„Ди Пресе": Медиите в България – За Борисов или добро, или нищо

Автор: „Ди Пресе"; Превод: БГНЕС

В България е в ход съмнителното превземане на една медийна група, което засяга и интересите на инвеститора Карл Хабсбург. Заплашени са един вестникарски монопол и - от заглушаване - критичните гласове.

Непоклатим като крепост се издига Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев" на оживения бул. „Цариградско шосе", един бетонен колос в охра и сиво, пред входа му тежко се извисяват шест колони.

Той носи името на бащата-основател на българските социалисти и тук се е печатала държавно-социалистическата пропаганда - „Работническо дело", официалният всекидневник на Политбюро на комунистическата партия, в който истинската информация трябваше да се търси между редовете.

Дните му обаче отдавна са приключили, а през 1990 г. настъпва ерата на свободното слово.

Доколкото в съществуващия от скоро медиен свят на демократична България може да съществува нещо като традиционни вестници, то те могат да бъдат открити именно тук, на „Цариградско шосе"47.

Водещите от 90-те години всекидневници „24 часа" и „Труд" се печатат тук, както и повечето седмичници и списания. Това е „Медийна група България", която от 1996 г. до 2010 г. в по-голямата си част беше собственост на германския WAZ.

Дори невъзмутимата външност на комбината е измамна. В изпънатите му коридори цари нервност. Сред журналистите всеки ден се появяват нови слухове.

Защото в България може да възникне един близък до правителството медиен монопол, който да напомня за дните, когато от № 47 са били разпространявани пропагандни лозунги, само че днес свободно в условията на пазарната икономика.

„Медийна група България" тези дни се сдоби с нови собственици. Сделка. Само че извършена при закрити врата и имената на кредиторите и новите собственици в договорите са само имена на силните на деня.

Смяната на собствеността в българските медии винаги е уравнение с много неизвестни. „Собствениците са като матрьошки, прочутите руски дървени кукли, винаги изскача някоя нова фигура," твърди медийният експерт Орлин Спасов.

Някои наблюдатели дори се опасяват, че 98% от българския пазар на печатни медии скоро може да бъде в една ръка - ръката на известната като близка до правителството „Нова българска медийна група". Това би била най-голямата концентрация във вестникарската индустрия в ЕС.

„Медиите в България се превръщат в инструменти за упражняване политическа и икономическа власт," казва западен дипломат, пожелал анонимност.

Истинският криминален сюжет за власт и медии в България започва с оттеглянето на WAZ в края на 2010. Хората от Есен продават това, което имат, на група инвеститори, които от една страна се състоят от Огнян Донев, шеф на фармацевтичния гигант „Софарма", и Любомир Павлов като мажоритарни акционери, и, от друга, на група от инвеститори „BG Privatinvest" от Карл Хабсбург, германеца Даниел Руц и Христо Грозев, живеещ във Виена предприемач в областта на медиите.

Чак след това интерес към сделката показва друга група - „Нова българска медийна група" (NBMG). Тази група принадлежи на предприемачката Ирена Кръстева и на сина й Делян Пеевски. Той всъщност е член на опозиционната партия ДПС, която представлява предимно интересите на турското малцинство.

С поемането на властта от Бойко Борисов през 2009 г. вестниците от „Нова българска медийна група" за една нощ се превръщат от решителни антиправителствени издания в хвалещи победителя.

Министър-председателят Бойко Борисов, който отдава голямо значение на своя медиен образ, редовно може да бъде видян на първа страница, пикантерии от кухнята за членове на кабинета пълнят страниците.

„Нова българска медийна група" е финансирана предимно от Корпоративна търговска банка, която работи с много държавни средства.

Новите българо-немско-австрийски собственици, обаче не успяват със своя медиен експеримент. Според хора от бранша тиражите на „Труд" и „24 часа" са паднали през последните години до 20 000-30 000 бройки, което е една трета в сравнение с миналото. Стойността на „Медийна група България" пък е паднала от 40 млн. евро (цената, на която я продава ВАЦ) на 23-28 млн. евро.

Има и разправии между собствениците: Грозев/Хабсбург според Донев/Павлов са некоректни, и първите смятат за незаконно намаляването на тяхното участие.

Междувременно в София се водят четири съдебни процеса. Е ли Карл Хабсбург „медийният цар на Балканите", както го нарича „Зюддойче цайтунг"? Вероятно не. Въпреки многократните опити на „Пресе ам зонтаг", не успяхме да се свържем с него. Неговият партньор Грозев обаче зае следната позиция: „Наивно мислехме, че в медиите в България има плурализъм. Сега вече сме по-умни."

Да се върнем към мажоритарните собственици Павлов/Донев. Те също са подложени на натиск. Според критично настроеният към правителството журналист Иван Бакалов заради неудобно поднасяне на новините те са влезли в конфликт с правителството. И по-конкретно с министър-председателя Бойко Борисов. Борисов просто пожелал да ги „изключи". Това потвърждава и член на ръководството на „Медийна група България".

Така през 2012 г. пламва нова „медийната война": Вестниците на „Нова българска медийна група" и „Медийна група България" започват едни срещу други битка с кални материали на страниците си. Целта е да бъдат дискредитирани „противниковите" собственици и техните делови начинания.

Прокуратурата започва разследвания срещу Павлов/Донев по различни обвинения като пране на пари, фалшифициране на документи и укриване на данъци. Техните активи в компанията и до днес са запорирани.

Всъщност човек може да предположи, че изходът от разследванията зависи от това дали двамата ще се оттеглят от издателския бизнес, пише сериозният медиен портал „Медиапул".

Междинна гара? Така изглежда. Компанията е теглила кредит от 15 млн. евро от „Инвестбанк", малка, до скоро намираща се в затруднение банка, която чрез сложна схема от дялови участия е свързана с „Нова българска медийна група".

Като нов собственик и управител е поставена бившата главна редакторка на „24 часа" Венелина Гочева, която е оценявана като близка до правителството. Според някои наблюдатели сделката трябва да бъде финализирана в началото на март, за да се печели време и да бъде намерен нов чуждестранен инвеститор. Това е оптимистичният вариант.

Само че ако „Нова българска медийна група" всъщност стои зад сделката, те едва ли ще искат да признаят, че са собственик.

„Пеевски не желае да обяви, че е новият медиен господар на България," твърди наш информатор от групировката.

Медийният експерт Спасов споделя тази оценка и посочва големия нерешен проблем в бранша: непрозрачните структури на собственост. Един „официален" монопол би предизвикал не само негодувание сред обществеността, но и неизбежна намеса на Комисията за защита на конкуренцията и предупреждения от Брюксел, смята Спасов.

Остава въпросът, има ли българското правителство интерес от концентрацията на медиите? Като „с едната взима, с другата - дава" описва западен дипломат сегашните структури: „Правителството – в краткосрочен план – има интерес от консолидация."

През лятото на 2013 г. ще се проведат парламентарни избори, Борисов и неговият екип се надяват за втори мандат, но шансовете за еднопартийно правителството са оскъдни. Поради което може ли да бъде направен опит за по-силно влияние върху обществото чрез медиите, какъвто е сега случаят?

Министър-председателят е известен със стриктността си към медиите. Като експерт по борбата с престъпността в Министерството на вътрешните работи, където започна кариерата си, той беше известен с тесните си връзки с млади журналистки. Сред колеги са известни случаи, когато с SMS-и и обаждания Борисов реагира на статии, които не му се нравят.

През май 2010 г. той представи в писмо до главните редактори на страната един риторичен въпрос: Вярно ли е, че правителството оказва натиск на пресата? Разбира се, не, отговориха медиите в един глас. Само че организации като „Репортери без граници" гледат на нещата по друг начин: България отстъпи в класацията за свобода на словото от отличното 35-то място на 80-то, най-лошото в ЕС.

Междувременно в медийната къща на бул. „Цариградско шосе" още преди смяната на собствениците се усеща промяната.

На един журналист, който искал да публикува интервю, представящо премиера в неблагоприятна светлина, му било отказано с аргумента „повече не носи такива истории". И сега повечето медии са на страната на силните. Но вестниците могат и да се обърнат срещу тях.