„Финмаркет“: Или Монти и евро, или Берлускони и криза

Автор: „Финмаркет", Русия; Превод: БГНЕС

Икономистите и експертите предупреждават, че 2013 г. ще стане за Европа година на мощни социални и политически сътресения. Ако испанското правителство не рухне до края на февруари, всичко ще започне в Италия, където на 24 февруари ще се състоят избори за двете камари на парламента.

За Еврозоната все още има шанс за техния щастлив край, но той стремително се изпарява - на власт може да се върне Силвио Берлускони или управлението да премине към други евроскептици.

На 24 и 25 февруари в Италия ще се проведат парламентарни избори, страстите вече са нажежени до краен предел: италианските избори са определяни като главния рисков фактор за цялата еврозона.

Много трудно могат да се направят прогнози: предпочитанията на италианците са разслоени по целия политически спектър, но евроскептиците имат отличен шанс да изгонят от кабинета Марио Монти.

Бившият министър-председател Силвио Берлускони, който желае да спре реформите на Монти, и комикът Бепе Грило, лидер на партията „Пет звезди“, стават все по-популярни, докато в същото време центристите и умерените губят гласове. Ако парламентът на страната се окаже раздробен и не може да състави управляваща коалиция, това ще потопи Италия, а след нея и цяла Европа в нова остра криза.

Берлускони и Грило дишат във врата на Монти

В банка „Уникредит“ обобщиха данните от последните 8 допитвания, проведени миналата седмица. Това е последният опит да се прогнозира възможното разпределение на политическите сили в Италия - след 9 февруари е забранено да се публикуват резултатите от социологическите проучвания.

Лидер е Демократическата партия, оглавявана от Пиер Луиджи Берсани. За нея в момента са готови да гласуват 32% от запитаните срещу 30% седмица по-рано.

Партията „Народ на свободата“ на Силвио Берлускони се оказва на второ място – с 20% срещу 17,7% седмица по-рано.

На трето място са популистите от партията „Пет звезди“, оглавявана от Бепе Грило. За нея са готови да гласуват 13,7% от запитаните, седмица по-рано бяха подкрепяни от 15,6%.

„Граждански избор“ на настоящия италиански премиер технократ Марио Монти изостава от конкурентите: за неговата партия са готови да гласуват 9,4% от анкетираните.

5% от запитаните подкрепят „Северната Лига“, обявяваща се за независимост на Северна Италия, следвана от „Гражданска революция“ и „Бъдеще и свобода“, които се ползват с още по-малка подкрепа.

За момента се очертава като лидер лявоцентристката коалиция - за нея са готови да дадат гласа си 35% от избирателите. За десните центристи ще гласуват 29%. Разликата между тях е 6%.

Това означава, че най-вероятно Демократическата партия ще спечели мнозинство в долната камара на парламента. Партията, получила мнозинство на националните избори, получава допълнителни места в долната камара. Тази система ще помогне на демократите.

В Сената нещата изглеждат по друг начин: допълнителни места получава партията, която е спечелила на регионалните избори. За местата в Сената ще се разрази истинска битка. В Сената има 315 места, от тях 4 мандата са пожизнени, шестима сенатори се избират зад граница, а още едно място принадлежи на настоящия президент Джорджо Наполитано, чиито пълномощия изтичат през май. Партията трябва да получи мнозинство от 161 места.

В много региони има достатъчно много избиратели, които все още не са решили за кого ще гласуват или просто не искат да отидат на изборите. Проблемни изглеждат Венето, Сицилия и Ломбардия. В тях Демократическата партия може и да не победи. В този случай Берсани трябва да се споразумее с Марио Монти, за да създаде коалиция. Това няма да бъде така трудно, тъй като двамата политици подкрепят реформите в Италия и сътрудничат с европейските лидери. Това е най-добрият изход за Италия, убедени са от „Уникредит“. Въпреки това преговорите могат да се окажат доста сложни.

За момента, според различните оценки Демократическата партия ще получи на изборите 143-176 места, а коалицията на Монти - 36-38 места.

Сценарии за Италия: или коалиция Монти–Берсани, или европейска криза

От Фонда на Нуриел Рубини (RGE) са разработили няколко сценария за изход от изборите в Италия и развитието на страната след това. На новото правителство ще му се наложи да се справя със сложни задачи - икономиката се намира в рецесия, европейците искат от Италия по-нататъшни реформи и съкращаване на разходите, освен това в страната може да започне банкова криза.

Базов сценарий: Берсани и Монти създават правителство на реформите

Базовият сценарий според компанията „Рочестър Газ&Електрик“ е сходен с този на банка „Уникредит“. Лидерът на Демократическата партия Берсани се договаря с Монти. Те създават правителство, което подкрепя реформите и е готово да сътрудничи активно с европейците.

От Фонда на Рубини предполагат, че Демократическата партия ще получи в Сената 135 мандата, а „Гражданският избор“ - 35.

Резултатите на ДП са сериозни, но независимо от това на Берсани ще му се наложи да търси коалиция с Монти. До голяма степен това е свързано с факта, че днешният италиански премиер се приема от Брюксел. Той за тях е представителят на Италия. Именно така ще изглежда „голямата коалиция“ на Апенините.

Опасни сценарии

Ключовият риск се състои в това, че Берсани и Монти могат да не получат достатъчно гласове, за да създадат коалиция. Например силно нараства подкрепата за Силвио Берлускони или партията „Гражданска революция“.

В този случай Берсани и Монти ще се опитат да привлекат на своя страна сенатори, които са били избрани от „Народ на свободата“, движението „Пет звезди“ и „Гражданска революция“.

Ако не успеят, тогава в Италия през май или юни ще има предсрочни избори. Президентът Наполитано по принцип може да назначи и техническо правителство, което да проведе реформите.

От „Уникредит“ също са предвидили такъв сценарий: това ще увеличи волатилността и даже паниката на пазарите.

Съществува обаче още по-неприятен сценарий - победа на коалицията на Берлускони в Камарата на представителите. Това представлява риск за цялата еврозона. Вероятността от това нараства, също както и расте подкрепата за бившия премиер. Ако Демократическата партия бъде въвлечена в банков скандал, тогава този сценарий ще стане напълно възможен.

Базов сценарий: как Монти и Берсани ще се борят с кризата

Пред новата коалиция стои сложна задача. Според оценката на Банката на Италия през 2013 г. икономиката й няма да излезе от рецесията. Тя ще се свие с 1% срещу растеж от 1,3%, според по-ранната прогноза. Това е свързано с мерките за икономии, които бяха въведени при Монти и Берлускони. Бюджетният дефицит през 2013 г. ще достигне 1,3% от БВП, а дълговата тежест - 127% от БВП.

В тази ситуация е важно каква политика ще изберат бъдещите и настоящите лидери.

За Берсани най-важната тема е пазарът на труда. Икономиите и балансирането на бюджета са важни, но те трябва да бъдат съчетани с инвестиции, вложения в образованието и изследването, с подкрепа за пазара на труда - иначе съкращенията на бюджетните разходи и увеличаването на данъците ще разрушат пазара на труда. С помощта на инвестиции той иска да повиши производителността на труда и конкурентоспособността на италианската икономика.

Той предлага да съкрати социалните данъци и данъците на компаниите за сметка на въвеждане на данък богатство и скъпа недвижимост. Монти е съгласен с това, но първоначално трябва да се преразгледат всички бюджетни разходи.

Берсани възнамерява да проведе реформа на социалната система и на пазара на труда - това е необходимо за борбата с високата безработица сред младежта и за да се повиши заетостта при жените.

Марио Монти, за разлика от Берсани, е убеден, че основа на устойчивия растеж на икономиката са надеждната бюджетна политика. Той желае бюджет 2013 вече да бъде балансиран, а от 2015 г. държавният дълг трябва да започне да се намалява с 5% годишно, докато не достигне нива от 60% от БВП. За целта е необходима програма за приватизация.

Монти също настоява за либерализиране на пазара на труда. Освен това той е разтревожен от възможната промяна на манталитета и поведението на италианците, например държавните длъжности трябва да се заемат от най-талантливите членове на обществото. Неплащането на данъци и сивата икономика трябва да бъдат наказани, смята Монти. С това е съгласен и Берсани.

Берсани и Монти са убедени, че трябва да се поддържат връзките с Европа, а самата еврозона постепенно трябва да се превърне във федерална държава.

В повечето пунктове от своите програми Монти и Берсани имат съвпадения. В последно време обаче те представиха съвсем различни планове. Берсани подкрепи плана на един от профсъюзите, който предлага през 2013-2015 г. икономиката да се стимулира ежегодно с по 50 млрд. евро. А Монти неочаквано подкрепи някои от предложенията на Берлускони, например намаляването на данъците върху имотите, производството и доходите. Това явно е политически ход - премиерът иска да получи подкрепата на друга категория избиратели. Но това поставя под въпрос работата на правителството.

Структурните реформи, според оценките на ОИСР, трябва да ускорят растежа на италианската икономика с 0,4% през следващите 10 години. Но за момента не се вижда резултат. Това вероятно е свързано с факта, че реформите все още не са облечени в законов вид. Парламентът е одобрил законите, но правителството не ги подписва, предпочитайки да издава временни укази. Не е изключено новото правителство да действа по-решително.

Понижаването на курса на еврото би могло да реши част от проблемите, например, да повиши конкурентоспособността на Италия. Но Монти и Берсани едва ли ще оказват натиск върху ЕЦБ. Затова на тях не им остава нищо друго освен да продължат реформите.

Монти следващият президент на Италия?

Анализаторите за момента се опитват да разгадаят как ще работи коалицията Берсани-Монти.

Самият Берсани намекна, че би желал да заеме поста на премиера, а Монти би станал през май следващият президент на Италия. След това двамата политици отхвърлиха тази комбинация, но според източници, тя все още се обсъжда.

Длъжността президент на Италия е церемониална, за която обикновено е необходим кандидат, който не принадлежи към нито една партия. Премиерът-технократ Монти все по-активно се намесва в политиката - заради което трудно ще бъде постигнато съгласие за неговата кандидатура, против Монти може да се обяви лявото крило на ДП. А и самият Монти може да не приеме този пост заради собствените си амбиции и принципи. В такъв случай той може да оглави Сената - орган, в който се приемат най-важните политически решения.

Още един вариант - министерско кресло за Монти. Но едва ли той ще може да претендира за толкова значим пост като на министър на икономиката и финансите - той ще бъде даден на някой от Демократическата партия, по-големият партньор в коалицията. Затова пък Монти може да стане външен министър.

Ако коалицията се окаже достатъчно силна, тогава Монти най-вероятно ще стане министър. А ако подкрепата не бъде достатъчна, тогава Монти ще заеме президентското място - коалицията ще се нуждае от силен политик на този пост, за да върне доверието на европейските партньори.

Италия иска единна федерална Европа

Германия заяви, че вижда еврозоната като федерална държава в дългосрочна перспектива, но блокира всички краткосрочни стъпки, необходими за по-нататъшната интеграция. Франция също заяви, че е необходимо укрепването на общоевропейското лидерство, но не предложи нито едно решение.

На този фон италианската позиция изглежда по-малко противоречива: страната се обявява за по-нататъшна интеграция на Европа. Но поведението на партньорите й кара много италиански политици да се отказват от подкрепа на евроинтеграцията.

В италианските политически кръгове доминира идеята, че Европа не може да върви напред по сегашния път - това ще доведе континента до разорение и бедност. Политиците се обявяват за нова по-интегрирана Европа - меката форма на федерализация е подходяща, при която силните страни ще се месят по-често в делата на по-слабите, но едновременно с това ще им оказват помощ. Израз на тази политика е позицията на директора на ЕЦБ италианеца Марио Драги, който обеща да направи всичко, което е възможно и необходимо, за спасяването на еврото.

Мнозинството италиански политици все още вярват, че приемането на еврото не е било грешка. Грешка е Маастрихският договор и приетите принципи за функциониране на еврозоната. Последната се нуждае от политика, която би позволила да се отговори на шоковете в отделните страни. За целта трябва да се увеличи бюджетът на ЕС и да се емитират еврооблигации, за да се финансира единното правителство.

Ако на национално равнище страните провеждат политика на икономии, то общоевропейските власти ще стимулират икономическия растеж. Като резултат ще бъде създадена клъстерна система в Европа, чийто център ще бъде еврозоната. Тя ще бъде заобиколена от страни, влизащи в различни съюзи - банкови, бюджетно стимулиране, в областта на сигурността и т.н. След това идва външният кръг, в който ще влязат Великобритания, Чехия и другите. Тези страни ще имат единна имиграционна политика.

Това обаче не означава, че Италия ще поиска помощ от антикризисния фонд ESM в скоро време. Това би могло да включи страната в програмата на ЕЦБ за покупка на облигации на проблемните държави. Италия, както и Испания, не иска да се лиши от независимостта си и част от суверенитета си, което неизбежно ще стане при вземане на решение за получаване на помощ. Италия едва ли ще поиска помощ по-рано от Испания. Испания може да се реши на такава стъпка много скоро заради корупционния скандал с участието на премиера Мариано Рахой.