Обратно към пълната версия на статията »

ЕС приема автоматични санкции за бюджетен дефицит

A A+ A++ A

Лидерите на страните – членки на Европейския съюз, са приели текст, предвиждащ автоматични санкции за държави, нарушаващи ключовото изискване за бюджетен дефицит от под 3%.

Това е станало вечерта на първия ден от срещата на върха на ръководителите на страните – членки в Брюксел, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

В документа се излагат възприетите принципи, съдържащи и ключовото искане на Германия правилата на фискалната дисциплина да бъдат включени в националното законодателство на всяка страна.

В текста на проекта за комюнике, получен от АФП, се призовава Европейският съд да провери дали изискванията за бюджетна дисциплина са отразени правилно в националните законодателства.

Нарушаването на ключовото правило бюджетният дефицит да бъде под 3% от БВП ще води до „автоматични последствия“. Изискването за ограничаване на бюджетния дефицит до 3% и сега е залегнало в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, но той не предвиждаше автоматични санкции, който позволи на страните членки да го нарушават лесно.

Освен това санкциите, наложени от Европейската комисия на страните, които не играят по правилата, ще бъдат утвърждавани от лидерите с квалифицирано мнозинство, т.е., дори и голяма група страни да гласува „против“, индивидуалните членки няма да имат правото на вето.

Все още са останали противоречиви моменти при опита на ръководителите да постигнат съгласие върху детайлите на юридическите формулировки на споразумението, според източник на АФП.

Срещата на върха, смятана от мнозина като последен шанс за спасяване на еврото, започна с разделение на мненията за това дали трябва да се променя основния договор и страхове от възникване на Европа на две скорости."

Споровете бяха дали реформата следва да се въведе чрез промяна на основния договор, каквото е желанието на Берлин и Париж, или чрез споразумение само между 17-те страни, въвели еврото. В същото време Великобритания заплашва да изтъргува съгласието си срещу смекчаване на правилата на европейския финансов надзор.

Министър-председателят Дейвид Камерън вече размаха плашилото на ветото върху промяната на основния договор, ако „интересите“ на страната му не бъдат взети предвид. Премиерът на Швеция, която също не е член на еврозоната, предупреди, че мнението му не включва „подкрепа на промяната на договора“.

Париж и Берлин вече предупредиха, че ако не се реши промяна на договора на 27-те, те ще минат на варианта на ограничено споразумение между 17-те страни от еврозоната, дори и с риск това да предизвика разделение сред европейците.

„Ако 27-те не успеем да построим нещо солидно, по-добре да го направим само със 17“, добави Жан-Клод Юнкер, министър-председател на Люксембург.

Този сценарий обаче тревожи президента на ЕС Херман ван Ромпой, ръководителя на ЕК Жозе Мануел Барозу, както и многобройни страни, които не членуват във валутния съюз.

Доналд Туск заяви: „Европа означава 27 държави членки, а не 17 или 17 плюс“. И предупреди, че всяко друго решение „ще бъде фатално за Европа“.

Румъния „не може да приеме един Европейски съюз с две категории страни членки“, заяви и президентът Траян Бъсеску.

Втвърдяването на бюджетната дисциплина е ключова гаранция към Европейската централна банка, за да започне изкупуване на дълговете на затруднените страни като Италия, с оглед намаляването на лихвите.

Освен различията по договора, съществува и разделение относно необходимостта от увеличаване на финансовите средства в еврозоната, с цел тя да бъде защитена от заразната дългова криза. Проучват се няколко решения, но всички те се сблъскват с отказа на Германия. Берлин се противопоставя на наливането на средства в Европейския фонд за финансова стабилност, като примерно чрез допускането му до гишетата на ЕЦБ. Германия също така е против идеята за еврооблигации.