Те не са „социални туристи”, а достойни европейски граждани

Под заглавие „Български имигранти – в ръцете на турски мрежи” Presseurope разказва за полуграмотния Митко Димитров Илиев от Ивански, Шуменско, който заминал за Холандия с акордеона си, за да изкара някое евро. Попаднал на организирана банда от турци и български граждани, владеещи турски език. Под предлог, че ще бъде регистриран в съответната община и легализиран (в Нидерландия все още има ограничение за работа на българи), го накарали да подпише куп формуляри и други документи.

По-късно си дал сметка, че с неговото име групата източила солидна сума от местна банка. Илиев избягал от Холандия, върнал се у дома, и сега трепери за бъдещето си.

Ганчо и Венета Тодорови от Салманово за малко не били измамени по същата схема. Тримата (Presseurope не конкретизира, но се предполага, че става дума за роми) са незначителна част от стотиците примери на сънародници, които стават жертви на мафии. Причините: немотията, неграмотността, (в някои случаи и лакомията), липсата на лично достойнство.

Съвсем различно е поведението на 120 временни български берачи на ягоди от Картая (провинция Уелва, автономна област Андалусия), за които няколко дни наред подробно пишат испанските медии. (Районът, в който влизат още Лепе, Могер, Палос де ла Фронтера, е известен не само с първото отплаване на Колумб към Новия свят, но и с факта, че там се намират най-обширните масиви от ягодови насаждения в Европа – повечето с оранжерии). Жени, мъже и няколко деца от септември миналата година, та досега се тъпчат в строителни фургони и работят усилно, за да изкарат достатъчно пари, с които да си помогнат.

Кампанията по прибирането на реколтата завърши, но те не си тръгват за родината. Оказа се, че собственикът на масива, който ги е наел (някои идват тук за седми и осми път) не може да им изплати изработените суми. Според електронния вестник Huelva Información той им дължи общо 250 000 евро. Предлага да плати пътя им до България (около 15 000 евро), а останалото – когато продаде стоката. Българите не се съгласяват. Организират се. Избират свои представители., които да преговарят за търсене на изход от положението.

Местните медии подчертават, че тези хора – вероятно повечето са роми - проявяват силно чувство за принадлежност към една европейска общност, в която правата на трудещите се и задълженията на работодателите са свещени. Вместо да превият робски гръб, те пишат донесение до местния участък на Гражданската гвардия (с функции на жандармерия). Гвардейците, представители на трудовата инспекция и на провинциалната администрация, синдикати и неправителствени организации се захващат със случая.

Още след първата информация за съдбата на останалите без никакви средства, полугладни, но решени да отстояват правата си български берачи на ягоди, се появиха реакции на испански читатели. Интересни съждения. Един анонимен с електронно прозвище „възмутен” писа: „Объркан свят. Искат да им се плати, а след това цял живот крадат и нанасят удари с техните румънски колеги.Махайте се от Испания.”

Хасинто му отговаря: „Искам да знаеш, „възмутен”, че съм испанец и живея в Испания, но положението е такова, че думите ти се обръщат срещу теб – трябва да напускаме страната си, за да преживяваме. Или мислиш, че тук няма крадци? Не слагай всички в един кюп. Всички се бъхтим като натоварени магарета и по пътя ни трябва малко солидарност.”

Друг коментира: „Само това липсваше в Картая – да малтретират хората, както се отнасят с животните”. А една жена възкликва: „Чудесен коментар, г-н „възмутен” – солидарен, на добър християнин, който заклеймява цял един етнос заради престъпленията на няколко души. Бих искала да те видя в тяхното положение. Може би който трябва да напусне си ти, но не само Испания, а планетата Земя.”

Хесус: „Изглежда невероятно, че все още има работодатели, които издевателстват над труженика. Господа трудови инспектори, искам да си плюете на ръцете и да наказвате тежко работодателите, които не изпълняват задълженията си”.

Кепа не желае да коментира думите на „възмутения”, защото „трудно можеш да накараш глупака да разбере за какво става дума”. Рафаел Аренас направо праща „възмутения” в Ада. И така нататък. Солидарността с нашите сънародници не свършва дотук. Местният клон на една от църковните благотворителни организации, който организира безплатна обществена кухня за най-нуждаещите се, всеки ден изпраща храни на българите. Тъй като възможностите му са ограничени, поискал е помощ от подобни институции в провинциалната столица Уелва, включително и от Червения кръст. …

Сигурно е, че проблемът ще бъде решен в полза на тези упорити български граждани. Изразената солидарност на обикновени испанци, медии и институции с тяхната съдба е мощен импулс по посока на благоприятен край на драмата. На този фон би следвало да се посочи очевидното: берачите на ягоди от Картая нямат нищо общо със „социалните туристи” от България (и Румъния), които щели да „залеят” Европа след 1 януари 2014 година. Те са и последният (засега) аргумент за българските компетентни органи, които би следвало далеч по-активно – и открито - да защитават европейското достойнство на нашите сънародници, работещи временно или постоянно в чужбина.

Остава големият въпрос: докога българи трябва да напускат родината, за да живеят по-сносно?