Обратно към пълната версия на статията »

Преди точно година България загуби бележития Тодор Вълчев, днес почитаме паметта му

Преди точно година България загуби бележития Тодор Вълчев, днес почитаме паметта му
A A+ A++ A

Преди година, Пловдив и  България загубиха един забележителен родолюбец и музикант от националната и световна сцена ,приет в сред дипломатическите и елитарни кръгове на Европа,  концертмайсторът -виолончелист Тодор Вълчев.

Познат в средите на артистичната бохема , като в Маестро Филипополис - прякор,  даден му от  художника ни със световна слава Димитър Киров. Той е основател на държавния струнен квартет "Орфеус"  и ръководител на дирекция разпространение на българска музика. Организатор и вдъхновител на множество културни инициативи , музикални концерти и откривател на таланти. В продължение на повече от  35 години,учникът на видния музикален деец Милчо Петров, обикаля световните сцени. Той изнася концерти в Арена Ди Верона , двореца Шомбрун ,Опера Национал Де Пари , Миланската Скала , Оперхаус Цюрих и много други. През седем годишния си престой , като стипендиант в Париж и талант с голяма перспектива, той е допуснат до коларите на политическия елит поради своя ерудиция, светска култура, чувство за хумор, чар и приветливост. Вълчев печели приятелства  с генерал  Шарл Де Гол и президента Фарнсоа Митеран, италианеца шеф на НАТО - Серджо Баланцино, ръководителя на НРБ Тодор Живков и най могъшия човек в зората на демокрацията Андрей Луканов.

За своя велик роднина и вдъхновител, разказва познатия ни продуцент, реалити звезда и фитнес икона Кирил Вълчев Скалата.

“ Не мога да забравя многократните срещи из Европа и България в компанията на личности от музикалния, дипломатически и интелектуален свят . Присъствал съм на дълги  разговори на световни теми, на различни езици и шумни веселия.От дете обикалях по  концерти и официални събития сред уникални творци и изпълнители , което оказа огромно влияние върху формирането ми. От четвърти клас до девети учех класическа китара, но бунтарския ми неубоздан нрав ме закара в рока и хеви метъла и за това  не можах да се включа в семейния оркестър.
 От Тодор Вълчев се научих на родолюбие и интерес към историята. Покрай него преоткрих величието на българите и нашата уникалност.

В комунизма,бях срещу системата и не понасях българска и съветска култура,  свързах ги с фалша на материалистичната Марксистка идеология. Учудвах се на този роднина живеещ из европейските столици, невъзможна мечта за времето с какъв плам и ентусизаъм разказваше за България.Когато сядахме на масата, Тошко започваше с “Отче наш” и поръчваше три питиета с цвят бяло, зелено, червено , като ги подреждаше на обратно, защото казваше, че ние сме винаги във война със силите, които искат да ни поробят.


Кръвната ни линия има следната връзка. Тодор Вълчев e името на моя пра дядо роден в село Црънча,кмет на Пазарджик след Освобождението и баща на 15 деца . Известен с непокорството си срещу Турското подтисничесто,той прекарва дългото време в горите гонен от ятагана. Освен с непримирим  дух, емоционална и  физическа сила, починалия  на 110 години стълб на родът Вълчеви е бил известен с остра и бърза мисъл. Този негов ген се предава ясно в синът му, дядо ми Кирил и баща ми Николай, но с особенна сила блести в образа на моя братовчед и негов внук кръстен на пра дядо ми. Роденият в Пловдив през последният ден на 1932 година, Тодор Вълчев израстнал между хълмовете “Бунарджик” и “Саха Тепе”.


За скритото познание и теосовско общество в което членуваха култур трегерите на соца, като  министърът на кулутарата Александър Фол, председателката на политбюро и дъщеря на Тодор Живков – Людмила Живкова и други величия от комунистическия период до наши дни.Някои богомислки познания и практики навлязли по времето на материалистичния тоталитаризъм. За късните  соарета завършващи с нумерологични прогнози в съчетание с гадаене на карти из европейските столици и  шикарните купони на културния елит България. За приятелството му с легендарния писател Умберто Еко. За тайствените интриги на българската дипломация на световната сцена и още цяла вселена от приключения и факти започнах да разказвам в  документален филм за моя космополитен, уникален и вдъхновяващ роднина. Историите, които съм документирал в по-голямата част на аудио и видео записи ще ви изпратят в различни епохи, култури и  затворени среди за които обикновения човек слуша във филмите и чете по книгите. За съжаление останаха много неизказни истини и недовършени разкрития. Моята дейност по филма поради абсурда на Пландемията и псевдо медицинския терор бе спряна.


Приемници на  музикалното му наследство останаха племенците му Станка и Константин Дичеви, деца на сестра му Мария с които през 1979-та година формира квартет от две цигулки, чело и виола.

Ще оставя  десерт за размисъл на любознателния ум и изследователите на близкото ни минало няколко взаимно връзки,които някой ден може да бъде осветя за широката публика.


Каква е ролята на гръмогласният концерт майстор  и екстравагантен бохем с прякор Маестро Филипополис
между  генерал Де Гол и първата делегация на социалистическа България през 1966 г оглавяванa от Тодор Живков във Франция. Как пловдивския музикант повлия на историческата визита у нас през 1989 г на президента Франсоа Митеран ,на която вербува про западния интелектуален кръг. Какво разказваше с часове на ухо на Бай Тошо, когато се организираха класически музикални вечери за партийния елит в резиденция Бояна. За честите визити в дома на първи министър председател от на ерата на демокрацията и  най-силен човек у нас Андрей Луканов."

Със загадъчна усмивка , завърши своя разказ Киро Скалата

Поклонението, към паметта на именития ни съгражданин и заупокойна молитва по случай  една година от смъртта на Тодор Вълчев, ще бъде във вторник 12- юли на Пловдивски централен гробищен парк „Свети Архангел Михаил“.

#Тодор Вълчев #Киро Скалата