Обратно към пълната версия на статията »

Екоминистърът: Сега ще сме обективни за „Бургас–Александруполис“

Екоминистърът: Сега ще сме обективни за „Бургас–Александруполис“
Карта: „Трансболкан Пайплайн“
A A+ A++ A

Обществеността в България и Министерството на околната среда и водите вече имат всичко необходимо за обективна оценка на петролопровода „Бургас–Александруполис“, заяви екологичният министър Нона Караджова.

Караджова коментира съдбата на противоречивия проект за петролопровод по БНТ в четвъртък, почти седмица след като министерството й одобри подадената от проектната компания „Трансболкан Пайплайн“ екологична документация.

„След десет години България е вече в напреднала фаза по процедурата за въздействие върху околната среда. Към момента най-после инвеститорът представи подобрен доклад за оценка за въздействието над околната среда“, изтъкна министърът.

„Въпреки че докладът за петролопровода имаше много липси и недостатъци, най-после, след две години, той има обективна основа за вземане на решение от МОСВ и за обществените обсъждания. Докладът дава достатъчно информация за рисковете за околната среда, хората могат да се запознаят с него, както и експертите и неправителствените организации“, обясни още Караджова.

Въпреки че процесът по одобряването на петролопровода далеч не е приключил и не е решен в полза на международната проектна компания за строителството му „Трансболкан Пайплайн“, негативна оценка за документацията по Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), подадена от ТБП, на практика щеше да сложи край на проекта.

„Оценката на компетентния орган е, че в представената документация по ОВОС са анализирани рисковете за околната среда, които Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) трябва да има предвид при вземането на решение за осъществяване или неосъществяване на проекта на българска територия. В резултат на тази оценка може да се пристъпи към продължаване на процедурата по ОВОС – организиране на срещи за обществено обсъждане със засегнатите общини и кметства на българска територия, което е задължение на възложителя“, съобщиха от Министерството на околната среда и водите.

МОСВ е изпратило писмо до възложителя „Трансболкан Пайплайн Б.В. – клон България“ с указания за по-нататъшния ход на процедурата: възложителят трябва да осигури обществен достъп до документацията по ОВОС и да организира срещи за обществено обсъждане в засегнатите общини и кметства.

Според постигнатите договорености между българската и гръцката страна подготовката за организиране на паралелните срещи за обществено обсъждане в двете държави може да започне, след като и българските, и гръцките компетентни органи по околна среда потвърдят, че е налична цялостната документация по ОВОС за нефтопровода „Бургас–Александруполис“ (оценка на трасето на българска територия; оценка на трасето на гръцка територия и резюме на доклада за цялото трасе на нефтопровода за българска и гръцка територия).

„Резултатите от обществения достъп до документацията и обществените обсъждания ще бъдат от изключителна важност за приключване на процедурата, обсъждане от ВЕЕС и вземане на решение по ОВОС от министъра на околната среда и водите“, изтъкват от МОСВ.

Съгласно българската нормативна уредба министърът на околната среда и водите следва да се произнесе с решение по ОВОС в срок до 45 дни след последната среща за обществено обсъждане.

Петролопроводът „Бургас–Александруполис“ е международен енергиен проект, който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море.

Петролопроводът ще представлява алтернативен транспорт за руския петрол, който заобикаля танкерния трафик в проливите Босфора и Дарданелите и създава нов път за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.

За целта трябва да се изгради петролопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето ще минава през България. Предвижда се капацитетът на петролопровода да е 35–50 милиона тона годишно.

Русия притежава 51% от проекта, докато България и Гърция делят поравно останалите 49%.

Министерство на околната среда и водите даде положителна оценка за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за „Нефтопровод за суров нефт Бургас–Александруполис“.

Така, след като няколко пъти върна екологичната документация за доработка на българо-гръцко-руската инвестиционна компания „Трансболкан Пайплайн“, българското екологично министерство даде зелена светлина за противоречивия проект за петролопровод.

В понеделник Министерството на околната среда и водите отложи с още седмица крайното си решение за съдбата на петролопровода „Бургас–Александруполис“.

На 31 октомври изтече законоустановеният срок, в който министерството трябваше да каже окончателно дали допуска за обществено обсъждане оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за нефтопровода и съответно разглеждането му от Висшия екологичен експертен съвет, или го отхвърля – което би означавало край на противоречивия проект за пренасяне на руски нефт покрай Босфора.

Инвеститорът в проекта – българско-гръцко-руската компания „Трансболкан Пайплайн“, внесе за разглеждане в българското екологично министерство преработената си екооценка за петролопровода в последния момент – 30 септември, но времето за разглеждане на голямата по обем техническа документация не е стигнало на експертите от МОСВ, затова те си дават още време, за да се запознаят с тънкостите на проекта, обясниха от МОСВ.

„Бургас–Александруполис“ вече има одобрена оценка за съвместимост с екомрежата „НАТУРА 2000“, през част от чиито територии ще минава трасето; ОВОС-ът обаче бе връщан три пъти за допълване на алтернативния вариант за разтоварване на танкерите с петрол преди прекачването на суровината в тръбопровода.

Първоначалното предложение на „Трансболкан Пайплайн“, в която контролът държат руски компании с 51%, а останалите си делят поравно българска и гръцка компания, бе за разтоварване на буйове навътре в морето край Бургас.

МОСВ обаче поиска да й се предложи и вариант за разтоварване на пристанище, тъй като много от местните жители се притесняват, че съоръжението ще окаже вредно влияние и на околната среда, и на туризма.

Междувременно неколкократното отлагане на произнасянето от страна на МОСВ по екооценката на „Бургас–Александруполис“ доведе до остри критики и обвинения от страна на висшестоящи руски и гръцки официални лица към кабинета „Борисов“, че с протакането и потенциалното спиране на проекта се обслужват американски петролни интереси.

Строителството на трансбалканския петролопровод, който трябваше да свързва пристанището Бургас на Черно море с Александруполис на Егейско, срещаше редица трудности заради опасенията на София, че може да нанесе вреди на околната среда.

Проектът предвижда над половината от петролопровода да преминава през българска територия.

Руската компания „Транснефт“ неколкократно изразява недоволство от факта, че България не финансира и не изпълнява задълженията си по проекта. 300-километровият тръбопровод е проектиран да пренася близо 35 млн. тона петрол годишно с опцията за разширяване на капацитета му до 50 млн. тона. Целта му е да облекчи трафика на танкери през Босфора и Дарданелите.

Русия притежава 51% от проекта, докато България и Гърция делят поравно останалите 49%.

#Нона Караджова #Министерство на околната среда и водите #Гърция #Русия #ОВОС #НАТУРА 2000 #екологична оценка #Транснефт #Трансболкан пайплайн #нефт #петролопровод #Бургас–Александруполис #МОСВ #ЕС