Обратно към пълната версия на статията »

Георги Велчев: Абсурд е връщането на зам.-министъра по туризма

Георги Велчев: Абсурд е връщането на зам.-министъра по туризма
Предвиждам 20 процента ръст на българските туристи по нашето море, казва Георги Велчев. Снимка: Личен архив
A A+ A++ A

Георги Велчев е български предприемач, инвестиционен банкер и дългогодишен инвеститор в българския туризъм. Участник в първата касова приватизация през 1998 г., по-късно разочарован от корупцията при правителството Костов, но се завръща с построяването за чуждестранни инвеститори, заедно със свои партньори от Лондонското Сити, на най-големия луксозен брандиран хотелски портфейл в България, менажиран в момента под марките Мелиа и Сол, а по-късно привлича и първия световен бренд на българското Черноморие – Hilton Worldwide. Започва банковата си кариера в Lehman Brothers в Лондон, преминава по-късно в Morgan Stanley, а наскоро, заедно с партньорите си, привлича и ВТБ Капитал да открие местния офис на първата голяма международна инвестиционна банка в София. Завършил е Виенския Икономически Университет с магистърска степен по застрахователно дело и докторска по икономика и данъчно право, и е магистър по бизнес администрация от Инсеад и от Харвард. Преподавал е икономика в Университета Харвард и в СУ Климент Охридски и е съучредител и избран за първия Президент на Харвардския Клуб на България при основаването му през 2001 г.

 

Летният сезон започва – какви са очакванията във време на социална и икономическа криза, г-н Велчев?

Ранните записвания на традиционните пазари са по-високи от миналата година и, както разбирам, очакваният среден ръст за летните хотели се отчита към около 5%. Аз съм убеден, че това е точно толкова вярно, колкото в небезивестния виц за средната температура в болницата – всички са здрави, защото половината пациенти са с изгаряща температура, а другата половина – със стайна температура. Извън черния хумор, аз очаквам, че най-добрите хотели ще си увеличат незначително натоварването,  защото още миналата година са имали пиково натоварване, средните ще имат ръст над 10%, а ще има и такива без особени подобрения.

За късмет на българския туризъм, социалната и икономическа криза в нашата страна има незначително отражение на туризма, в сравнение с икономическата ситуация в Германия и, все повече, в Русия. Моите лични предсказания за този сезон са ръст от 5-10% в Германия, 15-20% в Русия, спад от 5-10% в Англия, до 20% спад в Румъния, Израел може да отиде в която и да е посока най-вече заради разбираемия спад в средата на миналото лято, а повечето от останалите пазари са незначителни. Другото ми предвиждане е за ръст до 20% на българските туристи на нашето море.

Под заплаха ли е българският туризъм заради отстраняването на заместник-министъра на туризма?

Това е вероятно най-абсурдната мисъл, която съм чувал за 15-те години, през които съм имал хотели и други бизнеси в България. Мисля, че този, на когото е хрумнала тази мисъл, вреди на българския туризъм и показва хронична липса на уважение към институцията на Министъра на Икономиката и агресивно поведение, когато служебното правителство трябва да се фокусира върху национални приоритети и да остави частния бизнес да прави това, което прави най-добре – бизнес.

Първо, мисълта, че ще ни игнорират на туристически борси, ако не присъства министър, е смехотворна за всеки, който е участвал в борси през последните години. Работата на заместник-министъра на туризма е в България, а не да „отърква рамене” на борси и да обяснява колко е важен туризмът за България – това се обяснява най-добре у дома, където се строят необходимата инфраструктура и пречиствателни станции, откриват се летища за ниско тарифни авиокомпании, води се борба с корупцията и с енергийни монополи, и се реинвестират в конкурентоспособност приходите от туризъм. Кое от това е направено от заместник-министъра, който толкова липсва на туристическите дейци?

Второ, ако е толкова важно за страната да се появи министър на борсата, Москва е на 2 часа полет от София – много по-добър съвет към туристическия бранш е да покани новия министър за един ден в Москва и да му помогне да формулира основното уверение за руския турист – че всеки руски турист ще получи виза при пристигане, от гранична полиция, а не от скъпи и бюрократични визови центрове, че правителството няма да разреши никога повече руски туристи да бъдат блокирани в български курорти заради лошо договорени взаимоотношения между български туроператори и авиокомпании, и че няма да позволи на енергийните монополисти да оставят курорти или хотели без електричество, без да им наложи тежки санкции, и въобще, че в България руските туристи са добре дошли и обичани гости.

И трето, атаките на плеядата български туристически организации срещу всеки нов държавен представител, върху когото нямат влияние, няколко дни след назначаването му, се превърнаха в утвърдена традиция. Служебният Министър е един от най-високообразованите ръководители на това министерство в последните години, той няма зависимости, от които да се срамува, и съм убеден, че той ще се противопостави на арогантното поведение на туристическите дейци, които се борят за влияние. Премиерът пък трябва да им покаже вратата, ако не покажат уважение към институцията на Министъра, който има по-важни задачи от това да се харесва на бизнеса.

Какви трябва да са приоритетите на служебен министър на икономиката и туризма, специално в сферата на туризма?

Не е много това, което може да постигне служебен министър – да не забравяме, че мандатът на правителството е ограничен по време и обем, така че, освен ако недоволството се превърне в политическа криза и България премине в „италиански сценарий” от последните десетилетия, това правителство има най-много 3-4 месеца работа. Интересното е, че точно тези 3-4 месеца са най-важни за летния туризъм тази година. Въпреки, че отговорът ми на този въпрос се съдържа в предния отговор, много от това не може да е отговорност на служебното правителство.

Все пак, има няколко неща, с които той и новият министър на финансите могат да помогнат на българския туризъм още тази година. Първо, министърът на финансите може да „изравни” условията за участниците в туристическия сектор като атакува данъчните измами, най-вече тези със занижени заплати под пазарните нива. Второ, министърът на икономиката може да предупреди енергийните и други монополисти, че всеки инцидент на прекъсване на доставка на ток и вода, независимо дали по обективни или субективни причини, където са засегнати туристи, ще се преследва и ще носи след себе си тежки санкции. Трето, и двамата министри, в екип, могат да обявят международен конкурс и да инвестират средства за маректинг и реклама в квалифицирани и прозрачни международни агенции, несвързани с лобисти, но с доказан опит в репозиционирането и видимото подобряване на имиджа на други страни. В това за пример могат да се обърнат предимно към опита на Хърватска и Турция, но също и към този на Южна Африка, Барбадос и други.

Продължаващите демонстрации ще бъдат ли фактор в търсенето на българското Черноморие – имаше статии за предупреждения от западноевропейски министри, че в България не е безопасно?

Черногледите предвиждания няма да се материализират. Има друга стара българска традиция – да се злослови по адрес на българския туризъм и да се обрисуват апокалиптични сценарии как „сега вече тази година ще е последната за българския туризъм”. Имаше статии за немски чиновници, които предупреждавали сънародниците си, че в България цари хаос, правителството е „паднало” и сигурността е под въпрос. Познайте какво – немците, и въобще западноевропейците, са по-интелигентни, отколкото ги изкарваме. Проверете страниците на външните министерства на Англия и Германия – България е описана като еднакво безопасна, наравно с повечето държави от Евросъюза, във всяко отношение. Където не е наравно, обикновено става въпрос за държави с по-висок риск, като Гърция, Румъния, и т.н.

Някои хотели в София си смениха собствениците, а други се продават – това знак за криза ли е?

Напротив – знак за криза е, когато няма нови проекти и когато не се сменя собствеността. Неотдавнашната продажба на хотела без съмнение с най-добрата локация в София, и България, Radisson Blu, е доказателство, че хотелите са пак на мода, че българският бизнес има желание да инвестира в България, и че има надежда за хотелския бизнес. Новият Novotel току що отвори врати, има сигнали, че поне две нови международни вериги ще навлязат на пазара през следващите 2-3 години и аз не говоря за средни испански и френски вериги, с моето уважение към тези, които са вече тук – аз говоря за истински световни имена, като Marriott, Hyatt, както и за нови марки на представени оператори, даже над т.н. „Висока Класа”, такива като Waldorf Astoria, Ritz Carlton, и W, които обикновено се категоризират като „Луксозни”. В момента в България няма „Луксозни” брендове. Освен това, погледнете, например, подробно отразената в местната преса продажба на софийския Hilton. Така, че Вие ми подскажете дали това може да се дефинира като криза.

Текущата продажба на Hilton Sofia е интересна тема – кои са вероятните купувачи, каква е мотивацията им и колко е резонната цена на един 5-звезден хотел в София?

Моето мнение е, че няма да има чуждестранни купувачи за Hilton Sofia и че ще има вероятно между 6-8 местни купувачи проявили интерес. Липсата на чуждестранни купувачи няма нищо общо с това дали е привлекателен обектът, а просто е резултат на липсата на компетентен местен интерес, който да ги фокусира върху България, още по-малко върху София. Типичният местен купувач има пари в брой и нужда от хотела по една или и двете от следните причини – да „паркира” голяма сума пари при норма на печалба, предлагана доскоро, но вече не, от банковите депозити, и/или от чиста суета – да покаже статут на мини-олигарх, какъвто му липсва. За жалост на продавачите, втората категория бързо изчезва, поради негативните настроения на българския народ, подобно на гръцките му съседи, към „публичната демонстрация на богатство”. Аз не зная дали има повече от 1 или 2 истински стратегически инвеститори, които биха участвали в процеса, да не говорим, че самата дефиниция на местни инвеститори като стратегически е оксиморон.

Що се касае до цената, има „желязно” правило на оценката на хотели по света – за развита и добре управлявана международна марка в столица в развития свят, цената на стая е 1000 пъти средната дневна цена, или ADR. За София, това правило се коригира от „сравнителната доходност”, т.е. ако търсената доходност в София е 1% над Западна Европа, а аз мисля, че е даже повече, тогава, при 7% доходност, цената на стая в София трябва да е между 12-14% по-ниска, т.е. 870 пъти ADR. При днешните ADR на 5-звездните хотели от световни вериги в София между 75-95 евро, и около 245 стаи, справедливата цена за Hilton Sofia е 16 млн. евро при 75 евро ADR, 17 млн. евро при 80 евро ADR, 18 млн. евро при 85 евро ADR, и т.н. Ако някой плати повече от тези цени, той или много има нужда от софийския Hilton, по каквато и да е причина, или се чувства толкова несигурен да инвестира извън България, че някой трябва да се възползва от него, докато тази негова несигурност продължава. Във всеки случай, който плати над тази цена, трябва да е истински стратегически инвеститор с някаква уникална визия за покупката. Колкото повече над справедливата цена плати, толкова по-уникална трябва да е визията му, ако трябва да завърша на хумористична нота.

#Георги Велчев #туризъм