Обратно към пълната версия на статията »

България и Австрия - на артерията на Европа, свързани с минало и настояще

България и Австрия - на артерията на Европа, свързани с минало и настояще
Красивата къща на Димитър Яблански в центъра на София, строена през първото десетилетие на 20 век от австрийския архитект Фридрих Грюнагер. Снимка amc-aspects.com/bg/architectural-heritage
A A+ A++ A

България и Австрия за обвързани чрез историята и настоящето, чрез традиции и култура. Връзките между двете страни се улесняват от географската им близост и река Дунав – артерията на Европа.

Както пише роденият в Русе, живял дълго време във Виена, и пишещ на немски лауреат на Нобелова награда за литература Елиас Канети:„Когато някой пътуваше по река Дунав към Виена, се казваше, че той пътува за Европа."


Река Дунав. Снимка София фото ейджънси

През вековете близките връзки обхващат не само традиции, култура (изкуство, архитектура) и образование, но могат да се проследят и в икономиката и политиката.

Тези продължителни и стабилни връзки се дължат на факта, че Австрия винаги е допринасяла за развитието и обновлението на България, и те неотменно за били от взаимна полза и за двете страни.

Столицата на Австро-Унгария е била пътят за проникване на европейско влияние на Балканите и в България по времето на Османската империя. Български търговци и колонии се установяват във Виена още преди Възраждането, а богати и будни българи учат там. Българите пазят в историческата си памет онези възрожденски времена, когато Виена е била център на печатането на български книги. 334 такива книги са отпечатани в австрийската столица през периода 1845 г. – 1878 г., включително и първата книга на български език.


Виена, столицата на Австрия. Снимка архив

Датата 7 юли 1879 г. полага основите на съвременната дипломация между България и Австро-Унгария. На тази дата, империята става втората Велика сила след Русия, която назначава свой дипломатически представител в Княжество България - Граф Рудолф фон Кевенхюлер-Меч е избран за Генерален консул. По това време България все още, макар и неофициално, е под суверенитета на Османската империя. Като признава и установява дипломатически отношения, Австро-Унгария допринася значително за качеството на новоосвободената държава и за нейната вътрешна стабилност.

След Освобождението, руските и австрийските интереси се сблъскват на Балканите. Макар и водена от собствени амбиции, Австро-Унгария помага на България да избегне пълно руско господство, тъй като след Берлинския конгрес Русия непрекъснато се намесва във вътрешните работи на страната.

Родословното дърво на българското царско семейство също може да бъде проследено до Австрия.

Берлинският договор (1878 г.) разделя новоосвободената страна на две: Княжество България на север от Стара Планина и автономната Османска провинция Източна Румелия на юг. Княжеството трябвало да се управлява от княз избран от Великото народно събрание и одобрен от Великите сили. Последните настоявали той да не бъде руснак. Княз Александър Батенберг, племенник на руския цар Александър II, е избран като компромисен вариант.

България приема нова, демократична конституция и властта преминава в ръцете на Либералната партия, начело със Стефан Стамболов. Княз Александър първоначално се противопоставя на политиката на Стамболов, но към 1885 г. започва силно да симпатизира на България и да поддържа Съединението с Източна Румелия. През същата година преврат превръща Съединението във факт. Батенберг става прекалено независимо мислещ за руснаците, които решават да го премахнат. През август 1886 г., след организиран от тях преврат, той е принуден да абдикира и е заточен в Русия. След много задкулисни дипломатически игри и тайни договорки, през юли 1887 г. Народното събрание избира „австрийския кандидат" Фердинанд Сакс-Кобурготски за новия княз на България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цар Фердинанд Сакс-Кобурготски. Снимка Уикипедия

Роден през 1861 г. във Виена, Фердинанд е най-малкият син на принц Аугустус I Сакс-Кобург-Гота. В момента на избирането му за княз е бил на служба в австро-унгарската армия като младши офицер.

Постът му на монарх не е признат от Великите сили, но той никога не пропуска възможността да се наложи във вътрешните работи на страната. Накрая, през март 1896 г., Фердинанд получава международно признание като български владетел. Той обявява българската независимост от Османската империя в навечерието на анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, и се самопровъзгласява за цар на България на 5-ти октомври 1908 г..

След няколко опустошителни войни, включително и Първата световна война, след като се предава на съюзниците, Фердинанд е принуден да абдикира в началото на октомври 1918 г. в полза на сина си Борис III.

Въпреки неуспешните войни, пристигането на "австрийския кандидат" слага край на най-лошото в българската криза - персонификацията на монархията помага на България да стане самостоятелна държава, повече или по-малко независима от външен натиск, особено от руския, и да преодолее комплекса за малоценност на малка страна, освободена отвън, на страна, която не може да води собствена политика.

С Освобождението на България от Османско робство, контактите между страната и Австро-Унгария стават по-активни. По това време Виена влияе в голяма степен на политиката и културата на новата независима държава, и се превръща в модел за подражание за зараждащия се български елит, модел за културен просперитет и цялостен напредък.

Може би един най-значителните австрийски отпечатъци в България е наследството на австрийските архитекти и на българските им колеги, които са учили в Австрия. В центъра на София има множество великолепни сгради, проектирани от тях в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Те са вечното присъствие на Австрия в столицата на България.

Царският дворец - старият турски конак, обновен от Виктор Румпелмайер и Фридрих Грюнангер. Снимка панорамио

След като София е обявена за столица на България през 1879 г., тя започва да расте, и тогава възниква необходимост от нов начин на проектиране и строителство, което довежда известни архитекти от Австро-Унгария. Тенденцията се засилва след като Фердинанд става новият монарх. Тя превръща изостаналото османско село в модерен европейски град. Поканени от българското правителство, което въвежда нов закон, изискващ академична степен и лиценз за проектиране и строителство, тези архитекти се заселват за дълго в столицата и проектират някои от най-красивите й сгради, придаващи и до днес виенски дух на града.

Военният клуб в центъра на София, построен от Адолф Вацлав Колар и Фридрих Грюнагер. Снимка архив

Творбите им включват дворци и резиденции, дипломатически представителства, обществени сгради и домове на богати българи.

Сградата на българския парламент (Народно събрание), построена от Константин Йованович. Снимка София фото ейджънси

Имената на австрийските архитекти са свързани с редица емблематични сгради в София в стил барок и сецесион като Царския дворец (старият турски конак, обновен от Виктор Румпелмайер и Фридрих Грюнангер), сградата на Парламента (Константин Йованович), сградата на Народния театър Иван Вазов (Фердинанд Фелнер и Херман Готлиб Хелмер), сградите на Министерството на войната - сега Министерството на отбраната, на Военното училище, Военния клуб (всички от Адолф Вацлав Колар, но последният е завършен от Грюнангер), Орлов мост - (братята Вацлав и Йозиф Прошек, и братовчед им Иржи, който е и основател на първата пивоварна в София), Лъвов мост - (Вацлав и Йозиф Прошек).

Народният театър, построен от Фердинанд Фелнер и Херман Готлиб Хелмер. Снимка БГНЕС

Адолф Вацлав Колар работи и върху първия градоустройствен план на София, проекта на централния парк, известен като Борисовата градина, и проекта на паметника на Васил Левски, чийто бюст (скулптор Рудолф фон Вейър), и метални орнаменти (от фирмата на Рудолф Филип Вагнер) също са правени във Виена. Фридрих Грюнагер има едно от най-силните влияния. Той е изградил някои от най-красивите къщи в София - резиденция на турския посланик, дома на Димитър Яблански, (по-късно и до 1993 г., сградата на Китайското посолство, в която Грюнагер толкова се влюбва, че строи копие за себе си след завръщането си в Залцбург), Духовната академия и Духовната семинария.

Лъвов мост по времето, когато е бил построен от семейството Прошек. Снимка Стара София

В края на 19-ти век, български архитекти като Йордан Миланов (работен проект на сградата на СУ "Св. Климент Охридски" и дизайн на Централна поща в София), Георги Фингов (редица къщи и обществени сгради), Никола Юруков(къщи и обществени сгради), и Петко Момчилов (Централна баня, Светия синод, Централния затвор и църквата "Свети Седмочисленици" – все общи проекти с Миланов), също се завръщат у дома след като учат във Виена и се включват в изграждането на новия европейски град.

Паметникът на Васил Левски в София от Адолф Вацлав Колар, бюст дизайн от скулптора Рудолф фон Вейър, с метални орнаменти от фирмата на Рудолф Филип Вагнер. Снимка архив

Влиянието на австрийските архитекти се забелязва и в редица други български градове, особено по поречието на река Дунав - Русе, наричан Малката Виена, Лом, Свищов, но и в Пловдив, Варна, Бургас, Кюстендил.

В днешна София, виенският дух се усеща чрез нова традиция - Виенският бал, едно от най-големите благотворителни събития, връзка между българския и австрийския начин на живот, сборна точка на българския елит. Благотворителният бал е организиран от Виенския клуб и Посолството на Австрия в София. София става свидетел на първия Виенски бал в зората на съвременната българска държава през 1880 г., само две години след като тя е освободена от османско господство. Съвременният Виенски бал в София се състои за първи път през 1996 г., но е включен в официалния календар на Виенските балове и се подкрепя от кметството на Виена от 2001 г. насам. Няколко други градове провеждат традиционното австрийско събитие около времето на оригинала - Ню Йорк, Пекин, Вашингтон, Берлин, Милано, Атина, Москва и Брюксел.

Виенски бал в София. Снимка София фото ейджънси

След падането на комунизма в България през 1989 г., отношенията с Австрия достигат ново качество и характеристики, стават по-динамичен и се задълбочават. Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. и общите ценности и проблеми, ги изведоха на още по-високо ниво на сътрудничество, особено в политиката и икономиката.

Австрийският бизнес има водещи позиции сред чуждестранните инвеститори в България. Австрия е инвеститор номер едно до 2009 г., (почти 5.5 милиарда евро са били инвестирани в периода 1996 г. - 2008 г.), докато през 2011 г., австрийските компании са инвестирали повече от 50% от общите годишни преки чуждестранни инвестиции в България.

Двете страни имат нови перспективи за сътрудничество в Дунавския и Черноморския региони, особено от гледна точка на подготвяната от ЕС стратегия за Дунавския регион. Австрия подкрепя и усилията на България в борбата с корупцията и престъпността и дава университетско образование на голям брой млади българи.

В днешна Австрия има и много сдружения за приятелство и културни организации като Австрийско-българско дружество, Виена, Българо-австрийски културен и информационен център "София", Линц, Българо-Австрийски културен център, Грац, Българска културно-просветна организация "Св. св. Кирил и Методий", Виена, Българска православна църковна община "Св. Иван Рилски", Виена, Българско-австрийско дружество за културен обмен "Дунав", Линц, български училища във Виена, Линц, Грац и други.

#Берлин #България #Австрия #София #Виена #Дунав #Елиас Канети #архитекти #Възраждане #османско робство #Освобождение #Александър Батенберг #Княжество България #Източна Румелия #Русия #обединение #бал #инвеститор #инвестиции #стратегия #договор #конгрес