Д-р Гълъбова: Нито едно правителство не прие психичното здраве като реален приоритет

Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавна психиатрична болница „Св. Ив. Рилски“, психиатър, магистър по икономика и експерт съдебна психиатрия.

Какви са първоначалните симптоми на психично заболяване?

Симптомите са различни при различните заболявания. Ако говорим за тежките психични заболявания, те често дебютират с промяна в поведението, самоизолация, проблеми със съня и апетита, странности – саморазговаряне, страхове от преследване, отравяне, мисли за чуждо въздействие, халюцинации и др. Психичните болести се развиват бавно – понякога месеци и години, не „избухват“ изведнъж и дълго време близките намират нормално психологично обяснение за поведението на болните – различни житейски неблагополучия, проблеми и др.

Какви стъпки трябва предприемем, когато установим, че близък или съсед има психични проблеми, какъв е плановият ред?

Първо, може да се предприеме доброволно лечение, т.е. със съгласието на болния. Това лечение може да се проведе у дома или в специализиран стационар. Ако получим отказ, а сме убедени, че този човек е болен, и смятаме, че той представлява опасност за него самия и/или околните, трябва да се обърнем към прокуратурата, за да бъде задвижена процедурата за задължително лечение по Закона за здравето.

Здравният министър д-р Андреева обеща до есента да бъде създаден единен регистър за психичноболните. Смятате ли, че здравното министерство ще изпълни обещанието си и защо до момента не е създаден такъв регистър?

Надявам се да го изпълни, а защо не е изпълнено, не зная. Личното ми мнение е, че една от съществените причини да няма регистър е в активната съпротива от страна на някои професионалисти – психиатри, тъй като регистърът освен всичко друго ще внесе ред във финансирането и ще се прекрати порочната практика на източване бюджета на МЗ чрез превеждане на болни от едно в друго лечебно заведние с решения на съда. По същата причина има активна съпротива и срещу въвеждането на клинични пътеки в психиатрията. Това ще означава контрол от страна на касата и респективно отново ще се спре източването на бюджета на МЗ чрез настоящата практика.

Как ще улесни работата ви създаването на единен регистър за психичноболните?

На първо място, ще се събира вярна информация, която ще послужи за първоначални и последващи анализи на състоянието на психично-здравната помощ, ще се планират здравните разходи, ще се контролират потоците, всеки професионалист с достъп до регистъра ще получава навреме адекватна информация за пациента, ще се спре събирането на такси за издаване на безсмислени документи.

Споделяте ли мнението, че проблемите на психичноболните се неглижират и не им се обръща достатъчно внимание както от институциите, така и от обществото?

Да, напълно го споделям. За последните 25 години нито едно правителство не прие психичното здраве като реален приоритет, както и нито едно не проумя, че здравеопазването и образованието са два от темелите на националната сигурност. През 2004 г. е приет един чудесен документ – Политика за психично здраве 2004-2012 г., който обаче за огромно съжаление остана на хартия. Качен е на сайта на МЗ. Този документ беше основата за психиатричната реформа, която е бавна, дълга и много скъпа, но е крайно наложителна. Ако тя не започне да се осъществява, състоянието ще се влошава. Промяната е без алтернатива, ако наистина искаме да се наречем модерно общество.

Какви са начините на лечение на опасните психичноболни?

В острата фаза на заболяване следва да бъдат лекувани в стационар, за да бъдат предпазени околните от тях, ако имат опасно за околните поведение, или от самите тях, ако имат опасно за себе си поведение. След овладяване и стабилизиране на състоянието трябва да преминат период на психосоциална рехабилитация и след това окончателно да се върнат в своята среда. Грешно и остаряло е схващането, че те следва да бъдат изолирани за дълго, да бъдат затваряни за години наред или доживот. Това е вид изтезание, което в Европа не се прилага от 20-30 години.

В момента имате ли пациенти, които са извършили тежки престъпления под влияние на заболяванията си?

Да, имаме такива.

Кои са психиатричните заболявания, които предразполагат към извършването на престъпления?

От заболяванията най-често това е шизофренията, по-рядко манията и депресията, органичните състояния, епилепсията. Психопатията (личностното разстройство) също често предразполага към извършването на престъпления, но психопатията не е психично заболяване, а лоша личностова структура.

Какво бихте посъветвали хората, които имат близък със симптоми на психично разстройство?

Да се опитат да го убедят да посети специалист, да провежда лечение у дома, ако е нужно, а ако категорично не желае, а поведението му е опасно за околните или него самия, без колебание да се обърнат към прокуратурата, за да се предприемат необходимите мерки за задължително лечение, ако има болест. Психичните болести, ако не се лекуват адекватно, също имат необратими късни последствия, които поне могат да бъдат минимизирани при взети навреме мерки.