Гардиън: Разделението в България не е ляво-дясно, а граждани-мафия

Автор: The Guardian; Превод: БГНЕС

През последните няколко седмици светът се е вторачил в протестите в Турция и Бразилия. Малко на брой медии обръщат внимание на антиправителствените протести в България, които продължават близо две седмици. Но не правете грешка – България преживява дълбока криза.

Всяка вечер повече от 10 000 души излизат по софийските улици, първоначално протестирайки срещу назначаването на 14 юни на медийния олигарх Делян Пеевски за "цар по сигурността" на България – шеф на Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС), българският еквивалент на ЦРУ.

Пеевски, който е на 32 г., произлиза от заможно семейство което е собственик на най-тиражният вестник и на телевизионна групировка (то контролира 80% от печатните медии в страната) и няма абсолютно никакъв опит в сферата на сигурността. През 2007 г. той беше уволнен от поста си на заместник-министър и срещу него беше водено разследване за изнудване.Той е депутат от листата на партията на етническите турци , Движението за права и свободи (ДПС) , което подкрепя управляващата коалиция, оглавявана от Българската социалистическа партия (БСП), излъчила кабинета на премиера Пламен Орешарски.Неговото назначение беше извършено без никакъв дебат в народното събрание.

ДАНС е агенцията, която отговаря едновременно за вътрешната и външната сигурност на България. Нейната роля нарастна значително след терористичната атака на летището в Бургас през юли 2012 г. (приписвана на Хизбула), при която бяха убити петима израелски туристи и българският шофьор на автобуса им. Правомощията на институцията бяха увеличени с противоречивите допълнения към ангажиментите на ДАНС да работи и срещу организираната престъпност.

Българите протестират срещу мащабната и системна корупция и "овладяването" на страната от търсещи печалба олигархични кръгове. Орешарски беше назначен от БСП да оглави т. нар. експертно правителство, след като парламентарните избори през април произведоха резултат, който не дава преднина на никой. Технократското правителство се появи, тъй като водещите фигури от двете най-големи политически партии в страната – БСП и дясноцентристката ГЕРБ, са сериозно дискредитирани.И въпреки че министър-председателят отмени назначението на Пеевски, случаят кара протестиращите да смятат, че дори уважавани фигури като Орешарски не могат да разклатят сенчестия свят на мощта на олигарсите в България.

В България често е невъзможно да бъде разграничено къде свършва организираната престъпност и започва легалният бизнес. Връзката между тях се характеризира от комплекс бюрократични структури, непрозрачно корпоративно счетоводство и лабиринт от офшорни сметки. Във Варна, третият по големина град на България, протестите бяха насочени директно срещу ТИМ, свързан с ГЕРБ бизнес конгломерат, който от дълго време представлява реалната сила в региона. Според някои оценки ТИМ контролира около 70% от икономиката на Варна, вкл. голяма част от туристическата инфраструктура. Когато протестиращите там скандират "М-А-Ф-И-Я", те автоматично обвързват бизнеса с политиката и уличават представителите на местната власт като агенти на тази мощна олигархична групировка.

Варна прекрасно илюстрира защо тонът на сегашните протести в голямата си част не е партийно-политически и насочен срещу политици: ясното разграничение в България днес не е вече между ляво и дясно, а между граждани и мафия. Това е свят, в който не просто виновните остават ненаказани, те се възкачват до най-високите бастиони на властта. Макар корупцията и злоупотребата със служебно положение да са централни теми на тези протести, икономическите трудности също играят роля. Новите данни от ЕС показват, че българите имат най-ниския стандарт на живота в рамките на Европейския съюз, с около 50% по-нисък от средния за ЕС. Дори Хърватия, която ще се присъедини към ЕС от 1 юли, е значително по-просперираща от България.

И тук не може да не се забележи иронията. В началото на финансовата криза в ЕС през 2008 г. България имаше едно от най-ниските нива на публичен дълг в Европа – 15% от БВП. Бюджетният й дефицит беше под 3%. И тъкмо тогава правителството на Бойко Борисов започна недомислена и глупава програма на оздравителни мерки, чиято единствена логика беше изцяло обусловена от това да се демонстрира пред Брюксел какъв добър ученик беше България. Съкращаването на социалните разходи, комбинирано с рязкото увеличаване на цените на електричеството и другите комунални услуги изведоха хората на улицата през февруари. Но, както се случи и в Турция, това, което започна като протест срещу конкретно назначение, бързо прерастна в пълно противопоставяне на правителството.

Орешарски ще трябва да захване и с увеличаващото се междуетническо напрежение в страната. Много българи негодуват от влиянието на младшия коалиционен партньор – ДПС, който представя основно турското малцинство (10% от населението). Крайно дясната партия Атака, която спечели 23 места в парламента и 7,3% от гласовете на парламентарните избори, се опитва да експлоатира тези настроения при всяка възможност. Нейният лидер волен Сидеров продължава да подклажда пламъците на омраза както срещу етническите турци, така и срещу ромското население.

Друг дестабилизиращ елемент е продължаващата вражда между водачите на големите политически партии в България. Миналата седмица Бойко Борисов се закани да заведе дело за обида срещу Сергей Станишев, лидера на БСП и президент на Партията на европейските социалисти заради твърденията на последния, че Борисов има криминално досие. Времето, в което се случват тези събития, не може да бъде по-лошо за България, доколкото съвпада с предстоящия доклад на Европейския съвет, който ще бъде обсъждан на неговото заседание през юни.

Междувременно протестиращите продължават да привличат вниманието. Те искат да подсилят посланието си към българските политици: край на ненаситната олигархична власт и нормализиране на политическия живот в България.