"Икономист": Избори без победител в нещастно време

14 май 2013, вторник / 10:05;
"Икономист": Избори без победител в нещастно време

Три месеца след оставката на правителството на Бойко Борисов заради най-големите протести от 16 години насам българите гласуваха на 12 май. Резултатът от изборите няма да даде на България ясно лидерство и стабилност, от които най-бедната държава членка на ЕС толкова се нуждаеше.

След предизборна кампания, помрачена от скандали с подслушване и обвинения във фалшифициране на вот, дясноцентристката партия на Борисов ГЕРБ спечели 31%, а Българската социалистическа партия (БСП) - 27%, според предварителните официални резултати. Партията на турското малцинство ДПС остана на трето място с около 11%. Четвъртата партия, която влезе в парламента, беше улатранационалистическата Атака с около 7% от гласовете.

"За първи път в новата история на България една партия печели изборите два пъти подред", казва бившият съдия от Конституционния съд Георги Марков. "Но също за първи път една партия печели с толкова малко подадени бюлетини, само около един милион", допълва той. Резултатът от изборите предполага парламент без мнозинство, казват наблюдатели. С 98 депутати ГЕРБ е далеч от мнозинството в 240-местния парламент. Партията загуби около една трета от гласовете си спрямо изборите през 2009 г.

Малката преднина на ГЕРБ означава, че вероятно ще последват седмици на пазарлъци и задкулисни сделки. Това е последното, от което България се нуждае в момент, когато хората са гневни и обезверени от политическия елит. Коалиция, включваща ГЕРБ, изглежда малко вероятна, защото всички партийни лидери отказаха да преговарят с Борисов. Правителство на малцинството, оглавявано от ГЕРБ, също е малко вероятно. В действителност има малка възможност за стабилно правителство, смята политологът Огнян Минчев. "Резултатите вероятно ще бъдат "скрита" коалиция, независимо дали тя се нарича програмно или експертно правителство", казва той.

Лидерът на социалистите Сергей Станишев предложи подобен програмен кабинет, оглавяван от БСП и подкрепян от ДПС и Атака. Как би работила подобна конфигурация, не е ясно - националистите от Атака от дълго време се противопоставят на партията на турското малцинство и искаха тя да бъде забранена.

Това бяха апатични избори в нещастно време. Избирателната активност беше рекордно ниска, малко над 50%. Периодът преди изборите беше помрачен от скандали. Ден преди изборите прокурори откриха 350 000 допълнителни бюлетини в печатница, за чийто собственик се твърди, че е близък до партията на Борисов. Това накара опозицията да обвини ГЕРБ, че опитва да фалшифицира вота.

"Това беше подготовка за тотално фалшифициране на изборите", заяви Станишев. Твърдения за незаконно подслушване накараха прокуратурата да обвини председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър, че "преднамерено е позволил на подчинените си, директорите на отдела за подслушванията, да вършат престъпления". Цветанов, срещу когото не може да бъде предявено обвинение, тъй като има имунитет като кандидат за парламента, отрече да е извършвал нередности.

Неотдавнашен доклад на германската фондация Фридрих Еберт посочи, че "това, което остава след протестите и изборите, е голямото противоречие между хората във властта в политиката и в бизнеса и "обикновените" граждани. Това създава впечатлението, че българското общество е разделено не по "лява" и "дясна" линия, а по "горна" и "долна". Преодоляването на това разделение е едно от най-големите предизвикателства за българската политика. В противен случай опасността от пропаст между политиката и тези, които не се чувстват представени от нея, ще продължи да расте". Новото правителство (ако бъде скрепено) ще има тежка задача, завършва "Икономист".

(ПО БГНЕС)