Обратно към пълната версия на статията »

Скуката на театралните церемонии – година след година...

Скуката на театралните церемонии – година след година...
A A+ A++ A

„Честит празник!", „Честит празник!" повтаряха в несвяст театрали от сцената на Народния театър в четвъртък вечер. На 27 март се честваше Световният ден на театъра, когато у нас се раздават наградите „Икар" за високо сценично изкуство.

Празник може и да е имало за някои, но на тези церемонии всяка година се прокрадва една сянка, слагаща болезнен отпечатък на вечерта. Скуката!

Болезнено скучното връчване на наградите оставя зрителя в едно полусънно състояние, което никак не предизвиква повик за празник, дори и у най-заклетия театрален фен.

Една церемония, които би трябвало да е пълна с хумор, шоу, движение, пир за очите – все пак наградите са от и за артисти – е забавна колкото Конгрес на БКП, а да не говорим, че сравнението се отнася и за тоалетите на наградените.

Нищо не подсказва за тържественост. Нищо не говори, че има празник, и то на може би най-шумната и гениална гилдия у нас.

Знаем, че театралите са бедни като църковни мишки по независещи от тях обстоятелства, но нима все парите са виновника за безсилието и обраната стерилност на подобен род церемонии?

Дали церемонията е предназначена само за отбрана публика, затворена в консервативност? Как обаче „консервативност" и „затворена" се отнесоха до артистичните награди, никой не разбра...

#театър #церемония #Икар