България 2012: апокалипсис плюс идиокалипсис

Изборите приключиха, а с тях и времето на обещания.

Агитационните материали чертаещи светло и градивно европейско бъдеще за България бяха изместени от Министър Дянков, който започна да сервира тежките бюджетни новини една по една.

Населението , все още несигурно дали в крайна сметка успя да гласува, дали го разбраха за кого гласува, дали не му подмениха вота, разбра, че ще се изключват двигатели.

Първо стана ясно, че ще си заминават спешната помощ, железопътният транспорт и държавният резерв.

С оглед на очертаващата се финансова оскъдица, хората бяха посъветвани да не се разболяват, да сведат пътуванията да минимум, и силно да се надяват да не ги сполети война или природно бедствие.

Освен това, се оказа, че няма пари нито за наука, нито за образование.

За да не бъде довършена с един удар, БАН се оказа оставена да оцелява на нищожен бюджет.

В същото време беше обявено, че студентските такси ще се увеличат , като за университетските възпитаници ще се наложи да покриват 2/3  от разходите по обучението си в държавна поръчка, както вестник Сега отбеляза.

Студентите, които влизат в университетите вече демотивирани, ще имат още една причина да отпишат лекциите  - знанията, които получават са почти изцяло теоритични, методите на изпитване от възпроизводстевн тип, оценяването нерядко е необективно, липсва чуваемост за нуждите и интересите на отделния обучаващ се, а от 2012 това ще струва чувствително повече.

При това стечение на обстоятелствата, някои без колебание ще поемат към терминал 2 в търсене на образование с доказана ефективност, което нерядко е  безплатно, както и на по-качествена среда на живот и по-добри шансове за реализация.

Някои обаче няма да заминат, и доста от тези незаминали ще работят докато учат и учат докато работят, и в общи линии ще крадат време непрекъснато, с години.

Преди да стигнат до университета,  50% от младежите са номинално или функционално неграмотни.

За сметка на това, алкохолните им навици са утвърдени, като според статистика, цитирана от вестник Дневник, всеки осми ученик в България употребява алкохол 10 или повече пъти в месеца, а 65% пият поне веднъж на 30 дни.

Същевременно по-голямата част библиотеките, на които би трябвало да се разчита за лесен и неограничен достъп до знание, разполагат с неспасяемо остарял фонд,най- търсената литература е в единични екземпляри, в читални и хранилища, и не им се е полагал бюджет за последните две години, поне според служители в сферата.

Ако всичко това е част от план, изпълнява се – образованието е нефукнционално, архаично, неконкурентно, и предлага несигурни перспективи, а едновременно с това достъпът до систематизирана специализирана информация в не-дигтален вид изисква сериозна упоритост и търпение.

Гореописаната система произвежда граждани, които купуват 0.56 книги годишно, в сравнение с 11-12 книги на година придобивани от граждани на  западноевропейски страни.

На прага на 2012, държавата България казва, че няма какво особено да предложи в сферата на здравеопазване, образование, инфраструктура и социална осигуреност , и че е готова да започне да затваря или разпродава губещи звена.

А докато това се случва, данъкоплатците наблюдават със смесица от гняв и страх в горе-долу равни пропорции,  а несправящите се ведомства и институции остават не особено окупирани.

И всички чакат годината-загадка.