Обратно към пълната версия на статията »

ЕС прави нов фискален съюз без британците

ЕС прави нов фискален съюз без британците
В рамките на Европейския съюз ще бъде създаден фискален съюз от 23 страни, сред тях и България. Снимка: ЕПА
A A+ A++ A

В рамките на Европейския съюз ше бъде създаден фискален съюз от 23 страни, сред тях и България, според договореностите, постигнати по време на срещата на Европейския съвет в Брюксел.

Лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната, включително ангажимент за балансирани бюджети и автоматични санкции при високи дефицити.

Документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман ван Ромпой, цитиран от световните агенции, цитиран от БТА.

„Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение“, отбеляза той, без да посочи кои шест страни извън еврозоната ще подпишат документа.

БНР съобщи, че шестте страни извън еврозоната, които ще се присъединят към новия фискален съюз, са България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

Трите страни, които не са потвърдили включването си, понеже имат нужда от санкция от парламентите си, са Швеция, Чехия и Унгария.

Само Великобритания е отхвърлила възможността да се включи в новия фискален съюз. Така споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.

Френско-германският план

Лидерите на 27-те страни - членки на ЕС, започнаха срещата на върха с неофициална вечеря, а след това продължиха преговорите при закрити врати, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

Френско-германският план се базира на следните точки: общ корпоративен данък и данък върху финансовите операции за всички страни от еврозоната; частните инвеститори не трябва да поемат част от разходите за спасяването на страните, намиращи се в криза, както се случи с Гърция; всички 17 страни от еврозоната трябва да внесат промени в своите национални законодателства, за да балансират бюджетите си; по отношение на страните, нарушаващи бюджетната дисциплина, трябва автоматично да се въвеждат санкции.

Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че предлаганите промени в Лисабонския договор трябва да бъдат приети от всички 27 страни на ЕС и призова всички лидери да забравят своите лични и национални амбиции в името на спасяването на ЕС.

Алтернативният план

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой по-рано излезе с алтернативен план за ускорен пакет мерки за бюджетни икономии, които не се нуждаят от дълга ратификация от парламентите или национални референдуми.

Планът на Ван Ромпой съдържа следните предложения:  бюджетният дефицит на всяка страна, членка на еврозоната, не трябва да надхвърля 3% от БВП, а размерът на дълга – 60% от БВП; „златното правило“, гарантиращо балансиран бюджет в средносрочна перспектива, трябва да бъде записано в националното законодателство; на фонда за помощ на страните от еврозоната трябва да се предостави банков лиценз, позволяващ да се вземат кредити директно от ЕЦБ; ЕК трябва да има право автоматично да въвежда строги мерки за икономии в страните, намиращи се в криза.

Позицията на Лондон

По-рано британският премиер Дейвид Камерън заяви, че няма да подпише преработена версия на договора на ЕС, имаща за цел да реши кризата на еврозоната, ако там няма гаранции за защита на британските интереси.

Според него от защита се нуждае както общият пазар, така и финансовият сектор на Великобритания. Камерън заяви, че на срещата в Брюксел ще защитава британските интереси, но подчерта, че най-важният проблем за Лондон сега е излизане на еврозоната от кризата.

Според последните информации от Брюксел Камерън не е получил от Франция и Германия необходимите гаранции, затова френско-германският план, нуждаещ се от одобрението на всички 27 страни - членки на ЕС, е бил блокиран от Лондон.