, че този гроб е приютил тленните останки на неговия син цар Петър (927-969). И тази църква е разрушена от османските завоеватели след 1396 г. През 1640 г., според католическия епископ Петър Богдан, на територията на древния град са работили над 100 варници, които превръщали мраморните украси на църквите и дворците в първокачествена вар.

Дворецът на Асеневци е открит от археолога Константин Тотев само преди няколко години. Това е внушителен комплекс от феодален замък, крепостни стени, църква, стопански постройки, издигнати в северния край на платото Трапезица около 1185 г. – датата на Освободителното въстание на братята Асен и Петър. Това е бил столичният център на България до 1230 г., когато Иван Асен ІІ е преместил столичния център на ново място – на хълма Царевец. Защо е направил това – не знаем. Предположенията са, че предците ни са убедили Иван Асен ІІ, че мястото на Трапезица е прокълнато – там са загинали от насилствена смърт и четиримата царе, резидирали тук – Асен, Петър, Калоян и Борил.

Комплексът също е разрушен след превземането на града от турците през 1393 г., но за наше щастие те, не са се старали особено. Стените на сградите са запазени на височина 6-8 метра – нещо уникално за паметници на християнското ни Средновековие.

Крепостните стени на Созопол и манастирите в града и околните острови също са сложен комплекс, оставен от миналото на морската ни столица през Средните векове. Градът е единственото селище по българското крайбрежие (от устието на Днестър до Мидия в тази епоха), който има голям, естествено прикрит от опасни ветрове и бури, пристанищен залив и това го прави главният пункт за обмен не само на стоки, но и на хора и нови технологични, религиозни и културни идеи. Крепостните му стени преграждат не само днешния стар град, но и два от островите - Св. Иван и Св. Кирик, както и полуостровите Червенка и Акра.

#Националния исторически музей #проф. Божидар Димитров