Обратно към пълната версия на статията »

Съорганизатор на протеста: ACTA приравнява фалшификат и споделяне

Съорганизатор на протеста: ACTA приравнява фалшификат и споделяне
A A+ A++ A

Интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с Ивайло Динев, един от организаторите на протестите срещу търговското споразумение АСТА, които ще се състоят на 11 февруари.

Привържениците на АСТА твърдят, че това е нормално търговско споразумение, което ни най-малко не цели да накърни човешките права на потребителя. Какви конкретни аргументи можете да посочите, за да оборите това?

Първо, АСТА не е нормално търговско споразумение, защото то идва едва 18 години след предишното на подобна тематика, подписано през 1994 г. – ТРИПС, което прилага в по-мек вариант защитата върху авторските права и интелектуалната собственост. Разликата между АСТА и ТРИПС е, че АСТА залага една широка рамка, която предизвиква най-различни трактовки и следователно възможно използване в различен контекст в бъдеще.

АСТА поставя знак за равенство между фалшификат и споделяне. АСТА поставя под сериозна опасност производството на генерични лекарства. АСТА допуска следенето в интернет. АСТА натоварва интернет доставчиците с непривични задължения. АСТА нарушава гражданските свободи. И за да бъда конкретен, нека погледнем една от най-спорните части от споразумението: чл. 27, ал. 4.

Дадена страна по споразумението може да предвиди, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права...

Невинен до доказване на противното, забравете го. Според АСТА всеки един от нас е потенциален виновник до доказване на противното.

Имайки предвид недостатъчно развитата цифровизация на икономиката, както и пазара на дигитализирани музика, филми и информация у нас, това създава условия на несигурност и поставя под подозрение всички потребители на интернет в България без изключение. Това неминуемо ще доведе до раждането на порочна практика, ограничаваща правото ни на лична неприкосновеност, гарантирано със Закона за защита на личните данни, приет през 2002 г.

Изговори се много за потенциалната опасност, която АСТА може да представлява по отношение на достъпа ни до информация. Има ли други аспекти от този договор, които ви притесняват?

Първо, искам да подчертая, че не аспектите на договора, а начинът, по който той бе подписан подбуждат едни от най-сериозните възмущения на гражданите. Говоря за тези 4 години, през които АСТА се е разисквала в пълно информационно затъмнение. Говоря за българския подпис със „симпатично“ мастило, без организиране на публични дебати. Това е недопустимо.

В самата си същност АСТА има опасност да наложи монопол в пазара. Монопол на един „златен стандарт“, към който страните от Третия свят трудно ще имат възможност да се адаптират. Казусът с генеричните лекарства е един от най-обсъжданите, и неслучайно. АСТА допуска определението за фалшификация да посегне над животоспасяващите медикаменти. АСТА ще доведе до строги санкции и затрудняване на движението на генерични лекарства от и за бедните страни.

Очертава се България да е сред най-активно протестиращите европейски страни тази събота. С какво си го обяснявате – с любовта към торентите или друго?

Ако сме песимисти, ще си го обясняваме с това; ако сме оптимисти, ще се възхитим на гражданската активност; ако сме реалисти, просто ще отидем на протеста.
Хората са възмутени от твърде много събития и политики, от твърде много фалш и безперспективи. За тях АСТА е една искра, която успява да събере в своите разклонения всички гневни, разочаровани и напредничави между тях.
И все пак със своята широка рамка АСТА засяга всеки един български гражданин и не е за учудване масовостта на протестното движение във „Фейсбук“. Вярвам, че на 11-и тази масовост ще бъде реалност на площадите в 15-те български града.

Кой ще спечели и кой ще загуби от евентуалното ратифициране на договора?

Гигантите във филмовата и музикалната мейнстрийм индустрия едва ли ще увеличат печалбите си пряко заради АСТА, всъщност техните печалби за последните 20 години са двойно по-големи въпреки пиратското разпространение на продуктите им, но поне водачите им ще бъдат спокойни, че никой няма да споделя с приятели произведения продукт за без пари.

Въпросът тук е морален и е нужно да бъде отговорено на него спрямо моралната страна на нещата. Нужен ли ни е висок стандарт на авторско право, строг контрол на патентите и преследване на фалшификати, когато голяма част от света се поддържа чрез тях.

Няма ли АСТА да направи едни неприлично богати, още по-богати, благодарение на монопола, който АСТА ще им позволи да въведат, докато бедните ще си останат бедни, но без фалшивите си „адидас“ и евтините си генерични лекарства. Няма ли да се допусне колапс на културата в бедните страни, в които населението не само няма да има средства за закупуване на „висока култура“, но и липсват към момента средища, където тя да се промотира и възпроизвежда.

Това, разбира се, са реторични въпроси. Истината около АСТА според мен се крепи върху разбирането на съвремието. АСТА е преди всичко консервативно споразумение, първо, защото бе изготвено в пълно информационно затъмнение, и второ, защото противоречи на човешкото развитие. На всеки, смятам, му е ясно, че са нужни нови правила за интелектуалната собственост, но АСТА налага драконовски мерки към превърнали се в навици действия на гражданите по начин, който ни възмущава, поради което на 11-и отиваме като граждани, на граждански протест, за гражданските ни права и свободи.

Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) потърсиха гледните точки „за” и „против” ACTA преди протестите в събота. Интервю с Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, можете да прочетете ТУК.

#ACTA #протест #интелектуална собственост #интернет