В привличането на инвестиции няма място за „ние” и „вие”

Доста от българите в чужбина месеци наред с нетърпение очакват летните отпуски, за да се приберат за малко в родината. Връщайки се обратно към трудовото си всекидневие в Испания, Германия, Великобритания, Италия, Гърция, Франция, Израел, САЩ, Канада, с разказите си повечето потвърждават насажданата години наред от български медии идея, че те – емигрантите – са „предатели”, „живеят си нашироко в чужбина”, „не правят нищо, за да се променят нещата у нас”. Такава е нагласата на много сънародници у нас, особено на хора „средна ръка”.

Българите от диаспората започват да се чувстват чужденци в родината си. По-прозорливите са убедени, че в националното обществено съзнание действително битуват две Българии – „вътрешна” и „външна”. Тази подтискаща мисъл притъпява дълголетното им желание да се превърнат в реален икономически, политически и културен мост между страната, в която живеят и България – така, както им обещаваха премиерите на последните четири български правителства.Не става въпрос само за милионите, които изпращат на своите (харчат се в България), надхвърлящи сумите на преките чуждестранни инвестиции. Този поток вероятно няма да секне скоро.

Думата е да се използва огромния капацитет на диаспората за по-големи (от паричните преводи) и дълговременни цели.Изглежда, че на някои институции у нас вече им „светна”, че българите в чужбина не са само домашни помощнички, общи строителни и селскостопански работници, сервитьори, чистачи, дребни занаятчии и охранители.

От Силициевата долина в Северна Калифорния, Чикаго, Лондон, Париж, Берлин, Франкфурт, Мадрид, Барселона, Рим, Неапол, Атина, Тел Авив, Торонто, Кейптаун и десетки други емблематични места на планетата пристигат новини за наложили се в съответната професионална и обществена среда българи от новата (след 1990 г.) емиграция. Те са хиляди. Най-сетне Българската агенция за инвестиции (БАИ) към Министерството на икономиката и енергетиката реши да се обърне към тях. (Дано не е късно.)

Изпълнителният директор на БАИ Борислав Стефанов съобщи тези дни, че агенцията ще популяризира страната сред диаспората. „Целта е да разберем какви връзки имат българите в чужбина и как може те да се използват”, поясни той. Стефанов информира, че със средства от европейската програма „Конкурентоспособност” ще се организират 13 презентации на възможностите за инвестиране в България „на места, където има много български студенти или общности”. Градовете са: Париж, Берлин, Виена, Брюксел, Мадрид, Москва, Амстердам, Лондон, Чикаго, Бостън, Ню Йорк, Тел Авив и Истанбул.„Трябваше да обявим това събитие много по-рано, за да довършим проекта за популяризирането на страната”, призна той. „ И сега не е късно, събитията ще се проведат през октомври-декември”.

В момента БАИ търси компания организатор, която ще има срок от 45 дни, за да проведе събитията и да разработи стратегия за непрекъснат контакт с българските диаспори извън граница. Цената на поръчката е 331 хиляди лева, като трябва да бъдат привлечени минимум 650 души. Това прави по 510 лева за привличането на един емигрант, който да изслуша българските лектори, а след това да се вдъхнови и да търси инвеститори.

Дано инициативата успее. Съмненията възникват по две линии.

Едната е повече емоционална: ще преодолеят ли тези 650 души болката от „двете Българии”, от подчертаното пренебрежение към диаспората, което забелязват у нас?

Другата е по-скоро функционална. Тъй като парите идват от бюджета на ЕС, Брюксел има думата за избора на фирмата организатор на кампанията.

По подобна програма Асоциацията на млекопреработвателите в България трябваше да наложи българското бяло саламурено сирене и балканския кашкавал на пазарите в Германия и Испания. Европейските пари (доста повече от сегашната сума) бяха дадени на гръцка компания. Не е ясно какво направи тя в Германия, но в Испания тя се провали напълно – в испанските търговски вериги не се появи българско сирене, а гръцката „Фета” продължава да се вижда по лавиците. (Нашите продукти се намират само в българските магазини).

Може би хората от БАИ са анализирали този неуспешен опит. Вероятно ще потърсят и съдействието на Министерството на външните работи, което да възложи на съответните посолства да издирят онези сънародници, които наистина могат да допринесат за успеха на акцията. Не е трудно. Повечето се знаят. Освен това поръчителят – БАИ – би следвало да изисква от изпълнителя и заделяне на средства за рекламна кампания в медиите на българите в чужбина, както и в националните средства за информация; особено в онези, които делят българите на „вътрешни” и „външни”.

Ако не се огледа внимателно от всички страни и не се ангажират повече държавни и частни институции, асоциации на българите в чужбина и общественото мнение като цяло („вътре” и „вън”), кампанията може да има участта на други подобни „мероприятия”, да бъде просто „формална”, а резултатите – „недостатъчни” (меко казано).

Рязкото увеличаване на чуждестранните инвестиции днес е от първостепенно значение за България. Не би следвало да се пропусне сегашната възможност да се прикачи патриотизмът на българите в чужбина към тази жизнено важна и за тях – не само за хората у нас – национална колесница. В нея няма място за „ние” и „вие”...