45% от българите не са получили тази година увеличение на заплатите, контрастът София-Кърджали най-силен

Почти 45 на сто от българите не са получили увеличение на заплатата си въпреки ръста на цените у нас. Това показва проучването „Заплатите по време на инфлация през 2022 г.” на кариерна платформа, специализирана в предоставянето на информация за пазара на труда в България. На въпроса „Какво увеличение на заплатата получихте тази година?”, най-голям дял от анкетираните (44,88%) отговарят, че заплатата им не се е променила през последните месеци. 

Всеки пети е получил увеличение между 5 и 10%, а 16 на сто от служителите са взели повишение с до 5 на сто. Едва 2% от работещите у нас могат да се похвалят със сериозен ръст в заплащането си с над 25%.

Разбира се, затова и 85% от българските служители не са доволни от увеличението, което са получили през 2022 година. Едва 6,31% от участниците в допитването определят повишението на заплатата си като задоволително, а останалите 8,62% не могат да преценят.

В изследването са участвали 1 172 служители от различни професионални сфери, като  най-много са представителите на сектор търговия и продажби на дребно, следвани от производство, здравеопазване, банки, финанси, застраховане, образование, счетоводство, информационни технологии и др.  Най-голям е делът на служителите в големи компании (с между 500 и 1000 души или с над 1 000 души персонал). 

Резултатите показват още, че малко фирми предлагат социални придобивки на работниците си, които са важен стимул за голяма част от служителите. Работодателите на 11,43% от анкетираните не им предоставят никакви социални придобивки. А сред предлаганите такива най-голям е делът на допълнителната здравна осигуровка (15,61%), следвана от гъвкавото работно време или работата от вкъщи (11,86%), абонамента за медицински услуги (11,26%), допълнителните дни отпуск (10,41%), фитнес абонамент, карта за спорт или други тренировки (9,04%), както и възстановяване на транспортните разходи (8,19%).

Относно заплатите у нас, проучването показва още, че близо една четвърт от анкетираните получават брутно трудово възнаграждение под 1 000 лева. Най-голям брой анкетирани – близо 40 на сто споделят, че месечната им заплата е в диапазона 1 000 - 1 500 лв. бруто, а едва 7,34% посочват, че работодателят им изплаща брутно месечно възнаграждение над 3 000 лева.

Според данни на Националния осигурителен институт през първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата у нас e 1593 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. с 1,2 на сто. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са "Образование" - с 16,6 на сто, "Селско, горско и рибно стопанство" - с 10,4 на сто, и "Държавно управление" - с 8,1 на сто. Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в дейностите "Финансови и застрахователни дейности" - с 6,9 на сто, и "Административни и спомагателни дейности" - с 6,6 на сто.

Графика: НСИ

Сериозни разлики има и в заплатите, които получават хората в различните градове у нас. Традиционно, най-високи са заплатите в София и те надхвърлят сериозно средните за страната. В София-град средната заплата е 2218 лева, като е с близо 750 лева по-висока спрямо тази в София-област, която се нарежда на второ място по възнаграждения, и с близо 1200 лева по-голяма от тази в Кърджали, където са отчетени най-ниските заплати. На трето място е Варна, а средната заплата за първото тримесечие на тази година там е 1428 лева. Следват Враца – с 1402 лева и Стара Загора – с 1385 лева.  Данните на НСИ показват още, че средната заплата във всички области вече надхвърля 1000 лева. Най-ниски са възнагражденията в Кърджали – 1022 лева, Благоевград – 1040 лева и Кюстендил – 1058 лева. 

Според последната макроикономическа прогноза на БНБ липсата на кадри и високата инфлация ще принудят работодателите у нас да се съревновават за служители, като повишават заплатите.

Компенсацията на един нает се очаква да нарасне с 14,3 на сто през тази година, с което ще изпревари средногодишното повишение на потребителските цени и ще подкрепя растежа на реалния разполагаем доход на домакинствата, прогнозират от БНБ. Това вече си пролича и през първото тримесечие на годината, като компенсацията на един нает общо за икономиката нарасна с 15% на годишна база и изпревари темпа на растеж на потребителските цени. Прогнозираното постепенно забавяне на инфлацията през следващите години ще се отрази в по-слабо нарастване на номиналната компенсация на един нает, посочват от БНБ.

В същото време ограниченото предлагане на работна сила в страната ще продължава да оказва натиск за повишаване на заплатите в реално изражение с по-бърз темп от този на нарастването на производителността на труда. В резултат от БНБ очакват номиналният темп на растеж на компенсацията на един нает да остане висок през прогнозния период и да възлезе на 6,5 на сто през 2023 г. и на 7,5% през 2024 г. високият растеж на доходите през тази година, който не съответства на производителността на труда, ще се отрази чрез повишение с 13,2% на номиналните разходи за труд на единица продукция.