„Ройтерс": Путин на 60 г. и начело на Русия, но какво го чака?

Автор: Тимъти Херитидж, „Ройтерс"; Превод: „Дневник"

Президентът на Русия Владимир Путин навършва в неделя 60 години и хватката му върху властта изглежда по-слаба, но и няма непосредствена заплаха за нея. Стига цените на петрола да останат високи.

Най-верните му почитатели ще празнуват по градовете от Сибир до Ростов на Дон, където прокремълското движение „Молодая гвардия" планира да опъне върху мост транспарант, символизиращ ролята на Путин като обединител на Азия и Европа.

Критиците му също планират да заяват публично посланието си, като протестират до Червения площад в Москва под лозунга „Да изпратим дядото в пенсия". Организаторите поканиха желаещите да подкрепят символичното послание като донесат вещи, подходящи за човек, излизащ в пенсия - очила, лула, домашни пантофи...

Юбилярят ще си почива с близки и не планира някакви празненства, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Половин година след началото на третия му мандат като държавен глава той навършва пенсионна възраст, но няма намерение да се оттегля.

След 12 години на върха в Русия социолозите твърдят, че той е по-популярен от партньорите си на Запад, но рейтингът му е по-нисък от финансираният с петродолари икономически бум от първото му президентство (2000-2008).

През август независимият „Левада-център" съобщи, че 48% от руснаците имат позитивно отношение към Владимир Путин в сравнение с 60% през май, когато започна третия си мандат.

Публикувано тази седмица проучване показа, че всяка пета анкетирана жена в страната би била щастлива да се ожени за него, макар че анкетьорите бяха питали наред, независимо от възрастта на жените.

„Възрастта не влияе върху това, което Путин прави или не прави. Визията му е по-скоро прагматична и свежда хората до две функции - приятел или враг," обяснява политическият коментатор Константин Егерт. Според него президентът малко се е променил след качването на власт.

Враговете му напоследък са доста по-видими. През изминалата година той е изправен пред най-големите протести, а чуждестранни инвеститори и руската опозиция посочват, че има неяснота в икономическата му политика и идеите за управление.

Владимир Путин отвърна на протестите като прокара закони, които според опозицията целят да задушат недоволството, включително чрез по-сурови наказания за клевета и големи глоби за протестиращите.

„Когато човек влезе във властта, той се променя драстично, особено ако иска да управлява завинаги," казва опозиционният лидер Борис Немцов.

„Путин, който намаляваше данъците, Путин, който искаше да продължи политиката на Елцин и сегашният гневен, алчен, крадлив, корумпиран, авторитарен лидер - това изглежда са две различни личности," продължава Борис Немцов.

От Кремъл отхвърлят подобни обвинения и Владимир Путин все още има много привърженици. В неделя в родния му Санкт Петербург ще има концерт и негови симпатизанти са поискали шествие за 60 000 души. Очаква се държавните телевизионни канали да отбележат годишнината с възхваляващи биографични филми за държавния глава.

Владимир Путин си изгради имидж на твърд и силен лидер, който никога не се притеснява да критикува Запада, подкрепя възраждането на Руската православна църква и използва петролните приходи за успокояване на недоволството. Популистките му политики включват щедро повишаване на заплатите в публичната сфера, допълнителни социални помощи и програми за регионално развитие.

Но неговият мачо-имидж, изграждан през годините с инценирана стрелба по тигър с приспивателни стрелички или повеждане на жерави с делтапланер, все повече са обект на присмех.

Сред планината от възхваляващи думи в руската преса през последните дни имаше и статии, повдигащи въпроса за липсата на очевиден негов наследник или поне за прозрачен процес за определянето на такъв.

„В Русия Владимир Путин днес стои самотен на върха на планина със стръмни склонове, по които не може да се задържи никой," написа в петък популярният вестник „Московски комсомолец".

„На теория имаме механизъм за смяна във властта. На практика не разполагаме с такъв," коментира вестникът.

Дмитрий Медведев, протежето, което пази 4 години президентския пост, понеже конституцията забранява три последователни мандата, изглежда не е сред потенциалните наследници.

В момента той е премиер, но между двамата започва да се усеща хлад и Путин вече демонтира част от либералните политики, въведени от Медведев. Това, от своя страна, съживи твърденията за вражда между мощните групи около Путин и Медведев.

Някои анализатори вярват, че може и да има разногласия, но в отношенията между двамата няма разрив и инцидентните стъпки напред-назад само целят създаване на привидност на плурализъм при Путин.

„Не бива да забравяте колко лоялен е той към хората, с които е работил", казва западен предприемач в Москва.

Ако всичко е наред, Владимир Путин би могъл да се кандидатира през 2018 г. и за нов 6-годишен мандат. Това би го задържало на върха по-дълго от 18-те години на Леонид Брежнев, чието управление е критикувано за икономическа и политическа стагнация.

Според икономисти и политически анализатори най-голямата непосредствена заплаха за Путин не е разделената опозиция, а зависимостта на руската икономика от износа на енергия.

Цената на петрола прави икономиката и самия Путин заложници на всяко падане под 100 долара за барел, около които е вързан бюджетът.

„Управлението е популярно сред обикновените руснаци, защото властта харчи все повече и повече," казва Сергей Гуриев, ректор на Новото икономическо училище в Москва.

„Но ако петролът струваше 55 долара, правителството щеше да може да си позволи разходи, съответстващи на тази цена и според мен Путин щеше да си е отишъл," коментира още Гуриев.