Би Би Си: Българските тютюнопроизводители се надяват на парите от ЕС

От: Би Би Си, автор: Ник Торп

Тютюнопроизводителите в ЕС може и да изглеждат като аномалия, като се има предвид, че на Стария континент на мода са драконовски закони срещу тютюнопушенето.

Много европейци обаче все още разчитат на този отрасъл, за да си изкарват прехраната, и се надяват предложенията за връщане на европейските субсидии да спасят поминъка им.

В България, най-бедната страна-членка на ЕС, много от тютюнопроизовдителите се чувстват особено ощетени.

Тютюнопроизводителите в Абланица край българо-гръцката граница са благословени с малко езеро. Те имат нужда от всяка капчица вода.

Докато много българи гласуват на парламентарните избори, цели семейства са излезли на червеникаво-кафявите хълмове тук – превити, коленичещи, копаят и садят тютюн в тежката камениста почва. Разсадът те отглеждат в собствениците градини, а след това го пренасят тук в чували.

Те се напояват с маркучи от езерото, като първите листа ще бъдат откъснати след шест седмици, а последните – през септември.

Всяко поле и хълм е опасано от равни линии от безобидно изглеждащите растения, които се отглеждат без пестициди и други химикали.

„Нищо не се е променило в начина, по който отглеждаме тютюн, откакто бях дете", разказва 84-годишната Гюлфие, почти без да се откъсва от работата си.

„Трябва да работим постоянно, за да издържаме момичетата в университета", признава жената.

Двете й внучки учат социология и бизнес администрация в София, на три часа път от Абланица.

Селяните искат да дадат на момичетата шансът, който те не са имали – да се откъснат от изнурителния труд на полето, да имат нежни ръце и бели лица, не изгорени от слънцето.

От юни до август температурите тук рядко падат под 35 градуса по Целзий. Езерото пресъхва напълно, както и потоците, които текат през дълбоките гористи долини.

Европейските субсидии от години подпомагат живота в отдалечените райони на Стария континент.

Според Иван Сабахлаков, координатор на тютюнопроизводителите в Югозападната България, само парите няма да решат проблемите на хората.

„Имаме нужда от техника, от химикали – гръцките фермери произвеждат три пъти повече от нас", казва още той.

В България има 200 000 тютюнопроизводители от 7,3 млн. население. Реколтата се продава за три евро на килограм на компании, определени от държавата. В покупната цена е включено едно евро субсидия от държавата.

Фермерите обаче са недоволни, че гръцките тютюнопроизводители получават по 4 евро субсидия на килограм от ЕС, въпреки общата земеделска политика.

„Искаме да получаваме същите средства – ние сме в същия съюз в крайна сметка. Режийните ни са 800 евро. Покупната цена трябва да е поне 5 евро за килограм", смята Сабахлаков.

Съгласно споразумение от 2003 г. за реформиране на земеделските субсидии в ЕС гръцките тютюнопроизводители ще продължат да получават субсидии поне до края на годината. Това е в сила само за фермерите, които са регистрирани преди 2002 г., и помощта е наполовина от досегашната субсидия.

Тютюнопроизводителите в Гърция смятат, че споразумението е несправедливо – много от тях са излезли от бизнеса или са се преориентирали към други култури.

България обаче се присъедини към ЕС едва през 2007 г. и производителите не отговарят на условията за европейски субдисии.

През 2010 г. ЕС реши да прекрати директните субсидии за тютюнопроизводството. ЕК обяви, че не иска тези помощи да се връщат, но през март ЕП реши точно обратното.

Ударената от кризата Гърция и някои други европейски държави, които изпитват финансови затруднения, лобират срещу реформите и новата директива срещу тютюнопушенето, която ще доведе до нови загуби на работни места в сектора.

Ибрахим от Абланица ми предлага цигара от тези, които произвежда сам.

„Защо да ги купувам, когато кутията в магазина струва колкото килограм от моите", аргументира се той.

Стените на автогарата са облепени с плакати на ДПС, предимно турска партия, обикновено поддържани от тютюнопроизводителите. В селото обаче се чуват и гласове срещу движението.

Партията участва в предимно коалиционни правителства през последните 16 години и спечели места на парламентарните избори на 12 май.

Според някои фермери обаче ДПС е направило твърде малко, за да защити интересите им в Брюксел.

Тютюневият дебат в ЕС предизвиква притеснение тук.

„Знаем, че искат да спрем да отглеждаме тютюн, но нашите политици и хората в Брюксел трябва да разберат, че нищо друго не расте на тази почва. Само тютюнът оцелява на лятната жега", разказва Северин Бекташев от едно от близките полета.

„Да дойдат бюрократите и да видят", добавя той.

Българските фермери са ядосани на политиците си, че не са договорили по-добро споразумение при присъединяването към ЕС.

Северин е на 24 години, има университетска диплома по икономика, съпруга и две деца. Сади тютюн с родителите си. Семейството отглежда 1,5 тона тютюн годишно, ако условията са добри. Това им носи приходи от 5000 евро.

„Българските политици ще се луди да поволят на ЕС да спре производството на тютюн в България, защото в момента секторът носи 1 млрд. евро годишно в хазната – това е 10% от държавния бюджет", посочва кметът на Абланица Адем Арнаудов.

От ЕК обаче са категорични, че „нямат планове да подкрепят, окуражават и улесняват отглеждането на тютюн".