Обратно към пълната версия на статията »

Файненшъл таймс: Може ли ЕС да се откаже от руския газ?

Файненшъл таймс: Може ли ЕС да се откаже от руския газ?
A A+ A++ A

ЕС обмисля различни начини за намаляване на зависимостта си от руския газ - от реалистични до крайно нереалистични. Но според експертите Европа едва ли ще намери бързо решение, без да се налага да предприеме крайно болезнени мерки, като например пестене на енергия и аварийно спиране на тока.

В отговор на конфликта в Украйна ЕС, Великобритания и САЩ наложиха мащабни санкции на руските банки и приближените на Путин, но доставките на руски петрол и газ за Европа продължават.

От началото на руската инвазия на 24 февруари ЕС е платил на Русия над 20 млрд. евро само за внос на газ. Европейската комисия публикува амбициозна стратегия за намаляване на зависимостта си от руския газ до края на 2022 г., но доколко тя е осъществима?

През 2021 г. 34% от доставките на газ за ЕС идват от Русия - предимно по газопроводи. Страните от Източна, Североизточна и Централна Европа са особено зависими от доставките от Русия.

Западноевропейските страни разчитат повече на внос от други източници. Там Норвегия е основният доставчик на газ по тръбопроводи, а Катар и САЩ доставят на алианса втечнен природен газ (LNG) по море.

Някои страни задоволяват голяма част от търсенето си чрез вътрешно производство. Сред основните търговски партньори на блока са производители като Норвегия и Обединеното кралство.

През 2021 г. ЕС е внесъл общо 155 милиарда кубически метра руски газ. Европейската комисия възнамерява да намали този обем с две трети до края на годината, като увеличи доставките от други източници и намали потреблението на газ в различни икономически сектори.

Основната надежда на ЕС е увеличаването на вноса на втечнен природен газ - Брюксел се надява, че той ще замени 50 милиарда кубически метра руски доставки. Други 10 млрд. куб. м ще бъдат заменени от доставки по тръбопроводи от други търговски партньори като Норвегия и Алжир. Увеличеното производство на биометан от източници като хранителни отпадъци и оборски тор ще осигури още 3,5 милиарда. В битовия сектор зависимостта от руски газ ще бъде намалена с 14 милиарда кубически метра, ако температурата във всички европейски домакинства се понижи само с един градус. Ускореното инсталиране на слънчеви панели по покривите ще намали търсенето с 2,5 милиарда кубически метра, а други 1,5 милиарда ще бъдат спестени чрез удвояване на броя на термопомпите. И накрая, ЕС се надява, че само през тази година възобновяемите енергийни източници ще заменят до 20 милиарда кубически метра газ.

Как да се диверсифицират доставките на газ

Миналата година общият световен пазар на втечнен природен газ беше около 515 милиарда кубически метра, от които около 77 милиарда бяха внесени от ЕС. С увеличаването на вноса с 50 милиарда кубически метра - основната идея на плана - делът на ЕС в световното предлагане ще нарасне от 15% на почти една четвърт.

Но ЕС ще се сблъска с редица пречки - от надеждността на газовата си инфраструктура и неподходящото разположение на терминалите за втечнен природен газ и газопроводите до ключовия въпрос дали по принцип ще получи тези допълнителни доставки.

Съществуващата газова инфраструктура на ЕС не позволява втечненият природен газ да се доставя там, където е най-необходим. Голяма част от наличния капацитет за регазификация в ЕС е съсредоточен в Испания и Португалия, но възможността за пренасочването му към други европейски държави е ограничена от слабия капацитет на тръбопроводите във Франция.

През 2021 г. Обединеното кралство и Турция внесоха повече от 30 милиарда кубически метра втечнен природен газ, с което годишният внос в региона достигна 108 милиарда. В бъдеще тези страни биха могли да играят важна роля в плановете на ЕС чрез пренасочване на доставките. Скандинавските, централноевропейските и източноевропейските страни са най-зависими от руския природен газ, но за тях е най-трудно да внасят втечнен природен газ. Понастоящем Германия не разполага с никакви съоръжения за внос на втечнен природен газ, поради което тя е водеща в изграждането на нови терминали. Гърция, Нидерландия, Италия, Франция и Естония предложиха да изградят или разширят инфраструктурата за внос. В краткосрочен план това ще изисква наемането на специални кораби - т.нар. плаващи инсталации за съхранение и регазификация - които ще акостират в морето и ще превръщат течното гориво обратно в газ. Но дори и тези проекти обикновено отнемат няколко години.

Анализаторите от газовия сектор твърдят, че инфраструктурните недостатъци могат да се превърнат в основна пречка, ако политиците и правителствата не предприемат спешни действия. "Трябва да съвпаднат няколко фактора", казва Ан-Софи Корбо, специалист по пазара на газ в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. "Столовете са по-малко от желаещите да ги заемат“.

Основното опасение на ЕС обаче е дали втечненият природен газ изобщо ще бъде наличен в достатъчни количества.

Според енергийната брокерска компания "Poten & Partners“ световните доставки на втечнен природен газ ще се увеличат с 21,5 милиарда кубични метра през тази година. Като се прибави и повторното пускане на производствената мощност след частично спиране, годишното увеличение се удвоява до 43 милиарда кубични метра, според Оксфордския институт за енергийни изследвания. От друга страна, проектите за втечнен природен газ са изпълнени със закъснения и престои, което увеличава несигурността на всички прогнози.

Въпреки нарастващото предлагане, Люк Котел, старши анализатор на LNG в S&P Global Commodity Insights, смята, че пазарът на LNG е изправен пред "системно затягане" през следващите две години. "Не става въпрос за увеличаване на предлагането, а за конкуренция между Европа и Азия за наличните обеми, която е много гъвкава и има ограничение за това на колко предлагане може да разчита Европа", казва той.

ЕС възлага надежди на вноса от Катар, САЩ, Египет и Западна Африка. САЩ се ангажираха да увеличат доставките на втечнен природен газ за Европа с 15 милиарда кубични метра през тази година.

Много производители на втечнен природен газ обаче предпочитат да продават горивото по дългосрочни договори в Азия. Според анализаторската компания ICIS теоретично са налични малко над 50 милиарда кубически метра, в допълнение към вноса на Европа от 108 милиарда кубически метра.

Следователно, за да си осигури допълнителни доставки, ЕС ще трябва да се конкурира с азиатските купувачи, които отдавна са готови да плащат за втечнен природен газ цени, по-високи от пазарните. Така че изглежда, че ЕС ще трябва да плати повече, за да победи Китай, Япония и Южна Корея в наддаването - нещо, което неговите членове се опитваха да избегнат до миналата зима, когато ситуацията стана критична.

На хартия тази математика работи, казва Майк Фулууд, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания, но да се очаква, че Съюзът ще осигури всички налични доставки, е, така да се каже, "Алиса в страната на ЕС". "Чисто икономически е малко вероятно да получите всичките 50 милиарда кубични метра", казва той.

Планът на ЕС предвижда увеличаване на вноса на газ по тръбопроводи с 10 милиарда кубически метра. Като основни източници се посочват Азербайджан, Алжир и Норвегия (вторият по големина доставчик на газ за Европа след Русия).

Норвегия доставя газ за ЕС по пет газопровода: три за Германия и по един за Белгия и Франция, както и непряко през Обединеното кралство. През тази зима износът надхвърли стойностите от предходната година, а държавната компания "Equinor“ възнамерява да запази високото ниво и в бъдеще. Оксфордският институт за енергийни изследвания смята, че е възможно годишно увеличение на производството с 5 милиарда кубични метра.

Алжир би могъл да изпраща повече газ по тръбопроводи към Италия и по-малко към Испания, която разполага с инфраструктура, за да компенсира загубите чрез внос на втечнен природен газ. Въпреки това алжирският държавен доставчик "Sonatrach“ се колебае дали да увеличи значително производството си през тази година. От друга страна, Азербайджан сигнализира, че ще може да увеличи износа си за ЕС с поне 2 милиарда кубични метра.

За да укрепи енергийната си сигурност, ЕС се обърна дори към зараждащия се пазар на биометан. Биогазът се произвежда чрез анаеробно разлагане на органични вещества и след това се преработва в биометан, който се подава към мрежа от тръбопроводи и се обработва по същия начин като природния газ.

По данни на Европейската асоциация за биогаз производството на биометан в ЕС през 2021 г. е било 2,8 милиарда кубически метра. За тази година е планирано увеличение от 3,5 милиарда евро. Европа разполага с 18 милиарда кубически метра капацитет за производство на биогаз и при най-благоприятни бюрократични условия може да се насочи към производството на биометан само за шест месеца.

"Имаше стимули, докато цените на газа се задържаха високи в продължение на много месеци. Защо досега не са преобразували заводите?", пита Джеймс Уодъл, ръководител на отдел "Европейски газ" в консултантската компания "Energy Aspects“. "При тези планове винаги е така. Могат ли политиците да постигнат с декретите си неща, които пазарните икономики не могат? Ние сме много скептични по отношение на плановете на ЕС за биометан“.

Успоредно с това, за да намали зависимостта си от руския газ, ЕС се опитва да запълни капацитета си за съхранение до 80% до ноември. Целта вече е намалена: първоначалната цел беше 90% до началото на октомври.

Европа започна 2022 г. с ниски нива на съхранение, отчасти поради лош късмет - слаби ветрове и авария на атомна електроцентрала във Франция, но също и поради неправилно планиране: ЕС не желае да сключва дългосрочни договори. Въпреки това Томас Роджърс, анализатор на ICIS за европейския газ, смята, че целта е "напълно постижима", ако руските потоци останат непрекъснати и континентът изпревари Азия по отношение на доставките на втечнен природен газ.

Пестене на енергия

Според плана на ЕС стотици милиони жилища в целия блок ще трябва да направят температурата на радиаторите с един градус по-ниска. Но това ще има реално значение само при отопление на газ.

Според изследователския проект "Odyssee-Mure“, в Нидерландия 85% от енергията за отопление на жилищата се произвежда от газ. Във Финландия и Швеция обаче, където жилищата се отопляват с централно отопление, промишлени котли, електрическо отопление и печки на дърва, делът на газа е по-малък от 1%. В Обединеното кралство 75% от жилищата се отопляват на газ, докато средната стойност за ЕС е 39%. Трябва да се вземат предвид и страничните икономии в електрически отопляваните жилища, тъй като една пета от електроенергията в ЕС се произвежда от газ.

"Понижаването на температурата у дома е вероятно най-ефективният и най-евтиният начин за намаляване на потреблението на газ", казва Джейсън Палмър, директор на британската консултантска компания "Cambridge Energy Group“.

Палмър смята, че в краткосрочен план промяната на навиците ще бъде по-лесна и по-ефективна от техническите подобрения. "Доставките на материали и оборудване не са безкрайни, така че модернизирането на милиони жилища за една година просто няма да се получи", добави той.

Робърт Грос, директор на Центъра за енергийни изследвания в Обединеното кралство, отбелязва ясния ефект от кампанията. Той дава пример с Япония, където след аварията във Фукушима през 2011 г. и спирането на повечето ядрени мощности властите насърчават населението да пести енергия. В рамките на кампанията, наречена "Сецуден", ограниченията върху използването на електроенергия в промишлеността бяха съчетани с разяснения сред населението - японското население беше предупреждавано колко близо е страната до спиране на тока.

Планът на ЕС включва също така ускорено въвеждане на термопомпи, които произвеждат топлина с помощта на охлаждаща течност и електричество и работят без газ. Очаква се темпът на инсталиране да се удвои - през 2022 г. ще е необходимо да се модернизират още 1,8 милиона жилища. Според Грос обаче инсталирането на милиони термопомпи до края на годината е "уви, напълно нереалистично" поради ограниченията във веригата за доставки и липсата на необходимото ноу-хау.

Алтернативни източници на енергия

Що се отнася до производството на електроенергия, европейските държави и компании вече се подготвят за частична замяна на газа с други горива през тази зима. Около 20% от електроенергията в Европа все още се произвежда от газ, дори и след редица мерки, приети през миналата зима поради високите цени. По-нататъшното заместване ще се осъществи чрез преминаване към въглищни и атомни електроцентрали, както и към екологично чисти източници като вятърна и слънчева енергия.

Потреблението на въглища в Европа нарасна миналата година и вероятно ще продължи да се увеличава поради високите цени на газа и заплахата от недостиг. Базираната в Оксфорд консултантска компания "Aurora Energy“ заяви, че чрез експлоатация на въглищни електроцентрали с максимален капацитет и удължаване на живота на тези, които са планирани да бъдат затворени, ЕС може да замени 12 милиарда кубически метра природен газ през следващата зима.

Въпреки че технически това е най-лесно да се осъществи, ЕС не желае да обсъжда тези планове публично заради нарастващите емисии. Освен това може да се окаже трудно да се намерят въглища, които да задоволят повишеното търсене. ЕС също обсъжда забрана за внос на изкопаеми горива от Русия, която ще влезе в сила по-късно тази година. Политиците уверяват, че целите на ЕС в областта на климата остават непроменени - емисиите трябва да бъдат намалени с 55% до 2030 г. - така че всеки скок за сметка на въглищата вероятно ще се окаже временен.

Дългосрочното преминаване на ЕС към зелена енергия ще намали зависимостта му от руски горива. Но увеличаването на вятърната и слънчевата енергия ще има само ограничен ефект в краткосрочен план поради дългите срокове за изграждане на нови съоръжения.

"Дори и да има повече вятърна и слънчева енергия, ще има нужда и от импулсни източници", казва Анис Ганболд, ръководител на отдела за суровини в "Aurora Energy“. "Имаме нужда от батерии“.

По нейни оценки вятърната и слънчевата енергия може да замени еквивалента на един милиард кубически метра газ до зимата.

В областта на възобновяемите енергийни източници компаниите искат от правителствата да издават по-бързо разрешителни, за да могат по-бързо да развиват проектите си. Времето за изграждане на вятърни паркове е от 3 до 11 години за най-сложните проекти. Затрудненията се увеличават и от пречките във веригите за доставки, особено в областта на слънчевата енергия.

"Възобновяемите енергийни източници няма да играят съществена роля в краткосрочен план. Просто не можете да построите вятърен парк за девет месеца", казва Мадс Нипер, главен изпълнителен директор на датската енергийна компания "Ørsted“. През следващите три години обаче ще има "огромно значение", ако правителствата ускорят темпото на строителство, планиране и одобрение на нови зелени проекти.

Европейският ядрен сектор неотдавна се съживи от енергийната криза, която бе изненада за цялата индустрия, от години в упадък. Наскоро Белгия реши да удължи живота на два ядрени реактора, които преди това планираше да затвори. В Обединеното кралство новата енергийна политика предвижда изграждането на осем нови реактора. През март Финландия откри нова атомна електроцентрала. "Настъпват толкова много промени, че е невъзможно да се проследят всички", казва анализаторът на "Rystad Energy“ Фабиан Рьонинген.

В дългосрочна перспектива тези мерки ще имат значително въздействие. Но в краткосрочна е малко вероятно те да окажат какъвто и да било ефект. През тази година производството на ядрена енергия във Франция ще намалее поради по-нататъшната поддръжка на реакторите. А Германия, която някога беше основен производител, възнамерява да затвори останалите си реактори до декември тази година.

Тъй като плановете на ЕС варират от правдоподобни до крайно нереалистични, много експерти предупреждават, че болезнено крайните мерки - пестене на енергията и прекъсване на електрозахранването - са почти неизбежни, ако Европа иска сериозно да се освободи от зависимостта си от Русия.

"Тук няма бързо решение", казва Джейсън Фиър, ръководител на отдела за бизнес разузнаване в "Poten & Partners“. "Едва ли има разумен сценарий, при който Европа да замени целия си газ, доставян от Русия. В крайна сметка пазарът и политиците ще трябва да решат кой ще страда от недостига на енергия“.

Източник: Медиапул

Снимка: Газпром - Русия

#ЕС #отказ #руски газ