Големите успехи на 2021: Шапки долу за силата на българките

30 декември 2021, четвъртък / 11:00;
Големите успехи на 2021: Шапки долу за силата на българките

Отива си поредната тежка година, белязана от коронавирус, избори и инциденти. И макар да не се върнахме към така желаното „старо нормално“, в навечерието на новата 2022 година е редно да си направим равносметка и за постиженията през последните 12 месеца. А те не са никак малко. 

Тази година целият свят чу българския химн не един, а няколко пъти. Просълзихме се, но не от болка, а от радост и гордост. Светът притихна пред таланта, остроумието и силата на българския несломим дух. В този материал сме подбрали някои от най-значимите успехи за България през изминалата година.

Шапки долу за силата на българките

За разлика от 2020, когато голяма част от състезанията бяха отменени или отложени заради пандемията от коронавируса, то тази не само че не липсваха такива, ами дори се насладихме на най-големите спортни събития – Европейското първенство и Олимпиадата в Токио. 

Именно в японската столица българките доказаха не само, че са едни от най-грациозните и талантливи спортистки, но и обърнаха смисъла на израза „Биеш се като жена“. Нежният пол отсрами силния и завоюва за страната ни най-силните Олимпийски игри за последните 21 години. Дамите спечелиха общо 6 медала, от които три златни- повече, отколкото на последните 4 олимпиади взети заедно. Имената на Олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева, каратистката Ивет Горанова, сребърната медалистка в спортната стрелба Антоанета Костадинова и спечелилите бронзови отличия в борбата Тайбе Юсеин и Евелина Николова, ще останат завинаги запечатани в българската спортна история. А грациите от ансамбъла ни по художествена гимнастика, макар да не успяха да участват в Световното първенство заради контузия на Лаура Траатс, достигнаха своя апогей в Токио. Те доказаха, че наистина са златните момичета на България, разбивайки мита, че Русия е непобедима и всяко първо място е запазено за нея. Последвалият им бенефис допринесе за още по-големия блясък и фанфари, с които те ще останат завинаги в сърцата на хората.

Сестрите Стефани и Габриела Стоеви пък завоюваха втора европейска титла по бадминтон. Невероятен успех постигнаха и състезателите на Димитрина Къндева на първенството по спортна аеробика в Баку. Тройката - Дарина Пашова, Антонио Папазов и Тихомир Баротев, спечелиха златните медали след безапелационно представяне. А упоритата Биляна Дудова завършва сезона под №1 в световната ранглиста в категория до 59 кг. През тази година тя спечели за четвърти път европейската титла и за първи път покори световния връх. Успехът ѝ е първи за България от Световно първенство по борба от 2018 г. насам.

Не така славно представяне обаче имахме на Европейското първенство по волейбол. Макар силната игра на „лъвиците“, те останаха извън топ 8 на Стария континент.

„Женски времена“: Триумфът на българките на олимпийските игри

Не липсваха и мъжки постижения

Българският щангист Христо Христов не успя да се пребори за златен медал в Токио, но спечели бронзов. За съжаление, обаче, в следващите Олимпийски игри той няма да може да се бори за първото място. Причината - Международният олимпийски комитет (МОК) официално извади три от основните спортове - вдигането на щанги, бокса и модерния петобой. Това лиши от евентуална възможност и 17-годишният българин Карлос Насар. Той спечели злато в кат. 81 кг на Световното първенство по вдигане на тежести в Ташкент. За сметка на това пък МОК прие кикбокса в Олимпийското семейство. А в този спорт страната ни също отбеляза исторически успех. Националите ни завършиха на престижното второ място в отборното класиране на европейското първенство по кикбокс за кадети в Будва (Черна гора).

Страната ни блесна и в зимните спортове. Двама българи успяха да влязат в топ 20 на скиорите. Изключителното представяне е на Алберт Попов и Камен Златков в слалома от Световната купа по ски алпийски дисциплини в Мадона ди Кампилио. Попов завърши на 11-а позиция, а Златков е 19-и. Така за първи път двама българи печелят точки в един и същи старт от Световната купа. Звездата на българските алпийски ски Алберт Попов постигна историческо класиране и на Европейската купа. В слалома в Обереген в Италия националът ни направи най-доброто класиране за България и зае призовото трето място.

Тази година България има и двама европейски шампиони по гребане. Световният първенец до 23 години на скиф Емил Нейков триумфира и с титлата на Стария континент в същата възрастова група. Лазар Пенев пък спечели златото в дисциплината скиф лека категория на шампионата в Крушвица (Полша).

В другите спортове обаче, не може да се каже, че имахме кой знае какви постижения. Мъжкият ни национален отбор по футбол завърши годината на 71-во място в света, според най-новата ранглиста на ФИФА. Дори България да не бе част от Европейското по футбол, в баскетбола успяхме да се класираме за първи път от 10 години. За съжаление, отпаднахме на осминафинала. Без успех бе и Европейското първенство по волейбол. Мъжкия национален отбор отпадна в 1/8- финален мач. 

И засия българската звезда в Холивуд…

Освен в спорта България се прослави и в световното кино. 2021 година една звезда засия особено силно - тази на очарователната Мария Бакалова. Тя предизвика истински фурор и стана първата българка с номинация за Оскар и „Златен глобус“ с ролята си в култовия филм „Борат 2“. Макар да не получи наградите, всички погледи останаха вперени в нея през цялата година. А превъплъщението ѝ донесе още куп престижни отличия - на „AltFF Alternative Film Festival“, на Лондонския кръг на кинокритиците, на Национално общество на кинокритиците (САЩ) и на Обществото на онлайн филмовите критици. 

А вторият игрален филм на режисьорското дуо Мина Милева и Весела Казакова - „Жените наистина плачат“, където Бакалова отново е с ключова роля, отвори нова страница за родното кино. Той бе единственият, който представи страната ни на фестивала в Кан тази година. На крачка се размина и от това да грабне Оскар. Седемчленно жури, в което влизат изявени кинокритици и режисьори, избра вместо него за наградата да се бори черно-белият филм „Страх“ на Ивайло Христов. Той обаче не влезе в късия списък за Оскарите. 

Въпреки това българската продукция „Контролирани глътки въздух“ спечели отличието за най-добра режисура на документален филм на холивудския фестивал за независимо кино „Standalone Film Festival“. За престижната награда филмът на Ефемия Фард пребори конкуренция от цял свят и добави още едно голямо постижение в историята на съвременното родно кино.

 

Силни сме и в думите

Признания имаше и за българската литература. Неподправеният и изтънчен почерк на Георги Господинов завладя тази година не само страната ни, но и света. Неговите книги „проговориха“ десетки езици и спечелиха признание от редица държави. Неслучайно той е и тазгодишният носител на наградата „Цинклар“ за майстор на късия разказ, връчена от Асоциацията на датските писатели.

Дебютният му „Естествен роман“, заедно с „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, пък намериха място в Топ 100 за най-добрите книги от Централна и Източна Европа и Централна Азия, преведени на английски. Книгата на Господинов спечели и голямата наградата за литература на Атина.

Българският автор е носител и на наградата „Usedom“ за 2021 година за приноса му към развитието на европейската литература. А „Физика на тъгата“ е сред избраните „15 книги - шедьоври на ХХ и ХХI век“, които се преподават във Варшавския университет. Романът е част от курс по модерна световна литература.

Господинов е носител и на най-престижната италианска награда за литература „Премио Стрега Еуропео“. Той е първият българин, удостоен с нея, и първият писател от Източна Европа, който я получава. Романът „Времеубежище“ спечели в конкуренция с други четири книги на авторитетни писатели като носителя на „Гонкур“ Ерве Льо Телие, немската писателка Ане Вебер - отличена с Немската награда за литература, румънската легенда Ана Бландиана. 

Завладяващият роман „Аbsolvo te“ на Георги Бърдаров пък спечели Европейската награда за литература.

Когато мечтата догонва мечтателя

Вълшебникът Христо Явашев – Кристо, който преди години накара хората да вървят по вода, тази посмъртно сбъдна още една своя мечта. Опаковането на Триумфална арка в Париж по негов проект предизвика възхита от цял свят. Но като всяко нещо, което се разграничава от установените порядки, не липсваха и критики. Кристо обаче доказа, че няма непостижими цели, стига да вярваш в тях с цялото си сърце. 

Не липсваха признания и в науката. Българи бяха отличени с технологичната награда „EMMY“ за своя принос при използването на фотореалистични компютърни изображения и специални ефекти във филмовите продукции. А 16-годишният Радостин Чолаков е най-младият българин, класиран в престижната класация на „Форбс 30 под 30“. Десетокласникът от пловдивската математическа гимназия създава софтуер, който озвучава учебници и прави граматичен и синтактичен анализ на български. В момента той разработва нова платформа, при която се опитва с помощта на изкуствен интелект да предвижда как ще се движат криптопазарите напред. Нищо чудно след време да измести и Марк Зукърбърг. 

Българите се прочухме и с високото пеене от Долен и Сатовча, което е признато за нематериално културно наследство на човечеството. 

Въпреки че 2021 не беше никак лека година, българите показахме, че няма непостижими неща. Не ни спря нито пандемията, нито свързаните с нея трудности. Изпращаме я с чувство за гордост и надежда, че следващите години ще бъдат още по-успешни за нас. Защото българите доказахме, че можем и защото не се отказваме лесно от поставените си цели.