„Дер Щандарт“: Български луксозни епископи се карат за шефското място

Автор: „Дер Щандарт“; Превод: БГНЕС

Наместникът на Българската православна църква обича лукса. Докато участва в надпреварата за наследяването на българския патриарх, социалното недоволство сред населението става все по-силно.

Митрополитът на Варна Кирил кара лимузина „Линкълн“. Митрополитът на Пловдив Николай носи часовник „Ролекс“. 12 от 15-те митрополити на БПЦ са били едно време сътрудници на Държавна сигурност.

Сега трябва да бъде избран нов патриарх, след като в началото на ноември почина на 98-годишна възраст Дядо Максим. Обичащите лукса духовници в най-бедната страна – членка на Европейския съюз, се борят за най-високия пост.

Още миналата година Кирил предизвика огромно недоволство сред населението, след като се появи на празника на Свети Николай с чисто нов „Линкълн“, а след това се похвали, че само той и президентът Барак Обама имат такъв хибриден модел автомобил.

В същото време една четвърт от българите живеят под чертата на бедността, а над един милион са емигрирали.

Българската православна църква е „застинала и безразлична“ към социалните проблеми, пише още през 2002 г. антропологът Петър Кънев.

Все пак има някакви опити за натоварване на църквата със социални задачи. Миналата година беше подписано споразумение с министерството на труда и социалната политика. Според него църквата планира да осъществи 80 проекта в страната, като парите ще дойдат от ЕС.

Църковните водачи поддържат непрозрачни отношения с представители на българския бизнес. Така например епископът на Стара Загора Галактион даде титлата архонт, свързана с византийската традиция, за пръв път от 600 години. Изборът му падна върху бившия собственик на нощен клуб в София и десен депутат в Европейския парламент Слави Бинев.

Справяне с олигархията ще бъде един от най-важните въпроси пред следващия патриарх, констатира професорът по философия от СУ Стилиян Йотов.

Заслугата на Дядо Максим беше, че успя да съхрани църквата, но нейните недостатъци са очевидни, отбелязва той.

„Българската църква не показва никакви угризения на съвестта, като се има предвид, съмнителната роля през социализма; няма смислена позиция по въпроси като аборта“, коментира още Йотов.

Това, което остава, са иконите и два-три часа литургии по време на празниците. Не е учудващо, че една четвърт от българите се определят като атеисти.

Следващата седмица Светият Синод отново трябва да се събере на заседание за намирането на наследник на Максим. Новият патриарх трябва да бъде избран не по-късно от март 2013 г.