Българска дилмониада

Подобно на Кения, която ликуваше при победата на Барак Обама, България имаше пълно право да се радва при победата на „българката“ Дилма. Но очакванията от посещението на бразилския президент в България бяха напълно неоправдани.

Огромните прозорци на първата гимназия в България отразяват лъчите на жаркото слънце, докато стотици чакат търпеливо да зърнат една от най-влиятелните жени в света. Когато тя се появява, смълчаната тълпа изригва в овации и аплодисменти.

Дилма истерията избухна в България миналата година преди избирането й за президент на Бразилия, притихна в началото на годината само за да завладее сърцата на българите отново през есента, давайки поредното доказателство, че посткомунистическата страна често открива своите герои в чужбина.

„Дойдох, защото ние, българите, имаме отчайваща нужда от вдъхновение, което жалките и корумпирани местни политици не са в състояние да ни дадат“, обяснява Вера, възрастна жена, която сияе въпреки дългите часове, прекарани в чакане.

Алекс, един от младежите сред тълпата, казва, че много иска да види Дилма, защото „тук тя е нашият президент“. Тук е град Габрово.

Гражданите на Габрово, изстрадало, но уютно българско градче в подножието на Централния Балкан, където е роден бащата на бразилския президент Дилма Русеф, изпаднаха в истинска еуфория около новината за посещението на високия гост и имаха щастието да попаднат в новините за няколко дни. Горди, че имат връзка с президента на една от най-великите нации на света, те се надяваха, че тук тя ще открие корените си.

По лицата на хората в Габрово имаше само искрени усмивки, но в София, където президентът и премиерът побързаха да видят в посещението на Дилма Русеф шанс за икономическо спасение на страната, те бяха доста лицемерни.

Икономическите трудности и обедняването на населението подклаждат недоволството срещу правителството, избрано преди две години с обещанието да се бори с корупцията и да засили конкурентоспособността на България.

Министър-председателят Бойко Борисов открито заяви, че вижда в българския потомък, който управлява седмата по големина икономика в света, начин за излизане от кризата.

Президентът Георги Първанов не можа да устои на изкушението да съживи реторика, напомняща за близкото комунистическото минало на страната, и дори предложи сътрудничество в ядрената енергетика.

Един вестник нарече Дилма „нашето момиче“, друг я описа като „ходеща чекова книжка“, а политиците й приписваха свръхестествени сили, надявайки се нейният чар, популярност и авторитет да направят чудо в социологическите проучвания.

Но спасението на България едва ли се крие в отношенията й с Бразилия, въпреки че страната е изгряващ икономически гигант, който може да се похвали със 7,5% увеличение на БВП през 2010 г. и богатство на природни ресурси.

Оптимизмът се засенчва от факта, че бидейки много малка страна и член на Европейския съюз, България всъщност няма практически шансове да попадне на картата на Бразилия или която и да е друга страна в Латинска Америка.

Президентът Русеф заяви, че двете страни трябва да работят за обръщане на негативния търговски баланс. Тя описа България като важен производител на торове и заяви, че може да се превърне в предпочитан партньор на Бразилия.

Нейният български колега Георги Първанов изрази увереност, че увеличението в търговския оборот между България и Бразилия няколко пъти, достигайки един милиард долара годишно, е постижима цел. Търговският оборот в момента се оценява на 100 млн. долара.

Първанов посочи, че за да постигне тази цел, бизнесът трябва да търси нови възможности за сътрудничество в енергийния сектор, ядрената енергетика, възобновяемите източници на енергия, селското стопанство, производството на хранителни продукти.

Но единственият конкретен проект, който се спомена по време на срещите, бе закупуването на няколко самолета Embraer за „България Ер“. Ала надеждите на министерството на икономиката, че бразилската компания ще превърне България в регионален център за поддръжка на своите самолети, най-вероятно няма да се оправдаят, като се имат предвид силните позиции в това отношение на Полша.

Това е единственото конкретно предложение, което се чу по време на разговорите.

Което е жалко, защото има толкова много въпроси, които чакат своите отговори. Как може България да преодолее протекционистката политика на големите икономики? Как България ще се справи с високите акцизни мита, които Европейският съюз налага на селскостопански продукти от страни извън блока? С какво България ще замени банкрутиралия „Кремиковци“, който използваше бразилска желязна руда и бе гръбнакът на икономическите отношения между двете страни?

Показателно е, че в Брюксел, където Русеф е прекарала първите няколко дни от първата си официална визита в Европа, тя се запозна с обичайните важни клечки на Европейския съюз, но запази мълчание по неотложните въпроси, включително и това дали Бразилия може да помогне на Европа да излезе от кризата.

Но когато отлетя в Турция, един от най-големите партньори на Бразилия в Европа, бразилският президент заяви, че икономическата криза е възможност за Турция и Бразилия, имайки предвид техните двустранни отношения и потенциал.

За сравнение – търговският оборот между България и Бразилия миналата година възлиза на около 100 млн. долара, а тази година южноамериканската страна очаква търговски оборот с Турция на стойност 2 милиарда долара.

Дилма Русеф спечели съкрушителна победа в България още преди да бъде избрана за президент на Бразилия – страната бе обхваната от истинска треска заради българските й корени. Но обещанията за сътрудничество между България и Бразилия в областта на селското стопанство, възобновяемите енергийни индустрии и авиацията не могат да дадат резултат благодарение на българските й корени.

Нима Кения е натрупала икономически дивиденти от фамилните корени на Барак Обама, а Унгария – от унгарската кръв на Саркози?

Едно бързо „Здравей“ в родината на предците ти не означава кой знае колко много в света на бизнеса.